Всяка година научното знание се обогатява с нови открития във всички сфери. Някои са разбираеми само за тесните специалисти, други поразяват и широката публика. Част от тях са само етап от веригата, но има и такива, които фундаментално променят представите за света и се смятат за истински пробив. Ето 5 от най-интригуващите научни открития и постижения през 2014 г.

Парализиран ритна футболна топка в екзоскелет
Световното първенство по футбол в Бразилия това лято бе открито от 29-годишния Джулиано Пинто, който е напълно парализиран от кръста надолу и се придвижва в инвалидна количка. За хора като него невробиолози създадоха роботозиран екзоскелет, който се управлява чрез мисълта. Те използваха наблюдаваното от милиарди хора по света събитие, за да популяризират изобретението си.

На главата на Пинто бе сложен специален шлем със сензори, предаващи сигналите на мозъка в компютър, управляващ екзоскелета. Електронните схеми в краката на робота изпращат ответен сигнал и така парализираният човек усеща контакта с повърхността и може да контролира движенията. На Джулиано се падна честта да нанесе първия удар по топката при откриването на световното по футбол. Този удар, разбира се, не беше от най-мощните. Чрез екзоскелета, който има захранване за 2 часа, Пинто може да направи не повече от 150-200 крачки. Но това е огромно постижение и за науката и за технологиите и най-вече огромна надежда за парализираните хора като младия бразилец.

Робот кацна върху комета
През ноември роботизираната сонда “Филе” (Philae) кацна върху кометата 67P/Чурюмов - Герасименко след десетгодишно пътешествие с орбиталния модул “Розета”, навъртял 6,4 млрд. км преди успешната мисия. Постижението бе определено като историческо за космонавтиката. То е дело на Европейската космическа агенция.

Целта на “Филе” е да хвърли светлина върху някои от тайните на ранната еволюция на Слънчевата система. Въпреки някои неблагополучия при кацането роботът успя да предава данни в продължение на няколко дни, постави термометър на повърхността на кометата и опита да вземе проба от нея. Батериите обаче се изтощиха заради липсата на достатъчно слънчева светлина. Учените се надяват той отново да се събуди през март догодина и да продължи работата си. Така или иначе те вече разполагат с голям обем от данни, чийто анализ предстои.

Мисията бе запланувана още през 1993 г. През 2004 г. “Розета” беше изстреляна в Космоса. 15 европейски държави, САЩ, Канада и Австралия участват в проекта.

Звяр колкото “Боинг 737”
Честта да открие най-голямото същество, което някога се е разхождало по повърхността на Земята, се падна не на учен, а на скромен фермер от аржентинската провинция Чубут в Патагония. Той изкопа огромните кости, докато си обработвал парчето нива. Размерите на открития динозавър наистина са впечатляващи: над 26 метра дължина и маса от 65 тона, или с други думи - той тежал колкото цяло стадо африкански слонове. Някои го сравниха с “Боинг 737”. Когато си протегнел шията нагоре, сама по себе си дълга близо 12 метра, можел да погледне в прозорците на 7-ия етаж на сграда. Палеонтолозите на практика се сдобили с почти целия скелет на гиганта Dreadnoughtus schrani. Те установили, че става дума за тревопасен гущер, който бие с над 10 тона тегло предишния рекордьор сред динозаврите. Смята се, че това невероятно същество, живяло преди около 80 млн. години, е можело да расте и още повече. Мястото, където бил заровен динозавърът, е открито през 2005 г., но на учените били нужни години, за да изровят костите и да извлекат необходимата информация от тях. Затова съобщението за находката дойде през септември т.г.

Метеоритът Тисинт възстанови теориите за живот на Марс
7-килограмовото парче пада на Земята от Космоса още през 2011 г. Намират го в мароканската пустиня близо до град Тисинт, откъдето идва и името му. Учените бързо установяват марсианския му произход, анализирайки химическия състав. Преди 700 000 г. той бил откъснат от повърхността на Червената планета след падането на гигантски астероид. Това е петият метеорит от Марс, паднал на Земята през последните 50 г. на научни наблюдения. Неговият състав е абсолютно идентичен с този на марсианския метеорит, открит на Антарктида през 1982 г.

Но това, което кара учените да му обърнат по-специално внимание, са балончетата газ, които са заключени в парчето. В тези капсули въздух бяха открити следи от органични въглеродни съединения. Група учени от Европа, Япония и Китай веднага започнаха изследвания, за да изяснят дали тези органични съединения имат биологичен произход. Само преди дни те обявиха, че въглеродът има не вулканичен или атмосферен, а биологичен произход, което означава, че на Марс е имало живот, макар и примитивен. Тази теория, разбира се, има и своите отрицатели. Самите автори също са предпазливи и смятат, че е рано да се говори за живот на Марс като за абсолютно доказан факт.

Неандерталците са говорили почти като съвременните хора
Неандерталците са смятани за странична клонка в човешката еволюция. Физически те превъзхождали съвременните хора. Заселили Европа преди 250 000 - 200 000 години. Нашите непосредствени предци - кроманьонците, излезли на европейската авансцена от Африка едва преди 40-50 хиляди години.

Но за 20 000 години на съвместно съществуване успели напълно да изместят физически по-мощните си конкуренти.

Дълго време се смяташе, че кроманьонците са взели връх, защото са били по-умни. И по-специално антрополозите предполагаха, че за разлика от хомо сапиенс неандерталците не са имали развита реч. А хората с примитивна лексика не могат да осъществяват сложни социални проекти, каквито са ловът и войната.

Австралийски учени от университета в Нова Англия обаче преобърнаха тази представа. Чрез компютърна микротомография те изследваха подезичната кост на неандерталците и установиха геометрията на разположението на мускулните им тъкани. На основата на получените данни бе създаден модел на речевия апарат на неандерталците. Според изследователите те са дърдорели също така свободно, както и съвременните хора. Те също са притежавали гена на речта FOXP2.

Тогава защо неандерталците са отстъпили в еволюцията мястото си на хомо сапиенс? Според учените причината вероятно е в по-икономичната от гледна точка на разхода на енергия анатомия. Неандерталците с мощното си телосложение трябвало да си набавят много повече калории. Така че при оскъдните хранителни ресурси сапиенсите успели да отгледат по-многочислено потомство и да вземат превес. /24chasa.bg