В съвременния свят се приема, че основният културен сблъсък е именно между тези две религии. Рядко обаче си даваме сметка, че те си приличат много повече, от колкото се различават, затова често изследванията върху исляма се концентрират върху разликите му с християнството, след като приликите са много повече. Различията между двете религии биха могли да се изследват на две нива:

Догматично – тук разликите са най-големи, което се дължи на една особеност на двете религии – стремежът им да регулират в екстремни степени живота. Тази разлика всъщост се явява прилика мужду двете – и в християнството, и в исляма изобилстват какви ли не абсурдни правила, норми, догми ,препоръки ,предписания, свидетелства и прочее. Естествено е, когато едните твърдят, че вино трябва да се носи не на гърба, а отпред, а другите твърдят обратното, да същестува схващаето, че разликите са сериозни. Сериозни са всъщност приликите – и в двете религии има предисания за това, кое е правилно и кое ,не, как се прави и как не.

Дори на това догматично ниво, приликите са изумителни – и в исляма битуват Гавраил (Джибраил), Ийсус (Аиса), Мириам (Мария), Авраам, Ибрис (Сатана), Адам и Ева. И двете имат своя свещенна книга, постят, молят се в храмове доста сходни на външен вид, имат същите пророци, цели пасажи от Библията и Корана се припокриват почти напълно.

Онтологично – тук е най-голямото сходство мжду ислям и християнство. И двете религии, освет че са монотеистични, авраамистични, се определят и като религии на откровението. Това ще рече, че религията настига човек, а не той нея. И в двете религии битува един и същ мотив – божието откровение, воля, препоръки, желания, съвети са "спуснати" свише на хората от небесата.

Лично Джибраил диктува Корана на Муххамад, докато скита из пустинята на Мойсей са спуснати от небето божийте заповеди, докато мете църквата архангел Гавраил съобщава на Богородица благата вест, тримата ангели съобщават на Авраам и жена му Сара, че догодина по това време ще имат син. Във всички тези случаи Бисшата сила спуска от небето окровенията си без да дава обяснения защо това е така, а не инак. От хората се очаква да изпълняват божиите заръки, без да разбират защо Бог иска това, а не нещо друго. При религии като будизъм, дхарма (индуизъм), шинтоизъм и други е точно обратното – религията не застига човек, а човек сам стига до нея – чрез философски разсъждения и логически постановки се открива кое може и кое не може, кое е правилно и кое не.

Друга сериозна прилика между ислям и християнство е тяхното отношение къв политиката. Традиционно етносът, народът, нацията, политиката са подчинени на религията. Това, което е днес арабският свят, доста напомня Следновековна Европа - идеята за една надетническа, наднационална, универсална държава на религията. Не е важно от ккой етнос си, а каква е религията ти. Дори се говори за една арабска нация, обединена под шапката на исляма. Такива примери в Европа има много - Византия, униварсалната държава, Свещеннта а Римска империя, Австроунгария чак по 20 век. Във всички тези случай етническите различия се заличават от религиозната принадлежност и религията е основна пойка на държавата. Създава се pax cristiana, хриястиянската ойкумена, така както днес има мюсюлмански свят, в които не е важно дали си сириец или египтянин, а това че си мюсюлманин. разбира се, Европа еволюира и от 18 век насам поставя нацията на религията, а тези процеси са доста по-забавени, ако изобщо ги има, в арабския свят.

Естествен е въпросът на какво се дължат онтологическите, а и догматичните прилики между християнството и исляма – отношението към жената, изобилието на правила, заръки, норми, предписания, спуснатите свише откровения, заложената силна религиозност в двете религии – религиозни фанатици има и в исляма, и в християнството – в католицизма, в православието (предимно гърци и грузинци), в протестанството (те са най-опасни). Отговорът на този въпрос не е много сложен. И двете религии (към това спада и юдаизмът) са създадени на едно и също място, и поради това са плод на една и съща култура – близкоизточната.

Тъй като културата е нещо много стабилно, формиращо се хилядолетия, и трудно рушимо, тази близкоизточна култура, създала християнството, исляма и юдаизма, започва своето формиране преди около 5-6 000 г – това е културата на земеделците от Плодородния полумесец. Като резултат от появата на земеделието се постулира подчиненото положение на жената, автократизмът и деспотичността. Освен всичко това, близкоизточната култура е тревожна – една доста древна културна особеност, която обяснява изобилието на правила, норми, препоръки и тн. в християнството, исляма и юдаизма. За тревожните хора е важно да знаят всичко до последния детайл – освен философските постановки, хриситянството и ислямът се заемат да дефинират какъв точно е Бог, какво прави и какво не прави, какво е казал и какво не.

Цели 800 години са отнели на християните да дефинират какъв точно е Христос – толкова траят христологическите спорове. В будизма никой не се интересува как изглежда Буда, човек или Бог е, какво е ял и какво е пил, какво е казал на еди кой си и какво не е казал, какво е направил като е влязъл някъде и какво не е направил. В един момент хората в Близкоизточните хора са станали номади, което също е повлияло на културата им, но като цяло тя вече е била формирана. така може да се заключи, че двете религии са създадени и измислени, защото религиите са измислени, иначе ни остава да приемем, че са спуснати на хората от небето, което разбира се е несериозно, от една и съща култура, затова толкова си приличат. Приличат и на юдаизма, а когато три религии си приличат толкова, не може да става въпрос за случайност.

Въпреки това, ислямът и християнството имат една особена отлика. Ислямът е създаден от арабската култура, и приет напълно от нея – т.е хората, измислили религията, са я приели, имаме пълно географско съвпадение между култура и религия. В своето мнозинство, мюсюланите са араби, перси, пущуни и тн. Разбира се, има и изключения – ислямът е приет или наложен и на култури, които се различават от арабската, която го е създала.

Това са Индонезия, Малайзия, Бангладеш, Албания, Косово, Босна, България. Когато местната култура се различава от културата, създала исляма, а културата на малайците, бенгалците, славяните, илирите и тн. се различава от тази на арабите ( по повечето културни измерения), наблюдаваме и отклонения от стандартния ислям. Така например бангладешките мюсюлмани не вярват в живота след смъртта, което проиворечи на една от основните мюсюлмански догми. Индонезийските и малайските мюсюлмани пък изобщо не са фанатично религиозни – никой не е чувал за конфликт между исляма и будизма в Индонезия, или за индонезийци камикадзе. Ислямът в Албания и Косово е също специфичен – там основната ценност не е религията, а родът и семейството и религията е на втори план. Македония не е заплашена толкова от ислямизация, колкото от демографски бум на албанците и налагане на езикът им като втори официален. Що се отнася до България – изследвания показват, че българските мюсюлмани са едни от най-слабо религиозните в света, което само по себе си е сериозно отклонение от догмите на религията.

Това не бива да ни учудва – ние сме една от малкото страни, където може да се чуе абсурдното твърдение – "аз съм християнин, но не практикуващ". Това би могло да се отнесе и към исляма. Ислямът у нас има и друга отлика – ние сме единствената страна извън Близкия изток, където наред със сунитите, има и шиити – алиани, казълбаши и тн., които решително отхвърлят Корана, не ползват джамии, а се събират на оброчища, някогашни тракийски светилища, и винаги били рамо до рамо с българите в борбата им срещу турците. Това са може би малкото примери на несъответствие между култура и религия в сферата на исляма.

Ситуацията с християнството е доста по-различна. Християнството, бъдейки разпространено из целия свят, обхваща най-различни култури, в много по-висока степен от исляма. Християни са тревожните французи и испанци, спокойните шведи, гордите камерунци и филипинци, щастливите бразилци и нещастните португалци и гърци.

Християнството не е успяло да промени културите на тези народи – въпреки него в Камерун и Централна Африка се поддържат традиционно паралелни сексуални контакти с няколко партньора, а жената е напълно равноправна с мъжа, което е резултат от по-древна култура – тази на лова и събирачеството, както и на градинарството, коренно различна от близкоизточната култура на интензивно земеделие. В следствие на тези културни различия в сферата на християнството, то се раздиря на множество разновидности – първи се отцепват монофизитите през 5 век (451), след това католиците – 1054, следват протестантите. Разбира се, в лонота на всяка от споменатите конфесии съществуват подгрупи – католиците са източен и западен обряд, православните се делят на национални църкви, протестантите – на лутеранци, калвинисти, англинанци.

Последните пък биват – методисти, адвентисти, баптисти. Би могло разделението между православни, католици и монофизити да се оприличи с разцепването на исляма на сунити и шиити, тъй като и в двата случая причини за разделянето не са някакви сериозни културни различия, а чисто догматини спорове – еди кои си халифи са истински, а не някои други, Христос е Бог, повече от човек, а не обратното, сякаш е възможно да знаем със сигурност, евкаристията ще се прави с квасен хляб, а не с неквасен и тн. Случаят с протестанството е по-различен. Там вече се появяват сериозни културни различия.

Ако погледнем картата на протестанството, ще видим, че всички протестанти си приличат по някои основни културни измерения – шведи, датчани, норвежци, немци, англичани, американци, исландци, австралиици, новозеландци са преди всичко равновлестни народи – традиционна културна особеност, наложе главно от късното пораждане на земеделието по техните земи. Освен това съвременното протестанство е типично за солно безродови страни. Те решително отхвърлят господството на един далечен и авторитарен папа, чийто авторитет е неуспорим. Предпочитат сами са са си господари, и да общуват директно с Бога, както общуват и с шефа, и с краля – в норвегия от незапомнени времена на краля се говори на Ти.

Там хората очакват от Бог късмет, но не и помощ – той не е отговорен за тяхното щастие или нещастие, важното е да живеем добре тук и сега, а това зависи само от нас и нашите качества. Всеко сам е отговорен за спасението си и това не е спуснато на хората свише, а самите соха са закърмени с такива ценности, затова са ги закрепили и във вярата си. Тази културна особеност оформя християнството във протестанския свят. Част от културите, където започва протестанската реформа обаче, са тревожни – предимно Франция и Германия, Чехия, Австрия, Швейцария.

Там разпадането на католицизма, който регулира живота с твърдите си правила и догми, поражда още по-голяма тревожност и неспокойствие, защото не е ясно какво ще последва от това. Затова простестанството се проваля в споменатите страни. /nauka.bg (форум)