Има хора, където минат нищо не остава след тях. Особено в родния футбол. Там примерите са десетки. Тези хора в повечето случаи имат неимоверното качество да се измъкнат - „ни лук яли, ни лук мирисали“. И от думите им излиза, че те са дали всичко от себе си, но видите ли лошия чичко (президентът, спонсорът, определен футболист и т.н., и т.н.) с неадекватните си действия, провалили нещата. И изведнъж на него са му попречили да изгради добре смазаната футболна машина. Такива хора на футболен жаргон ги наричат Заличителите.

Но ако се направи една ретроспекция на професионалната кариера на този тип футболен човек, на преден план изпъква едно голямо НИЩО.

Един от тези „мастити“ специалисти в България е Атанас Атанасов – Орела. Той е един от "най-успешните" треньори у нас. Никъде и никога той не е водил професионален отбор за един пълен сезон. И ако погледнем къде са сега тези отбори, ще ги видим в аматьорския футбол или са в процес на болезнено възстановяване, а някои въобще не можем да ги видим на футболната карта на България.

Примери колкото искаш. Орела мина през Локомотив Мездра, този отбор изчезна от професионалния футбол, но успя да се отръска сравнително бързо и се завърна в „Б“ група и сега е в златната среда.

Мина през Калиакра. Къде е сега тимът от Каварна? В Североизточна „В“ група. Къде е сега Нефтохимик? Отговорът е - в селските групи на Бургаска област. Подобна е и участта на Спартак Плевен и Янтра Габрово.

За съжаление и една от емблемите на Варна – футболният клуб Спартак го грози съдбата на изброените по-горе отбори, да се окаже функция на нечие присъствие. Любимият на половин Варна отбор е на път да изчезне, да потъне някъде в окръжните групи. По някаква ирония на съдбата и тук се усеща присъствието на Атанас Атанасов Орела. И в този случай пак имаме лошия чичко – Антон Фажев, който по цял ден се блъска, за да го има футболния Спартак, но му се приписват всички смъртни грехове. Както между впрочем, за зла участ, се случва на всеки, който се опитва да помогне на Спартак.

И пак имаме световен заговор за унищожаването на отбора. Пак всичко е целенасочено, прецизно обмислено, за да не може Орела да разгърне необятния си футболен интелект. Както се казва врагът никога не спи и си няма собствени проблеми, ами само се чуди как да навреди.

За съжаление, това е реалността. Хубава, лоша, това е.