Трябва да ви убия, за да не умра от глад.” Злокобните думи не са на озверял войник след опустошителна битка, а на майка от XIX век към децата и? в приказка на Братя Грим.

В друга история момче коли брат си, докато играят на касапин и прасе. Вещицата от “Снежанка” не и? е мащеха, а родна майка. Рапунцел забременява от принца, докато “се веселят в кулата”…

Тези и други ужасии бликат от първото издание на сбирката за деца, написана от прочутите братя германци Якоб и Вилхелм. Наскоро то бе публикувано за първи път на английски език и британците се запитаха подходящо ли е с него да се приспиват деца, пише в. “Гардиън”.

Братя Грим от Ханау до Франкфурт публикуват първите 86 приказки през 1812 г. и постигат небивал успех. През 1815-а пускат още 70. За 40 години са отпечатани още 6 издания. Усетили, че са “пресолили манджата”, в тях авторите се “самоцензурират”, премахвайки доста от епизодите в стил “садо-мазо”. Заличават и цели приказки. Затова днешните деца знаят малко за мрачната им страна.



Отдавна забравената приказка “Как децата играха на касапница” отговаря напълно на заглавието. Там

момче прерязва

гърлото на брат си,

влязъл в ролята на прасенце. Разярена, майка му наръгва убиеца в сърцето. Оставила е обаче третото си дете само в банята и то се е удавило. Майката се обесва, а разбрал за трагедията, бащата умира от мъка.

В Германия е традиция литературата за деца да служи за назидание – да си спомним “Макс и Мориц”. “Децата на глада” обаче минава всякакви граници. Заплашени със смърт от гладната си майка, две сестрички се молят: “Недей! Ще заспим и няма да се будим до деня на Страшния съд.” И наистина заспиват завинаги, а майката изчезва без следа.

Дългокосата блондинка от кулата

Рапунцел палува с

принца и забременява,

а после пита вещицата, която я държи в плен: “Кажи, майко Готел, защо дрехите ми отесняват и вече не ми стават?”

Зловещите мащехи в “Снежанка” и “Хензел и Гретел” в първите издания са биологични майки на жертвите си. Невероятно, като си спомним думите: “Ловецо, убий Снежанка и за доказателство ми донеси белия и черния и? дроб.” Към подобен садизъм я тласка съперничество с дъщеря и? за сърцето на млад принц.

С времето разказвачите нагаждат приказките към средната класа, за която майката е свята. Така дъщерите стават заварени.



“Промените отразяват нравите във времената на Братя Грим - обяснява преводачът Джак Зипъс, професор по германска и сравнителна литература. - През XVIII и XIX век много жени са умирали при раждането и съпрузите се женили повторно, често за много по-млади жени. Случвало се е булката и първородната дъщеря да са на една възраст и между тях е пламвала ревност.”

Някои жестокости се изплъзват от “ножицата” на Грим и в част от книгите ги има до днес. Чели сме например как в “Пепеляшка” мащехата на сирачето подтиква родните си дъщери:

“Ето ви нож,

отрежете от пръстите

на нозете си,

за да ви стане пантофката. Ще заболи, но няма значение.”

Напразна жестокост. Принцът забелязва бликналата от златната обувка кръв и разобличава измамниците…

От 156 приказки, публикувани в първите две издания на Братя Грим, непроменени остават само 100. Останалите с времето са премахнати или изчистени от сцените на ужас и насилие.

“Първите издания не са специално за деца, предназначени са за всякакви читатели”, обяснява проф. Зипъс, превеждал приказките година и половина. Те така и се наричат – приказки за семейството. По-късно германските писатели сменят концепцията и правят по-късо издание за средната класа. Решават, че приказки като “Как децата играха на касапница” ще накърнят нейната религиозна чувствителност и ги махат. Редактор и цензор е главно братът Вилхелм.

В приказките Грим добавят християнски изрази и пословици, омекотяват стила. Заличават много от вълшебствата, характерни за френските приказки. Отказват се от “Котаракът в чизми” и “Синята брада”, защото са заимствани от французите. Да не забравяме, че по времето на Братя Грим Наполеон окупира Германия.

Така най-известните приказки в света

губят от своята

неподправеност, динамика, натурализъм и наивизъм, характерни за народната реч и присъстващи в първите издания. Много от историите там авторите са записали буквално от разказвачи или са взели от народното творчество, съобщава уводът към английската версия.

Последното издание на Братя Грим през 1857 г. вече изобилства от “сантиментално християнство и пуританска идеология” и е пригодено за деца.

“Някои от приказките наистина са мрачни, жестоки и мъчителни. В други има еротика, кръвосмешение. Повечето не отговарят на представата за вълшебни приказки, а са по-скоро предупреждения и поучения”, казва Джак Зипъс.

Но добавя, че те все пак са подходящи за приспиване на децата. “Време е родителите и издателите да престанат да крият оригиналните Братя Грим. Нека не пуританската цензура, а всеки сам реши какво да чете.” /24chasa.bg