Холандия обяви тази седмица намерението си да репатрира значителна част от своя златен запас от САЩ. Става дума за над 120 тона от скъпоценния метал, представляващи около 20% от златото на кралството.
Холандското правителство сега съхранява повече от половината от своя златен запас (приблизително 600 тона) във Федералната резервна банка в Ню Йорк. В страната си холандците държат едва около 10%, а останалото е в Централните банки на Великобритания и Канада.

Стъпката е доста неочаквана за не голямата страна със сравнително големи запаси от злато. Скоро обаче пропорциите ще се променят радикално.

Холандците не са първите, пожелали да върнат в страната своите резерви, тъй като преди това същото обяви и Германия. Само че връщането на това злато няма да е лесно.

Преди почти две години аналогично решение предприе Германия, като си потърси съхранявани там 670 тона. Немските златни резерви се отнасят към най-големите – 3,3 хиляди тона злато. По този показател немците отстъпват само на САЩ и на Япония. В парично изражение германските запаси съответстват на около 150 млрд долара. За сравнение: БВП на Германия е 3,5 трилиона долара. С други думи това е внушителна сума в мащабите дори на такъв икономически колос като ФРГ.

Успоредно с това Берлин поиска златните си резерви от Франция, възлизащи на 370 тона. Париж изпрати златните кюлчета оперативно и без протакане. Само че със САЩ възникнаха проблеми. След година в Германия са постъпили едва 37 тона (5% от изисканите). Програмата за репарации на запасите е разсрочена до 2020 г., но с тези темпове естествено няма да се вложат в тях.

Федералната резервна система на САЩ се позовава на различни технически затруднения. Веднага се появиха различни конспиративни теории, че Америка отдавна не притежава ни свое, ни чуждо злато. Не е възможно да се провери дали тези предположения са действителни. Федералната резервна банка в Ню Йорк не допуска в своите многоетажни подземия абсолютно никакви външни лица по съображения за сигурност.

Все пак защо държавите по принцип поверяват своето злато на чужди страни, като например Германия е изпратила зад океана две трети от златните си резерви? Причините са няколко. Първо, счита се, че в САЩ златото се намира в абсолютна безопасност, тъй като Америка е готова да поеме съществените разходи на най-разгърнатата и многобройна охрана както на своите, така и на чуждите запаси от скъпоценния метал. Същото се отнася и за Великобритания, още един ключов специалист по чуждо злато.

Второ, сегашните условия на глобалния пазар предполагат, че за смяна на собствениците на кюлчетата не е задължително те да бъдат премествани физически. Държавите-купувачи и държавите-продавачи често само си разменят разписки за преминаването на едни или други ръце. Златото обаче с години остава на същото място.

Разбира се, това не се отнася за всички държави. Китай, Русия и много други съхраняват сами всичките си златни запаси, защото САЩ могат под различни претексти да им ги блокират или присвоят. Членовете на НАТО и техните съюзници обаче си имат доверие. Зад граница си държат златните кюлчета и много страни от Африка и Латинска Америка поради потенциалната си политическа нестабилност. Впрочем техните златни запаси са сравнително малки.

Решението на Холандия и Германия за връщането на значителна част от златото си едва може да се отдаде на случайно съвпадение. Причината по-скоро е в дълбоките тектонични процеси в световната политика и икономика, счита руската агенция Lenta.ru.

На първо място, стойността на златото колосално нараства през последните години. Преди 10 г. тройунцията се котираше на световните пазари на равнище 300 долара, сега е 1200 долара, а съвсем скоро цената превиши и 1500 долара. Независимо от колебанията на цената, основната тенденция в нейното покачване е дългосрочна.

Поскъпването на златото се обяснява основно с взривното търсене от новите индустриални държави, като на първо място са Индия и Китай. В тези страни скъпоценният метал все още е важен инструмент при натрупването и инвестирането. Пък и самите азиатски държави активно си увеличават резервите.

Китай за последен път е публикувал данни за своите златни запаси през 2009 г., възлизащи на 1054 тона. Мнозина аналитици считат, че оттогава този показател е нараснал няколко пъти, което се вижда и от предишната динамика. Липсата на информация говори за нежеланието на КНР да засилва позициите на спекулантите на златния пазар.

В САЩ отдавна е създадена субкултура на „златните бръмбари” (gold bugs), която пред всички инвестиционни инструменти предпочита златото. Това са стотици хиляди, ако не и милиони, граждани, мнозина с доходи значително над средните. „Златните бръмбари” се отнасят крайно скептично към американската и към световната икономика и затова като твърда валута признават само жълтия метал. Развитието на интернет, а следователно и на възможностите да пропагандират своята гледна точка, увеличи техните съмишленици многократно. Това засегна и развиващите се страни.

Случаят с Германия има още един нюанс. Като негласни лидери на ЕС, немците са принудени да поемат върху себе си отговорността за по-слабите членове на съюза, страдащи години от криза с дълга. Така на Германия й се налага да осигури Италия, Гърция, Испания и други европейци със стабилизационни кредити в една или друга форма. В този случай физическото злато е много подходящо например като залог пред МВФ или големи банки.

Покрай желанието на държавите да държат по-близо до себе си ценния ресурс, много страни се сблъскват и с вътрешен политически натиск. Радикалните леви и десни партии често повдигат въпроса на какво основание суверенната държава държи златния си запас зад граница. Така действията на Холандия и на Германия могат да се разглеждат като опит да се парират подобни атаки.

Страни, притежаващи най-големите златни запаси в света (официални данни):
1. САЩ — 8133 тона;
2. Германия — 3384 тона;
3. Италия — 2451 тона;
4. Франция — 2435 тона;
5. Россия — 1168 тона.
6. Китай — 1054 тона;
7. Швейцария — 1040 тона. /БЛИЦ