На 9 декември представители на страните от ЕС се събират на заседание, като в дневния ред има един въпрос – отмененият строеж на газопровода "Южен поток" от Русия към Европа.

Всяко правителство има своя позиция: Ползата за София – около 400 млн. евро годишно. На такова мнение са още Австрия, Унгария и Сърбия, макар и последната да не е член на ЕС, но има общо с "Южен поток". Страните също така ще получат приходи и от строителството на газохранилища на своя територия. Само че Брюксел не дава на никого разрешение. Коз в тази игра се оказва Турция. Русия предлага в тази страна да бъде създаден газоразпределителен център, от който Европа също ще може да получава "синьо гориво", заобикалящо Украйна. Само че кой ще плати за него засега не е ясно.

Анкара разполага с огромен потенциал, за да се превърне в енергиен хъб /разпределителен център/. Турция има и изгодно географско положение и може да разчита на геополитическото положение, свързано с изостряне на отношенията между Русия и ЕС. "Турция пое курс за засилване на позициите си на международните енергийни пазари. Страната иска да играе сериозна роля в сферата на енергийните ресурси и е готова активно да участва в съответните проекти", е оценката на Тогрул Исмаил, специалист от турския Университет по икономика и технологии. И Русия е готова да допринесе за това. Новата стратегия на "Газпром" предполага разширяване на вече съществуващия газопровод "Син поток", строителството на втора тръба и увеличаване на транзитните доставки през Турция за Европа до 50 млрд. куб. м. на година. И на Русия това, заедно с газопроводите "Северен поток" и "Ямал-Европа", ще позволи да се откаже от използването на украинската газопреносна система.

Освен това участниците от ЕС ще загубят възможност да оказват натиск върху новите транспортни проекти на "Газпром". Естествено, Турция отдавна е подписала споразумение за асоцииране с ЕС, но въобще не се бърза с допускането на страната в съюза. Така че Анкара може да не бъде водена на каишка от Брюксел, и над нейните действия не се простират правилата на Еврокомисията.

Интересното, в случая, е другаде. Русия направи доста любопитен шахматен ход. За да се извършва износа в Европа през Турция трябва да бъдат изградени нови газохранилища.

Мощността на действащите в момента подземни газохранилища в страната не е достатъчна за създаване на енергиен хъб – те трудно осигуряват даже вътрешното потребление на синьо гориво. Дори в момента с настъпването на зимата и заради недостатъчния капацитет на газохранилищата Турция изпитва трудности при задоволяване на търсенето на газ.

Подземните газохранилища обикновено се разполагат в разработени подземни кухини – изчерпани находища на различни полезни изкопаеми. Те са необходими за създаването на резерв – газ може да се нагнетява през летния сезон, когато потреблението е по-малко, за да бъде използван зимата, когато търсенето се увеличава. Съществуват и наземни варианти на хранилища, но техните възможности са значително по-малки от тези на подземните им аналози.

Вече има проект за създаване на нова ресурсна база – това е газохранилището "Туз Гюлю". Необходимите празни пространства се намират южно от централната област на Турция в солния пласт близо до едноименното езеро. При приключване на строителството капацитетът на обекта ще бъде почти 1 млрд. куб. м. активен и около 460 млн. куб. м. "буферен" газ, който е необходим по технически причини.

И тук започва полемиката. Русия разчиташе на изграждането на газохранилища на територията на Австрия, Унгария и Сърбия. През последните пет години бяха сключени няколко съответни договорености. Успоредно с тях дори измислиха имена – сръбското хранилище трябва да се казва "Банатски двор". Последният, който потвърди строителството на газови хъбове в своята страна, беше министърът на външните работи на Швеция Карл Билд по време на среща с Владимир Путин през лятото.

Отказът от строителството на "Южен поток" разбърка картите: допълнителните споразумения, съпътстващи строителството на газопровода, просто загубиха смисъл. Както каза пред "Московский комсомолец" източник, близък до "Газпром", на въпроса кой ще се разплаща по тях ще покажат преди всичко съдебните спорове между руския монополист и неговите западни колеги. Всеки член от споразумението ще бъде оспорван от страните, поради което да се прогнозира отсега какво ще бъде еднозначното решение е доста сложно.

Очевидно е възможно да бъдат разширени газовите хранилища в Турция. Ако Анкара се готви да се превърне в газоразпределителен център, на нея ще й бъдат необходими допълнителни резерви. Само че все още не е ясно докрай кой ще плаща за тяхното строителство. В началото на юли тази година Световната банка обеща да осигури парите за газохранилището "Туз Гюлю" - 400 млн. долара. Въпросът е обаче дали и сега ще дадат кредита?

На свой ред Русия също не иска да плаща и разчита тези разходи да бъдат поети от крайните потребители на горивото в Европа.

Поради това на срещата на европейските партньори на "Газпром", задвижили се по строителството на "Южен поток"/и тях ги нервира сегашната зависимост от Украйна/, ще бъде повод за размисъл и окончателният избор: дали да се тръгне отзад напред и да бъде разрешено строителството на "Южен поток"/но дали Русия ще се съгласи/ или да бъдат дадени пари на Турция за строителство на газопроводи, или да остане надеждата за доставка на синьо гориво от САЩ или Иран. /БГНЕС

-----------------

Коментарът на Николай Макеев е публикуван във в. "Московский комсомолец".