Трансплантацията на тъкани и органи е едно от най-забележителните постижения на съвременната медицина. Тя включва и даряването на органи от един човек на друг и дава възможност на стотици хиляди хора по света да започнат нов живот.

Най-често се трансплантират бъбрек, черен дроб и сърце, но с напредъка на медицинската наука все по- често се присаждат бял дроб, здстомашна жлеза, тънки черва. Тъкани като корнея, сърдечни клапи, кожа и кости също могат да бъдат предмет на донорство.

Повишаващата се ефективност на трансплантациите означава, че все повече хора могат да разчитат на този метод на лечение, но в същото време е ясно, че относителният дял на донорите намалява. Това е проблем за всички държави развиващи трансплантационни програми.

За някои хора това означава чакане, понякога с години на подходащ орган и подлагане на трудно и мъчително лечение. Много често болни умират преди да се появи подходящият за тях донор.

Всеки дееспособен български гражданин, както и чужденец, дългосрочно пребиваващ в Република България, има право приживе да изрази писмено несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки.

Това става като лицето собственоръчно и в свободен текст попълни декларация, която предоставя на семейния си лекар. Семейният лекар на момента и в присъствието на лицето отразява волята му, като собственоръчно я вписва в здравноосигурителната му книжка на стр.33.

Ако липсва изразена воля на починалото лице и се обсъжда възможността за донорство, се иска съгласие от близките на починалия за взимането на органите, тъканите и клетките му за трансплантация.

В много западноевропейски държави и САЩ съгласието за донорство се отбелязва в донорски карти или в свидетелството за правоуправление на МПС.

В световен мащаб съществуват многобройни обществени и държавни организации, чиято цел е разясняване, популяризиране и увеличаване на броя на хората готови да бъдат донори на органи и тъкани. Осъзнаването от обществото на ползите от донорство е ключ към спасяване, или подобряване качеството на живота на все по- голям брой болни.

В момента над 1200 души в България имат нужда от трансплантация на органи. Повече от 50 човека чакат за черен дроб и над 30 са чакащите за сърца. Има хора, които очакват трансплантации на бял дроб.

Ние още сме далеч от държавите с добре развити трансплантационни и донорски програми, защото донорството е нещо, което трябва да бъде обяснено на хората.

Донорството и трансплантациите са проблеми на цялото общество, не са само медицински. Те събират в себе си медицински, етични, правни и религиозни въпроси.

В същото време обаче 9 на сто от българските граждани категорично не биха декларирали приживе съгласие да дарят органите си, показва национално изследване на Изпълнителната агенция по трансплантация.

Голяма част от тях дори споделят, че са декларирали в регистър отказа си да дарят органи. Всеки четвърти обаче би дарил орган на непознат нуждаещ се пациент.

От прочуването става ясно, че 52% от хората не знаят дали религията им позволява донорство на органи.

Над 70 на сто пък твърдят, че биха дарили орган за член от семейството им. Толкова са и тези, които отговарят, че имат нужда от повече информация по темата за донорството и трансплантацията на органи. Но всеки трети не търси подобна информация.

62% от българите биха приели да им бъде трансплантиран чужд орган, ако се нуждаят от такъв, а 33 на сто се колебаят, сочи още анкетата.

По данни на Изпълнителната агенция по трансплантация всяка година в България умират по 200 души, чакащи за нов орган. В същото време пациентите в Европа, които се нуждаят от присаждане на орган, са около 61 000 души, като всеки ден умират 12 от тях./puls.bg