През първата половина на декември, ще вали повече отколкото през втората. Януарските студове ще се изместят през февруари. За зимната прогноза и климатичните промени е интервюто в "Монитор" с Петър Янков, управител на метеорологичния офис на ТВ МЕТ. Той е завършил е Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” - специалност „Метеорология”. Има 13 години опит като синоптик във Военновъздушните сили.
Г-н Янков, какво време да очакваме през декември? Дали снегът ще ни затрупа?

Очакваме да започне едно по-динамично време. В неделя главно в Северна България ще превали сняг, в Южна ­ дъжд, като в понеделник облачното време ще продължи с превалявания от дъжд и сняг главно в Северна България. По планинските била ще вали сняг. Във вторник също очакваме снеговалежи. В началото на декември, ще вали предимно сняг. Снежната покривка ще е десетина сантиметра, главно в северните области, в останалите места снежната покривка ще е по-слаба, особено в Южна България. По планините ще паднат първите валежи от сняг, които ще създадат основата на солидни снежни писти, което ще зарадва скиорите. Следващите валежи ще са около 3-4 декември, след което до празника на студентите, се очаква стабилизиране на времето и нови валежи някъде след 12 декември. Времето ще се задържи сравнително студено, с максимални температури между 3 и 8 градуса.

По Коледа ще падне ли сняг?

Общо взето месец декември ще е месец с по-малко валежи от нормалното. Очакваме втората половина на месеца да е по-суха. Обикновено някъде преди Коледа завалява сняг ­ между 15 и 20 декември. Сега се очаква по-сухо време, като снеговалежите ще бъдат главно през първата половина на месеца. Като продължение на тази прогноза очакваме януари да е с повече валежи и по-топъл от нормалното. Минимални температури от порядъка на минус 20-25 градуса, каквито има в средата на януари, засега не се очакват.

Каква ще е зимата?

Февруари ще е по-студен от обикновено, но и сух, което ще е лошо за селскостопанската продукция. Особено ако няма снежна покривка, или тя е оскъдна, това ще доведе до замръзване на почвата. Март и април ще са с повече валежи и температури около климатичните норми, което означава, че ще са и по-влажни.

Можем ли да кажем, че тази зима ще е като миналогодишната, ако говорим за цикличност на времето?

През миналата зима снегът беше малко, сега снегът ще е повече през януари, февруари и март, така че не очаквам да има някакво повторение на времето. 2014 г. ще я запомним с големия снеговалеж през октомври и с чувствителните по количество валежи в края на пролетта и началото на лятото. Май, юни, юли имаше значителни количества валежи, което доведе до наводнения. Въпреки че голяма част от тях бяха причинени от човешка дейност на първо място. Да се надяваме, че ще се поучим от грешките си. Поуката е, че трябва да се събира тъй нареченото бяло злато ­ водата, и трябва да се грижим за това тя да не причинява повече смърт. Проблеми създаваха малките язовири, което пак е камък в нашата градина, тоест в човешката дейност.

Да очакваме ли някакви аномалии?

Не бих казал. Според последните прогнози януарските студове ще се изместят през февруари.

Няма да има преспи по 2 метра, както това се случи в Северна Америка?

В континента Северна Америка можем да кажем, че има всякакво време. България е много малка като площ и лошото е, че при нас всички неблагоприятни метеорологични явления идват или от Брюксел, или от Москва. Големите валежи идват от запад. Сериозните застудявания пък идват от север, или от Москва. Циклоните от централните части на Италия довеждат и валежите. Пак повтарям, очаква ни една средностатистическа зима с не толкова сняг. Но през януари валежите ще са два пъти над нормите.

Постоянно говорим за глобалното затопляне или застудяване, накъде според вас отива климатът на Балканите?

В краткосрочен план влиянието на глобалното затопляне на Балканите се изразява в увеличаването на валежите и с една по-мека зима. Общо взето, до 2080 г. учените са изработили различни сценарии на развитие на времето, според които сушата и затоплянето ще продължат, което не означава, че няма да има и проливни валежи. Най-застрашени ще бъдат Добруджа и Югоизточна България, Странджа. Събирането на вода ще бъде едно от най-адекватните решения за България. Трябва да има както вода за напояване, така и в язовирите. Нашите съседи също се нуждаят от вода, но те нямат възможност да направят големи водоеми. Ние имаме такава възможност и трябва най-рационално да я използваме, защото водата ще се продава. Тя ще бъде и много ценна. При всички случаи събирането на големи количества вода е приоритет по време на глобалното затопляне за страната ни. При нас температурите варират от минус 20 до плюс 40 градуса. Светът е шарен. Ще продължат да се редуват аномалиите между Запада и Изтока. Когато в Западна Европа вали, при нас е сухо, и обратното.

Вие каква база данни ползвате, когато правите вашите прогнози в световен мащаб?

Ползваме активно данните от американските модели avn, 72 часа Офенбах, както и немските gfs forkast. Метеорологията отдавна е област, в която всички конкуренти се обединяват, за да постигнат успехи и това е пример как различните служби и центрове си сътрудничат, за да повишат точността на регионалните прогнози. Когато глобалните прогнози са точни и се върви от общото към частното, тогава и прогнозите за Балканите и за България са по-качествени. За нашия район на Балканите огромно влияние оказва орографията, тоест, ние сме сложен за прогнозиране район. Политически май също. Сложната орография оказва много голямо влияние върху развитието на процесите. България не е Унгария или Русия, където има големи еднородни повърхности и степи. Когато руските ни колеги прогнозират времето в азиатската част на Русия, те могат с точност до минута да кажат кога ще настъпи студен фронт или не, за разлика от нас. Там изчислението е много по-точно заради еднородния релеф.

Как се отнасяте към апокалиптичните прогнози за бъдещето на Земята? Ако продължаваме да се отнасяме безотговорно към планетата, тя ще ни отмъсти ли?

Сигурно сте чували за малката ледникова епоха, но сега се намираме в един период от около 300 години, в който има затопляне. Много фактори влияят върху климата, но основен е така нареченият човешки фактор. Ние влияем особено много за засилване на глобалното затопляне, като безразборно изсичаме горите. Типичен пример е наводнението в Аспарухово. Запушили дерето, построили къщи, естествено, че водата няма къде да отиде и тя помита всичко по пътя си. Това е пример за изменението на микроклимата. При наводнението в Мизия не се разбраха кой да изпусне язовирите, имаше някакво неконтролирано изпускане на водата. Основно климатът се променя под влиянието на човешката дейност. Увеличава се тъй нареченият парников ефект. /БЛИЦ