Три фалоса от глина намериха археолози в праисторическо селище на 8 000 години край видинското с. Майор Узуново. Те са част от богата находка на артефакти от ранния неолит, които са най-древните откривани до сега в Северозападна България.

Стилизираните фигурки на мъжки полов член с големина 4-5 сантиметра били поставени в ниша в едно от жилищата. Те са имали култово предназначение като символ на мъжкото начало, казва археологът от Регионалния исторически музей във Видин Николай Казашки. Тези предмети са използвани като амулети или в конкретни обреди, свързани с осигуряването на плодородие.

За обозначаването на тези "неприлични" предмети с формата на мъжки член археолозите използват и санскритската дума лабрета, която означава едновременно фалос и рало и показва праисторическото отъждествяване на оплождането с обработването на земята.

Във Видинско са намирани и други артефакти с формата на фалос, но от по-нови епохи, както и фигурки с подчертани полови атрибути, които свидетелстват за фалическия култ през вековете.

Селището край Майор Узуново е обитавано от представители на най-ранната земеделска цивилизация в Европа. Това са първите общности, преминали от лов и събирачество към обработване на земя и уседнало земеделие. Жилищата си издигали от дърво и кирпич, изработвали са глинени съдове, ловували са дивеч и риба и са отглеждали зърнени култури.

С отглеждането на растения и добитък започва развитието на култа към плодорието и към мъжкото и женското начало. Така се ражда фалоцентризмът, при който пенисът символизира силата, живота, структурата, реда и този фалически култ се среща в много древни култури.

В пещерата Магура край видинското с.Рабиша сред праисторическите рисунки има множество женски и мъжки фигури, като някои от мъжките са с изобразен полов член. Интересното е, че те са рисувани така, че фалосът винаги сочи към вдлъбнатина в стената, казва Николай Казашки и прави паралел с факта, че намерените три глинени фалоса са били поставени в ниша в неолитното жилище до Майор Узуново.

Преди то да бъде открито най-ранните находки във Видинско са от бронзовата епоха край с.Балей. Затова специалистите са убедени, че проучванията край Майор Узуново ще запълнят празнотите за появата на първата земеделска цивилизация по нашите земи. Досегашната работа на археолозите ги кара да смятат, че след появата на първите земедецли, които в последствие са напуснали района, на това място не е имало ново заселване чак до римската епоха. Това ще облекчи работата им, защото няма смесване на епохи и разместване на културни пластове. Самото древно селище е разположено върху територия от 15 дка и тепърва ще се проучва, защото досеташните находки са само от три сондажа, при които са попаднали на две жилища.

Учените тепърва ще търсят отговор на въпросите за появата на тази култура, която има познания за строителството на сгради и изведнъж започва да произвеждат керамични съдове и то с много добри качества, въпреки че грънчарското колело по това време все още не е открито.

Специалистите от видинския музей предполагат, че намерените съдове за готвене, съхранение на продукти и за хранене са изработени чрез така наречената лентеста техника, при която ленти от глина са налагани спираловидно, а след това ръбовете са били заглаждани и върху тях е нанасяна ангобата - тънък пласт, получен чрез поливане с разредена глина. Уивително е и това, че преди 80 столетия неолитните хора са изпичали керамичните съдове в открити огнища, като са регулирали притока на въздух, така че керамичните произведения да издържат на високата температура без да се пропукат - вещо, което трудно се постига от занимаващите се с експериментална археология днес.

При разкопките са открити каменна тесла, която е служела за обработка на дървесина, шила от кост и изделия от кремък, накрайник за харпун, върхове на стрели от кост. Интерес представляват открити керамични дискове, които според археолозите са символ на слънчевия диск.

Фалическият култ от ранния неолит продължава да съществува и през античността и във видинския исторически музей се съхранява каменен фалос от античността. От този период са и антропоморфни пластики, представляващи стилизирани фигурки с акцент върху половите им белези, които са намерени в обект край видинското с.Градец.

Култът е намерил място и в българските народни вярвания, които са били живи до началото на XX век и според които дъждът е мъжкото начало, а земята - женското. Димитър Маринов описва в трудовете си обичая Герман, който се прави в сушави години за измолване на дъжд и е с погребален характер. Обредът пресъздава погребението на Герман, чиято фигурка се изработва от кал или глина и задължително е с изразен мъжки член.

Фалоцентризмът е бил част от различни култури и в някогашния Рим например на новородените се поставяли амулети с формата на фалос за защита от злото, а мъжете ги носели за здраве и потентност. В българската обредност фалос се е използвал при кукерските игри. /24chasa.bg