Бившият ми приятел. За целите на разказа и за краткост ще го кръстя Кънчо. Хвърлям тениската си в спалнята близо до него и отивам към банята. Кънчо след секунди е чисто гол. Гледам как осанката му вече се е променила – върви гордо след мен към банята, изпълнен със сили, с голямо самочувствие, вдигнал брадичката нагоре ( а и не само нея). Бавно пристъпва в огромната баня (8 кв.м.) и гледа към мен като хищник, който дебне жертва. Това описание за Кънчо не е далече от истината. Той е зодия Лъв и е търпелив, горделив, спокоен на пръв поглед, упорит. Хищник, с нормално развита мускулатура. Застава на прага на банята и говорим за нещо, докато аз вече се къпя. След малко Кънчо направи най-голямата грешка в своя живот – просто пристъпи една крачка напред. Една крачка в една огромна хлъзгава добре насапунисана баня…

Кънчо все едно се беше подхлъзнал на бананова обелка като от анимационните филмчета, размахвайки безпомощно ръце. Добре, че беше близо до вратата, та все пак се хвана за дръжката. Изправи се неуверено, пристъпи напред и кракът му поддаде - Кънчо направи полушпагат. Болезнен полушпагат. Гордият лъв не искаше да се наклони настрани да се изтърколи, абе, въобще да падне или да седне спокойно долу. Не, та не! Горделив инат! Рязко се изправи, започна да се клатушка и пързаля. Направи едно въртене около собствената си ос, съчетано с бурни кръгообразни махания с ръце и някакъв неразбираем възглас, след неуспешния му опит да се хване за огледалото (?!). Не съм много наясно със скоковете във фигурното пързаляне, но това приличаше най-много на аксел. Гол хищник прави аксел – не се вижда всеки ден. Чу се мощен и звучен плясък на студените плочки. Кънчо падна по лице и каза само едно тихо кратко: „O!” с фалцет. Това не беше номер. Това беше цяла шоу програма! Ех, Нешка Робева да го беше видяла!

Не знам точно как да го кажа…, така че – направо! Възбуден, малкият Кънчо на Кънчо се беше „забил” в сифона. Сифонът нямаше капак и малкият Кънчо удари на камък…буквално! Дупката беше дълбока едва около 5-6 см.. Твърд цимент. Как пък го уцели! Самата гледка за мен беше болезнена, а какво е чувството… Само Кънчо си знае. Малкият Кънчо се заби там, в цимента, след цялата набрана инерция от „аксела”.

Кънчо дишаше все едно, че имаше хрипове. Аз? Аз се бях свила в ъгъла и бях изпаднала в някакво странно истерично състояние – смях, тъга, съжаление, кашляне, гълтане на вода, сълзи, съчувствие и просто не можех да стана да му помогна. Исках и да кажа нещо, но не можех. Смях, който не можех да контролирам. Кънчо шептеше „Не ме пипай” и не спираше да го повтаря: „ Не ме пипай. Не ме пипай. Не ме пипай. Не ме пипай…”. Ама аз и да исках не можех – стоях в ъгъла и не можех да спра да се смея.
***
Това се случи преди 6 г. Малкият Кънчо се оправи след известно време, но големият… Не знам дали го е преживял. Добре, че беше историята/вицът „Секс в буря” и снимката на душа, та ме подсетихте. Сега ще звънна на Кънчо, който понастоящем ми е най-добрият приятел, така че мога да си позволя да понеса последиците от повдигането на въпроса за тази случка.
Кънчо, ако четеш това и аз лееееееко съм пропуснала да спомена, че тази история ще стане обществено достояние, не ме убивай! Все пак не те знаят кой си.