Величието на Севт Трети се пренася в Париж

Тракийската цивилизация оживява в пълния си блясък в Лувъра. Най-престижният музей в Париж дава 4 зали за българската изложба, която ще бъде открита на 15 април 2015 г. До 20 юли французите и гостите им от цял свят ще видят не само най-бляскавите съкровища на страната ни - Панагюрско, Рогозенско, Боровско, Свещарско, Летнишко, Дуванлийско, но и предмети от бита на траките - керамични и бронзови съдове, монети. Експозицията е с работно заглавие "Антична Тракия. Одриското царство и неговите съседи. Археологически съкровища от българските музеи". В нея участват 325 експоната с общо 1628 предмета. Те са така подбрани, че да дават най-пълна представа за бита на одриси и гети, но и да показват отношенията им със съседните цивилизации - гръцка и персийска.

165 млн. евро е застрахователната оценка на съкровищата, които ще приюти Лувъра. Поне 70 от предметите ще бъдат застраховани между 1 и 5 млн. евро, като най-голяма ще е гаранцията за Панагюрското злато (49,8 млн. евро).
Бронзовата глава на Севт III ще бъде застрахована за 13 млн. евро. За да си представят величието на тракийския владетел, парижани ще видят и златното му съкровище, открито от Георги Китов в гробницата на Севт III в могила Голямата Косматка. За Париж заминават венецът от дъбови клонки, златният киликс, пиксидата във форма на мида, позлатеният шлем, наколенници, набузници, апликации.

Френската страна очаква чудесата на траките да бъдат видени от 4 милиона посетители на Лувъра от цял свят.

Показваме бижутата на тракийска принцеса

Бижутата на одриска принцеса и част от доспехите на знатен одриски воин ще са сред атракциите на българската изложба в Лувъра догодина.

Тракийската аристократка, живяла през V век пр. Хр., била погребана в могила Мушовица в землището на с. Дуванлии, пловдивска община Калояново. Парижани ще видят златната й огърлица - изключително ювелирна за времето си изработка. Застрахователната оценка на бижуто е 600 000 евро. А също така обеците, наушниците и фибулите (катарами, закопчалки за дреха) с висулки на принцесата. Древните бижута днес се оценяват на над 1 700 000 евро. За да разберат французите как точно е живяла аристократката, до златните й накити ще бъдат изложени предмети от всекидневието й, открити в Мушовица могила. Сред тях са сребърни съдове с изобразени върху тях от злато митологични сцени, огледало от бронз. Те са били направени в Гърция вероятно по поръчка на притежателката им. Заедно с тях в гроба е имало и два червени съда, също гръцки и също изрисувани с митологични мотиви. Находките са открити и изследвани през 30-те години на миналия век от Богдан Филов.

Фурор със сигурност ще предизвика златният нагръдник на 20-годишен тракийски аристократ и воин. Нагръдникът е най-големият открит досега на Балканския полуостров. Широк е 31 см, дълъг е 27 см и тежи 132,80 г. Изработен е от чисто 23-каратово злато и е украсен с Горгона Медуза и свещените за одрисите животни сърна и лъв. За да замине за Париж, ще бъде застрахован за милион и половина евро. Находката е от Могила номер 1 край Чернозем. Тя е разкрита през 2000 г. от доц. Костадин Кисьов. Археологът изважда от пръстта 210 предмета, които догодина ще бъдат изложени в Лувъра. Гробницата е безкрайно интересна. По стените й има стенописи, изобразяващи сцени от живота по онова време. В нея е открит и уникален пръстен печат от халцедон с изобразен върху него воин. Бронята на тракиеца също няма аналог в Европа. Върху нея отново е изобразена Медуза. От могилата са извадени няколко сребърни съда със златни фигури, огромни бронзови съдове и голям брой керамика. Всичко е било поръчвано на гръцки майстори за нуждите на притежателя им.

В Лувъра ще бъдат изложени и сребърни съдове от Башова могила край с. Дуванлии, извадени още през 1934 г. Сред най-интересни са един сребърен ритон и фиала, украсена със златни фигури, в която е бил сложен прахът на погребания в могилата знатен тракиец.

Експонатите от трите могили показват тесните връзки на одриската аристокрация с Атина и другите древни гръцки полиси. Избрани са от специалистите не само заради художествената им стойност, но и заради информацията, която дават за историческата епоха.

Най-голямата част от предметите на одриските владетели в изложбата в Лувъра ще са от Пловдивския археологически музей. Две трети от експонатите са наши, коментира за "Стандарт" директорът на хранилището под тепетата доц. Костадин Кисьов.

Великият Котела оживява в Париж

Животът на славния гетски владетел Котела оживява в Париж. По влияние и сила той е бил равен на Филип II Македонски, бащата на Александър Велики. Затова и се сродява с него, като му дава за съпруга дъщеря си Меда. След Олимпия, майката на Александър Македонски, Меда е шестата жена на Филип. След смъртта му се самоубива и е положена в гробницата му, в отделно помещение.

1,8 килограма златни накити, принадлежали на Котела, ще видят французите и гостите на Париж в Лувъра. Накитите представят царството на гетите, съществувало в древността край Исперих. Артефактите бяха открити през 2012 г. от проф. Диана Гергова в голямата Омуртагова могила. Уникална диадема, оценена на над 2,5 милиона евро, гривни, пръстени, мъниста и украшения от конска сбруя ще заблестят във витрините на Лувъра. Съкровището от Свещари ще бъде застраховано за 7,3 млн. евро, за да напусне България за първото си представяне зад граница.

Освен 453-те ювелирни бижута, намерени в ковчежето на тракийския владетел, ще бъдат показани и златни нишки, с които в древността е бил изтъкан тежък брокат. Остатъците от царственото платно са единствените в света, достигнали до нас от епохата на траките, смята откривателят проф. Гергова.

Колекцията от Свещари е паралел на друга музейна рядкост, изложена в момента в Ермитажа. Става дума за златно съкровище, изровено от руски археолози през 1804 г. в земите на полуостров Крим. Артефактите, открити там преди повече от век, са от същата историческа епоха и показват, че преди 25 века в земите на Черноморския регион е цъфтяла древна култура, чиито достижения тепърва ще стават достояние на широката публика, обясни проф. Гергова.

Празничният сервиз на Котис I

Празничният сервиз за вино на одриския цар Котис I ще прикове погледите в Лувъра. Уникалното съкровище се състои от три ритона, голяма купа и каничка с релефни сцени, изработени през IV век пр. Хр. в град Беос на Мраморно море. Съдовете били употребявани в ритуални царски празненства при смяната на годишните времена, твърдят учените. Надписи на два от предметите съдържат името на Котис I. С него се свързва разцветът на Одриското царство.

Каничката е най-малкият, но най-впечатляващ съд от съкровището. Висока е 18,2 см, диаметърът на устието е 7 см и е оценена на 4 милиона евро. Върху нея е изобразена сватбата на Дионис, бог на плодородието и виното, с красивата дъщеря на критския цар Минос - Ариадна. Принцесата е облечена в богата надиплена дреха, в дясната си ръка държи пояс - знак за прощаването с девичеството. Персонажи около Дионис и Ариадна и техните обредни вещи допълват разказа за сватбата. Единият от ритоните в ръцете на бога e точно копие на ритон от сервиза. Каничката най-вероятно е използвана като смесителен съд. Траките смесвали виното с вода за ритуални цели. Ритоните с кон, бик и сфинск пречиствали ритуалната смес от вино и вода, правили я свещена, разказват историците. От тях сфинксът е най-интересен. Той е с глава на жена и тяло на лъв с грива, възхвалява мъдростта и силата.

Петият съд от сребърните съдове представлява сребърна купа, на дъното на която в позлатен релеф е представена сърна, нападната от грифон.

Боровското съкровище трябва да бъде застраховано за 11,2 милиона евро, за да напусне България. То е открито случайно от тракториста Трайчо Стоев през 1974 г. при оран на 200 метра от надгробната могила в местността Сиври тепе край Борово, Русенско. Машините, които са извадили съкровището на повърхността на земята, са го повредили с режещите си инструменти. Но след прецизната работа на реставраторите то е възстановено и пълния си блясък. Някои специалисти твърдят, че находката в Борово съдържа липсващи в Рогозенското съкровище ритони.

Копали за водопровод, открили Рогозенското

Българската изложба в Лувъра не може да мине без уникалното тракийско съкровище от село Рогозен, дало и името му - Рогозенско, сподели директорът на историческия музей във Враца Илия Стоянов, където то се пази и показва. Тракийското чудо вече е било в Париж, предизвиквало е овации и възхита в Япония, Германия, Холандия, Англия, Испания, Белгия. Блестяло е със своята неподправена светлина в най-големите музеи в света - Бритиш музеум, Пушкинския в Москва, Ермитажа в Санкт Петербург. Съкровището е най-голямото тракийско, откривано досега. Датирано е от края на V и средата на IV век преди Христа. Съдържа 165 съда - 108 фиали, 54 канички и 3 чаши. Изработени са от сребро от висока проба с позлатени орнаменти. Принадлежало е на тракийски владетел или аристократ като семеен сервиз. Съдовете не са правени на едно място, което кара учените да смятат, че са събирани през сравнително дълъг период - т.е. принадлежало е на поколения знатни тракийски царе и владетели.

Съкровището е ценно не само с формата и изработката на съдовете, но и с изваяните по стените им сцени, даващи представа за вярванията на древните траки. Изобразени са и завладяващи сцени от древногръцката митология. От стените на каничките и подносите излизат имената на тракийски царе - Котис, Керсеблепт, Дислояс. Спори се дали под името Котис се крие познат тракийски владетел, или то е на майстора, изработил съда. Едно е безспорно - някои от съдовете са шедьоври на самобитното тракийско изкуство. Изобразените митологични сцени разкриват душевния мир на траките. Цялото му великолепие е една демонстрация на богатство и власт, на достолепие.

Съкровището е открито случайно през 1985 година от жител на село Рогозен, Врачанско. Той копаел в двора си яма за водопровод, когато ярка светлина блеснала пред очите му. От ямата извадил 60 красиви сребърни съда - канички, подноси, имало и една чаша. Мъжът на име Иван Димитров, отдавна покойник, го взел за църковна утвар и не съобщил веднага за находката си. След това обаче разказал на кмета на селото на какво е попаднал, а той повикал археолозите. Те ахнали и разровили земята на същото място в по-широк периметър. Така от втора яма били извадени още 100 сребърни съда.

От 1999 година в историческия музей на Враца е създадена специална зала за съкровището. 20 от съдовете се пазят в Националния исторически музей. Останалите - във Враца.

Съкровището няма копия, твърди директорът Илия Стоянов. Никой не може да ги направи, защото е много голямо, а и технологията на изработване не може да бъде повторена.

В Лувъра ще бъдат показани само 15 - 20 съда. На място френски експерти са определили точно кои. Те са сред по-обикновените, пред които посетителите у нас не се задържат много. Но от музея на Враца във Франция ще бъдат показани и други експонати - откритите в Могиланската могила уникален преден позлатен наколенник, златен венец. Харесани са и стъклени маниста, лампи, глинени изделия, копия, стрели. От Враца за Лувъра ще бъдат изпратени общо 150 експоната. Целта е да бъде показан не само блясъкът на изкуството на траките, но и техният бит и живот.

Сребърни плочки сочат пътя към съвършенство

Разказ за пътя на тракиеца към съвършенството ще "прочетат" парижани върху апликациите от сребро с позлата от Летница. Съкровището, оценено на над 4,2 милиона лева, което ще бъде показано в Лувъра, пресъздава с релефни изображения живота и вярванията на траките. Датирано е от IV в. преди Христа. На повечето апликации е изобразен тракийският конник Херос. Интерес предизвиква илюстративен цикъл с подвизите на митичния герой, следван от слугата си. Сцените от Летнишкото съкровище позволяват да се надникне в културата и светоусещането на далечните предшественици по тези земи. Сребърните апликации показват двубои, подобни на рицарски. Вплетено е изображение, символизиращо Орфей. Сцените носят социален смисъл, внушават идеята за божествения произход на царската власт, смятат изследователи. Изключителната им стойност идва от факта, че картинно разказват пътя на младия тракийски аристократ към съвършенството.

Откриването на Летнишкото съкровище станало случайно през 1963 г. от местни селскостопански работници. При строеж на овчарник в основите на стара сграда те попаднали на голям бронзов съд, обърнат с устието надолу. В него имало малки сребърни предмети с позлата. Уредникът на музея в близкия град Ловеч събрал по-голяма част от намереното. Находката съдържа и запазена юзда, съставена от две железни скоби за оглавника и назъбена верига. /standartnews.com