Защо падат цените на петрола?

Избрано 28.11.2014 11:24

Работата е там, че предлагането на "черно злато", което захранва огромен брой отрасли на световната икономика, превишава търсенето. Америка, най-голямата икономика в света, рязко увеличи вътрешния добив на петрол през последните години. САЩ изпомпваха по 8,6 милиона барела за денонощие през август в сравнение с едва 5,4 милиона още през 2010 г. По данни на Администрацията за енергийна информация (АЕИ) на САЩ добивът в страната сега е на най-високото си равнище от 1986 г. насам. Само на Америка в момента се падат 10 на сто от световното производство.

Причина за този скок е в това, че едрите инвестиции на частните енергийни компании в нови методи за добив сега се избиват. Хоризонталното пробиване и хидравличният разрив на пласта (по известен като "фракинг") в шистовите скали преобразуваха този отрасъл в Америка. В резултат щати като Северна Дакота, Тексас и Пенсилвания бързо се развиват.

Същевременно някои едри производители на петрол в други страни по света - такива като Либия и Ирак, също възстановиха значителното си производство през последите години, когато затихна вътрешната, политическата и военната криза. Канада, която изнася своите "битуминозни пясъци" от Албърта, също увеличи производството.

В същото време световното търсене на петрол не нараства. Китай - вторият в света потребител на петрол, върви към най-ниския си годишен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 1990 г. насам. Еврозоната балансира на ръба на нова рецесия. Забавянето на ръста на активност отслабва нуждата им от петрол.

Излишното предлагане и слабото търсене оказват много силно влияние върху цената на петрола на световния пазар. В средата на юни петролът се продаваше на ниво от 115 долара за барел. Днес всеки продава примерно за 80 долара. Това е намаление с 30 на сто само за пет месеца. Петролът не е поевтинявал вече четири години, като световната икономика още не се е възстановила от голямата депресия.

Ще остане ли цената на петрола толкова ниска?

Като че ли има още нещо в бума на американския добив на петрол. АЕИ очаква, че добивът още ще се увеличи през следващата година на фона на подобренията в производителността на пробиването и строежа на голям брой установки. Някои аналитици смятат, че цените могат да останат в пределите от 75 до 80 долара за определено време в бъдеще. Някои казват, че цената може да скочи поне до 60 долара за барел.

Но Международната агенция по енергетика (МАЕ) прогнозира, че производството в САЩ на tight oil (петрол от трудно достижими залежи в шистовите скали) през следващото десетилетие ще спре да расте и ще спадне в бъдеще. Това би оказало натиск върху цените.

В и досега относително бедните страни от Азия и Африка според прогнозите, въпреки колебания като в Китай през тази година, търсенето ще продължи бързо да расте в близките десетилетия. Те ще консумират повече петрол, тъй като ще продължат процеса на индустриализация. Според оценките на АЕИ световното търсене ще нарасне от 90 милиона барела за денонощие до 104 милиона към 2040 г. От това се подразбира, че цената на петрола ще расте в средносрочна и дългоспочна перспектива.

Въпреки това е изключително трудно да се правят прогнози относно цените на петрола. Новите технологии могат да имат поразително и бързо въздействие върху потреблението като в САЩ. Технологичните разработки също влияят дълбоко върху търсенето. Икономиите на гориво в американските коли и камиони се подобриха през последните години, като отслабиха необходимостта от петрол на най-големия в света потребител.

И дори за много кратък срок аналитиците и дилърите се затрудняват да прогнозират цената на петрола. Например съвсем неотдавна, през август, пазарът на фючърси определи днешната цена на петрола на повече от 100 долара за барел.

На кои страни е изгоден евтиният петрол?

Правителствата на някои развиващи се страни вече усетиха печалбите. Индийското правителство на Нарендра Моди използва възможности, предоставени от рязкото падане на цените на петрола, за да изключи държавните субсидии за гориво Избавлението от тези субсидии би било доста по-болезнено, ако цените за горивото не падаха.

Индонезийското правителство на президента Джоко Видодо направи същото миналата седмица, като отмени субсидиите за търговията на дребно с бензин и дизелово гориво. Отърваването от тези субсидии трябва да помогне на икономиката да се развива по-пропорционално. Това също така ще ги стимулира да изгарят по-малко изкопаеми горива.

Китай, който харчи 2,5 на сто от своя БВП за внос на петрол, е още един основен бенефициент. По-евтиният петрол може да помогне на държавата под ръководството на Комунистическата партия да бележи ръст, като повишава рентабилността на своите фирми.

Някои икономисти очакват, че евтиният петрол ще послужи като икономически стимул. Според оценките ако цената на петрола пада на 30 долара, това прехвърля към вносителите 400 милиарда долара от износа на петрол. Теоретично това трябва да освободи ресурси в бюджета на страната за увеличаване на разходите, които на свой ред трябва да повишат растежа.

Кои страни са губещи?

Като цяло едрите производители на петрол са в по-тежко положение, най-вече тези страни, при които петролът съставлява по-голямата част от износа и които нямат диверсифицирана икономика, на която да могат да разчитат.

Русия е типичен пример за това. Тя е вторият в света производител на петрол след Саудитска Арабия. Енергоносителите съставляват 70 на сто от целия износ, а продажбата на петрол и газ осигурява над половината от постъпленията в бюджета.

Руската икономика в момента е в упадък. Донякъде това е свързано със санкциите, които Западът наложи срещу Русия заради украинската криза. А падането на цените на петрола също играе основна роля. Президентът Путин призна, че падането на цените на петрола потенциално може да има "катастрофални" последици за страната. Венецуела - най-големият производител на петрол в Южна Америка, също изпитва сериозни трудности. Петролът съставлява 95 на сто от нейния износ и тя трябва да продава петрол за не по-малко от 100 долара за барел, за да финансира своите разходни задължения. Нигерия също силно пострада, нейният износ на петрол за САЩ бе сведен почти до нула.

При износителите в Близкия изток също изникнаха проблеми. Но всички страдат различно. Саудитска Арабия, която натрупа огромни парични запаси, може да се справи с цените на сегашното им равнище. Обединените арабски емирства и Кувейт също напълно могат да балансират своите бюджети, ако цената на петрола падне съответно до 73 или 53 долара за барел.

Потребителите в Европа, която не е производител на петрол, по-скоро ще извлекат изгода. Но ниската цена на петрола е главоболие за политиците в еврозоната. В 18 страни, където се използва единната валута, се борят с ниското равнище на инфлацията. Индексът на потребителските цени през октомври скочи едва с 0,4 на сто по сравнение с миналата година, а това е значително по-малко от официално планираните от Европейската централна банка 2 процента. Заради ниското ниво на инфлацията на европейските правителства е по-трудно да се справят със своите държавни дългове.

Ще се съпротивлява ли картелът ОПЕК?

Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) - картелът на главните производители, безспорно има опит в тази сфера. През 1970 г. ОПЕК намали доставките, което стана причина за скок на инфлацията в целия развит свят. Някои предполагат, че тя може да се опита да тласне цените нагоре на своето следващото заседание.

Според съобщенията Русия и Венецуела обсъдили начините за поддържане на цените миналата седмица. Но досега Саудитска Арабия и Ирак се съпротивляваха на призивите да намалят обема на производство. Те дори намалиха цените на износа за САЩ.

Има признаци на разединение в картела. Един от министрите в Техеран неотдавна обвини Саудитска Арабия (регионалния съперник), че умишлено поддържа цените на ниско ниво, за да нанесе щети на иранската икономика. Анализаторите предполагат, че саудитците могат да разчитат при здрава световна икономика в крайна сметка търсенето на петрол да се подобри в дългосрочен план и по-ниските цени на петрола в краткосрочен план да помогнат за постигането на тази цел.

Във всички случаи влиянието на ОПЕК върху пазара намаля от 1970 г. насам, когато тя осъществяваше около 50 на сто от световните доставки на петрол. Производството на картела понастоящем съставлява едва около 40 на сто.

Друг потенциален сигнал за намалялото значение на ОПЕК на пазара е фактът, че от петте най-големи в света производители на петрол само един - Саудитска Арабия, е член на ОПЕК.

БЕН ЧУ - Авторът е специален кореспондент по икономическите въпроси на британския в. "Индипендънт". Препечатваме статията с незначителни съкращения. /clubz.bg



CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911