Денят 20 ноември ще остане в българската история с това, че през 1912 г. в хода на Балканската война (1912–1913 г.) в Бахчекьой при Чаталджа се подписва примирие между въоръжените сили на България, Сърбия и Черна гора, от една страна, и тези на Османската империя, от друга. Войските остават на заеманите позиции, като смесена комисия определя неутралната зона или „ничията земя”. Високата Порта се съгласява да вдигне блокадата на българските черноморски пристанища и да допусне снабдяването на българските войски по море и по железницата през гара Одрин. Гърция не приема примирието и самостоятелно продължава окупацията на Югозападна Македония и Северен Епир.

Две години по-късно на същата дата България обявява, че ще пази неутралитет в Първата световна война.

1885 г.

Турските пратеници Лебиб ефенди и Габдан ефенди започват в Пловдив дипломатически опит за възстановяване на административния статут на Източна Румелия от преди Съединението.

Източна Румелия е област на територията на днешна Южна България, създадена по силата на Берлинския договор (1878 г.). Наречена е така по предложение на английската делегация на Берлинския конгрес с цел да се заличи българският й облик. Разположена е на север до билото на Стара планина, на изток – до Черно море и Странджа планина, на юг – до Родопите, и на запад – до Ихтиманска Средна гора, с териториална площ 32 978 кв. км и столица – Пловдив. Според чл. 13. на Берлинския договор Областта остава под пряката политическа и военна власт на султана, но се ползва с административна автономия. Начело на администрацията и стои генерал-губернатор, наричан още главен управител. По религиозна принадлежност той трябва да е християнин, и се назначава за срок от 5 години от султана, със съгласието на Великите сили. Според чл. 15. от същия договор султанът поема задължението да охранява границите на Областта и да държи войски в нея.

Устройството на властта се възлага на Европейска комисия за Източна Румелия. Предвидено е международните актове – договори, конвенции и др., които Високата порта ще сключва с правителствата на други държави, да бъдат в сила и за Областта. Турското правителство запазва правата си и над намиращите се на територията ЖП линии.


1872 г.

Неделя Петкова основава женското дружество “Възрождение” в Солун. Тя е родоначалник на девическото образование в България. Неделя Петкова, известна като баба Неделя, е родена в Сопот на 13 август 1826 г. Учи в продължение на 3 г. в местния женски манастир. Дълги години учителства из различни краища на българските земи, като основава женски училища в София, Велес, Солун и др.

Участва в борбата за църковна национална независимост. По молба на Васил Левски извезва знамето на Българския революционен централен комитет. Ушива знамето на въстаниците от Пиянечко по време на Априлското въстание 1876 г. След Освобождението разгръща просветна дейност сред българомохамеданите в Родопите. Умира в София на 1 януари 1894 г. /Агенция „Фокус”