Българи нападнаха домашния зехтин в Северна Гърция

България 22.11.2014 08:10

- Елеоладо? Не, не, елате!
45-годишният Стратос от гръцкото село Мароня любезно посреща поредните българи, дошли за пресен домашен зехтин.

Производителят бързо донася 5-литрови тенекии с леко замътения еликсир. Той ухае на прясна маслина, на цвят е жълто-зеленикав, а когато го опиташ, запарва малко на гърлото.

“По това се познава хубавият зехтин. Всяка сутрин по една лъжичка на гладно е здраве”, допълва кира Алексия, съпруга на Стратос. Напоследък доста българи се ориентирали към домашно произведената мазнина. Тя се различава значително от тази в магазините. А цената не е по-висока. Литърът върви по 5 евро, като качеството е несравнимо.

“Преди вас едно пловдивско семейство си купи 20 л, а техни приятели от София - 30”, обяснява Стратос. Двамата със съпругата му произвели достатъчно от новата реколта, но въпреки това казват, че бързо се разграбва техният елеоладо (зехтин - б.а.).

Тази година маслиновите им дръвчета, разположени в един от най-екологичните райони на Северна Гърция, родили доста. “Никакви препарати не ползваме. Ако с нещо са пръскани, това е дъждът”, категоричен е мъжът.

Беритбата още не е приключила. Десетки собственици на сребристи дървета трескаво брулят клони. Сред тях е Янис от Комотини. Масивите му се простират между разкрития неотдавна античен театър и Агиос Харалампос. В древността там е имало пристанище и е спирал Одисей на връщане от Итака. Наблизо е била и пещерата на Циклопа.

Янис използва приспособление, наречено цуграна, което работи с компресиран въздух, за да сваля по-лесно маслините. В края на алуминиева пръчка са разположени механични пръсти. При натискане на спусъка тези пръсти започват да пляскат и свличат наведнъж по стотици плодчета.

Учудващо е, че много малко листа падат в зелените мрежи, застлани под дървото. Това “ресане” на клоните продължава по цял ден, но бензиновият въздушен компресор е доста шумен и озвучава района. Маслините са черни, виолетови и зелени.

“Охи, охи, пикро! (Не, не, горчи - б.а.) - извиква към нас съпругата на Янис - Мария, докато пъхаме по една прясна маслина в устата. В първия миг усещаш, че си сдъвкал отрова. Наличието на танини и първоначалният натрапчив вкус ти пресушават устата, а небцето започва да пари.

За да станат годни за ядене, те киснат в саламура поне 2 месеца, разяснява стопанката. Но за нея, както и за повечето сънародници зехтинът е най-полезната храна. Затова е по-ценен и от парите в Гърция. По тази причина имотите там се оценяват не по мащаба, а по броя на маслиновите дървета, казва американският писател Кристофър Бакън в своята книга “Мед, маслини, октопод”.

Според него по всяко време на годината южната ни съседка е привлекателна и може да ти предложи от нейните кулинарни шедьоври. Затова и хора от Пловдив, Хасково, Кърджали не спират дори и в този сезон да отскачат през прохода Маказа до най-близкото градче Комотини.

Преди да се отправят към маслиновите гори за зехтин, правят тур по пазара. Той е отрупан с всевъзможни плодове и зеленчуци. Някои посягат към току-що набрани зелении, наподобяващи бурени. Те са най-важната съставка за прочутата салата “Хорта”. Тревите се попарват задължително, след което се овкусяват със зехтин и лимон.

И това е достатъчно. “Да знаете само колко ципуро пие тази салата”, подмята продавачът от сергията. Ципурото е спиртна напитка от грозде и минава за по-злия братовчед на узото.

На друг щанд са изложени дълги шушулки, добре познати от детските години на повечето пловдивчани като рошкови. Все още могат да се открият по тепетата. Ядат се директно, имат вкус на мед и стимулират перисталтиката.

В самия пазар на Комотини са разположени няколко месарници като онези, които по-възрастните българи помнят. Чевръсти и спретнати касапи разфасоват месото на кютюка (огромен дървен пън - б.а.) и оформят пържоли като по учебник. След това ги начукват старателно и ги опаковат.

Килограм пресен свински врат без кост излиза около 6 евро, а вкусът е на току-що заклано прасе. Котлетите са на същата цена, но ги приготвят така, че да поискаш още.
“Я опитайте това”, настоява месар и поднася към българските клиенти току-що нарязана телешка саздърма.

Вкусът е зашеметяващ и няма как да не си купиш. Продавачът претегля парче и го пъха в уред, който вакуумира саздърмата. “Ористе, мезедес я краси” (Заповядайте мезе за вино - б.а.), казва той и подава пакета.

“Евхаристо пара поли” (Много благодаря - б.а.), усмихва се месарят, когато му плащаме.
В друг магазин са изложени цели домашни пилета (котопуло - б.а.), жълти като лимон, от които се получава вкусна златиста супа.

“Гръцките търговци са успели да съхранят традициите и поднасят на клиента стоката така, че да я вземе с удоволствие”, заключава туристка от Кърджали, дошла на покупки в Комотини.

Току-що уловени октоподи, скариди, калмари, барбун, куцумура, гаврос, ципура, лаврак и всевъзможни други риби те карат да се спреш. “Човек трябва да идва тук с хладилна чанта”, заричат се нашенци.

Следващата им спирка е в хлебарницата на Мария, разположена до крепостната стена в центъра на градчето. С влизането усещаш ухание на дъхав пресен хляб, изпечен на фурна с дърва.

Мария е бивша детска учителка от Кърджали, дошла тук преди 25 г. и се омъжила. Хлебарницата е на първия етаж, а отгоре - жилището. По рафтовете са наредени поне 6-7 вида самуни.

“Опитайте критския, замесен е не с мая, а с прозими - специален квас. Затова е по-слегнат, не е бухнал много, но е много вкусен. А този е с ечемичено брашно, затова е жълтеникав. Имаме и ръчен, той е с по-мека кора”, изрежда продавачката.

Нейният хляб може да престои в найлонова торба седмица и нито мухлясва, нито прокисва дори и в по-топло време. “Всичко е от материала”, усмихва се Мария. След покупките при нея е време за отмора - на метри се намира едно от най-приятните заведения в Комотини, което предлага кафе “Романа”.

Това е еспресо, в което е поставена кора от лимон. Тя придава приятен аромат на напитката. Награбили тенекии с домашен зехтин, прясно месо, зелении и по няколко самуна топъл хляб, нашенци се отправят към една от големите гръцки вериги. Там ги посреща на чист български управителят Томас Караманис.

Той е завършил през 90-те години Висшия икономически институт “Карл Маркс” в София (днешния УНСС - б.а.). “Дойдох у вас студент и падна Тодор Живков”, смее се Томас.
Лично развежда по рафтовете в огромния хипермаркет българите и им разяснява коя стока е на промоция, кое е изгодно да се купи.

Твърди, че откакто е отворен граничният пункт през прохода Маказа, имал постоянни клиенти от Пловдив, Хасково и Кърджали. “Купуват здраво, правят големи обороти”, казва Караманис. Най-голямото му учудване е, че нашенци вземат в големи количества гръцко саламурено сирене фета.

“Защо бе, хора? Аз помня българското, беше много вкусно. По нищо не отстъпваше на нашето”, смаян е Томас. Той не вярва, когато му разказваме, че и при нас има хубаво сирене, но някои производители злоупотребяват - не влагат качествени съставки или не изчакват да узрее добре.

“Ааа, това е опасно. В Гърция подобно нещо е недопустимо. Ние се отнасяме с уважение към храната и влагаме най-добрия материал. Просто спазваме технологиите стриктно и държим на традициите”, категоричен е той. /24chasa.bg



CHF CHF 1 1.99351
GBP GBP 1 2.28037
RON RON 10 3.93361
TRY TRY 100 5.60402
USD USD 1 1.80827