През последната година и половина приоритетно направление във външната политика на Евросъюза стана т. нар. проект Източно партньорство, в рамките на който блокът възнамеряваше да разшири икономическите и политическите връзки с Украйна, Грузия и Молдова, но тъй като Москва запазва влиянието си в този район, Европа реши да пренасочи външнополитическите си интереси към Балканите, пише в. "Уолстрийт джърнъл".

Изданието обръща внимание на неотдавнашното посещение в Босна на външната министърка на ЕС Федерика Могерини и еврокомисаря по разширяването Йоханес Хан, които се опитаха да реанимират оказалите се в задънена улица преди няколко години преговори за интегриране на Босна в ЕС.

"Балканите са район, където вече се развиват интеграционни процеси и където Европа има ясни перспективи", цитира изданието думи на неназован европейски дипломат. Хърватия и Словения вече са членове на ЕС, Сърбия и Черна гора водят преговори за присъединяване, а Албания и Македония засега имат само статут на кандидати, готвейки се за преговорния процес, припомня WSJ.

За разлика от Украйна и Грузия, чиито перспективи за присъединяване към европейския блок са извънредно мъгляви, почти всички балкански страни имат възможност да стъпят на пътя на интегрирането, посочва вестникът. Високото ниво на безработица, корупцията и слабостите на съдебните системи са фактори, които може да подтикнат тези държави към интегриране в европейската общност.

"Програмите за помощ на ЕС може значително да помогнат на тези страни. Еврокомисията цели до 2020 г. да инвестира близо 4 милиарда евро по различни програми в Албания, Босна, Косово, Македония и Сърбия, отбелязва изданието. На пътя на реализирането на курса на ЕС на Балканите остро се изправя въпросът за Русия, предполага WSJ. Мнозина виждат препятствие в политическите и културни връзки на Москва с балканските държави наред с финансовите и енергийни интереси на Руската федерация в района.

Основните опасения на европейските политици са предизвикани от това, че сътрудничеството с Русия може да подтикне тези страни в противоположна на Европа посока. "Тези опасения бяха изразени от германската канцлерка Ангела Меркел миналата седмица. Като се има предвид помпозният прием, оказан на руския президент Владимир Путин в Белград през октомври, подобно безпокойство е особено актуално", пише вестникът.

Предизвикателствата, с които предстои да се сблъска ЕС в опитите си да разшири влиянието си в района, са широкомащабни: икономическата стагнация, системната корупция и влиянието на Русия са в състояние да въздействат на интеграционните процеси. Нещо повече, много от страните членки на ЕС са скептично настроени към потенциалното разширяване на съюза, което според Брюксел без друго няма да стане в близките пет години, добавя WSJ. /БГНЕС