Отец Никанор служи в Гигинския манастир. Той е като емблема на светата обител. Грижи се за духовния живот, за стопанството, за европроектите, следи политиката, вълнува се от всичко, което касае православието. Ползва мобилен телефон антика, живее без ток, няма интернет, кара Киа и се осведомява за новините от радиото в колата си и от хората.
Животът му е невероятна приказка. Завършил е най-хитовата специалност - Международни икономически отношения (МИО), в Института по икономика в София. Веднага след казармата има изключителния шанс да започне работа в едно от най-големите инвестиционни дружества "Карол". Сделките му до една са успешни. Върти милиони долари на Уолстрийт в Америка, като залага европейски акции. Но зарязва престижната професия на финансов брокер и анализатор и се отдава на монашеско служение. Вярата го отвежда в Гигинския манастир.

За фондовите борси, за спомените, за монашеското смирение разговаряме с отец Никанор на блещукаща лампа в трапезарията на Гигинския манастир след вечерята - вкусно кисело зеле с късчета свинско месо, топъл, току-що изпечен хляб, гроздова ракия от Пернишко, отлежала в манастирските бъчви, пържен дроб с много кромид, и сутляш, поръсен обилно с канела, отец Никанор разказва пред "Марица".

- Не е ли лудост да загърбиш милиони долари и да се отдадеш на монашество?
- Монашеството е тайнство. Някои от светите отци определят постижението като осмо тайнство. Това е тайната на спасението, тя не се обяснява с думи. Монашеството е начин на живот. Неслучайно животът на Света гора не е прекъсвал, независимо под чие владичество е бил островът. Атон е най-добрият пример за манастирски живот и затова в Гигинската света обител ние сме приели всички светогорски правила. Те са свързани с това, че за личната молитва и за богослужението се отделя време, когато е най-подходящо, когато душата не е откъсната от помисли, от грижи, от суети. Това са часовете привечер, когато се приготвяш за сън, много рано сутринта, далеч преди изгрев-слънце. Така нощта е разделена на две части. В първата част си почиваме, а във втората - се молим. Първо по килийно, после в храма. При нас литургията свършва до изгрев-слънце, след това ни налягат грижите за манастира, за стопанството, за хората, които идват тук.

- На съвременния човек му се струва ужасяващо да живее без ток.
- Няколко години живях на свещ и кандило и крушката не ми липсваше. Преди това водата е текла от един чучур. Игуменът архимандрит Евгений е заварил манастира без стъкла, та с кмета са рязали някакви прозорци от оранжерия. Пътят, спомням си го, като дойдох през 2003 г., беше пригоден само за руски джипки. А завали ли дъжд, нямаше достъп до манастира.

- И как се стигна до днешното чудо - старинен храм по светогорски образец, нова църква на три етажа, прекрасен двор, уютни килии за поклонници?
- Възстановяването започна с връщането на имотите на манастира, въпреки че имаше голяма съпротива от държавните чиновници. Но прескочихме душманите, които пречеха, и стигнахме до тогавашния министър на земеделието Нихат Кабил. Помолихме го да помогне за връщане на земите и да се направи път. Той намери вратичка по линия на министерството за земеделски пътища и направи пътя. Така започна да идва техника и обителта да се възстановява. Нихат Кабил формира и сдружение за благоустрояване на манастира. Нещата потръгнаха и манастирът започна да расте като гъба след дъжд. Но дойде финансовата криза. Затънахме, а доста неща бяха вече направени. Тогава един човек ни запозна с банкера Цветан Василев. Прие ни в кабинета си. Представихме му списък с 15 належащи неща и очаквахме да си избере едно от тях. Ала после изведнъж установявам, че в сметката на манастира са дошли 100 000 лева, и то от личната сметка на Цветан Василев. Това беше огромно дарение. Благодарихме му с писмо. Ала кризата продължи и през 2010 г. след наша молба ни помогна и премиерът Бойко Борисов. Божидар Димитров намери частни дарители - събрахме към 230 000 лв. Обаче новата църква си стоеше на груб строеж. И къде да почукаме отново, пак при Цветан Василев. Направихме му сметка за 185 000 лв. Той дойде, прецени строежа на място и каза, че няма да минем само с тия пари, ако искаме нещата да станат както трябва. И като се заредиха едни сметки - страшна работа, станаха към 600 000 лв. Сега храмът има подово отопление, изолация, мраморен под, истински стенописи, кандила, престол, апсиди точно по светогорски образец.

- Молите ли се за благодетеля си сега?
- За г-н Василев, откакто има проблеми, се молим с молитвите от служебника за преследвани хора. Но той е ктитор, така че се споменава по-особено.

- Колко пъти е нощувал тук?
- Три пъти е идвал, не е нощувал, но дълго сме говорили. Впечатленията ми са от човек с много добро сърце. Но имаме и други дарители. Едно от най-ценните е на баба Василка Костова, която 20 години беше събирала по 40 стотинки на ден.

- Светец ли е за вас банкерът, щом пазите икона с неговия лик в храма?
- Не. Иконите са само на светиите. Има ктиторски портрет по мое настояване. Той беше против, защото е скромен човек. Но тук има традиции, светогорски тертипи. Щом има портрет на ктитора дядо Алекси в старата църква, в тази трябва да има на Цветан Василев, да се знае кой я е направил. Имаше и два медальона, на някой ги пусна в интернет и такова хулене започна, че се наложи да ги скрием. Цялата работа се профанизира...

- Защо сме толкова лоши?
- Защото сме религиозно диви, нямаме религиозно възпитание.

- Знаете ли откъде са парите на Цветан Василев?
- Не знам, но имам свое обяснение. Казаха ми, че сме отишли в момент, когато е продал много акции на Оманския фонд. Вероятно в знак на благодарност към Бога за добрата сделка е решил да даде на манастира.

- Значи парите са мохамедански?
- Парите са си пари.

- Защо Бог му прати толкова голямо изпитание?
- В Писанието Христос говори на евреите за тайнството евхаристия: моето тяло е храна, моята кръв е питие. Но те не го разбират. Трудно се приемат истините на вярата от светския човек. Това, за което той мисли, че е добро, за духовния човек е най-голямото зло. И обратното. Бог, когото обича, него наказва. Аз мисля така: Цветан Василев е правил много милостини. Знам за много негови благодеяния... Ала какво става, когато човек дава? Той се набива в Божиите очи. Писанието казва: Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани. Но помилвани в духовния смисъл, не в светския.

Сега на Господ му е много по-мила душата на г-н Василев, а не милиардите. Те са детски играчки, минават и заминават. Смъртта ни чака, въпросът е какво правим след това. Какво става с безсмъртната душа на човека, после идва възнесението, въздеянието за делата след смъртта. Това е важното, сегашния живот - пиши го бегал. Г-н Василев е мил за Господ с добродетелите си, затова за Бог е важно вечното спасение на неговата душа.

- Да, но сега на земята не му е лесно, толкова хора оскърби...
- Бог изпрати цялото това изкушение върху този човек, за да може той да си даде сметка за много работи. Защото човек разсъждава по един начин, когато е на върха и всички го венцеславят, съвсем друго е, когато падне. Г-н Василев премина през най-големите изпитания, които човек може да понесе. Едно е да сме бедни и да си мизеруваме цял живот. Той е бил на върха, сега е най-долу. Всеки го търсеше за помощ. А сега тези, на които е отказал по целесъобразност, гледат да му отмъстят, конкурентите го хулят, предадоха го най-близките. И той си има своя Ескариот, аз го познавам. Сега се страхува за живота си, защото премина от осанна до разпни го. Но да знаете, това е за спасение на неговата душа . Ето, банките, парите, и живота ще му вземат, ама добрите дела, ктиторството на църквата - кой ще му вземе? Няма да забравя думите на един съветник на Нихат Кабил, който ми рече: "Е, Никаноре, като се обърнахме назад с Нихат и се замислихме, единственото стойностно нещо, с което сме се занимавали през целия министерски мандат, беше, че направихме Гигинския манастир".

Така че всички тези бедствия са за спасение. А благодетелят ни е като Йов - всичко му се взе, даже е болен. Обаче не знам какво иска Бог - дали ще го възвърне като човек, не като банкер, защото той е изключително кадърен, а България ще го изгони като най-добрите си деца навън, за да работи за друга икономика. Или ще го върне при нас? Не знам. Но знаем, че наградата за добрите дела са скърбите. В земния живот добруват злодеите, справедливо добруват. И нека... Защото няма съвършен злодей, всеки е правил някакво добро, не само лошо. Изкарват Цветан Василев крадец. Не вярвам. Крадецът не дава, само взима.

- И той ще спаси душата си може би като разкаялия се разбойник?
- Нека да направим разлика между разкаялия се разбойник и разбойника. Разкаялият се вече не е разбойник и е първият, който е влязъл в небесното царство. Да не осъждаме, защото който вярва, че тази банка КТБ в действителност е имала проблеми, каквито са официалните версии, да отиде пред огледалото и да види един жив глупак. Ясно е, че г-н Василев го сгази големият валяк. Има система, опълчи се на системата, пак добре че е жив...

- Той потърси ли благословия, когато тръгна големият валяк към него?
- Да, потърси ни и каза, че разчита на нашите молитви. Значи се обръща към Бога. За мен е важно този човек да намери вечното спасение. Защото земният живот не е като в американски филми, в който винаги има хепиенд. /БЛИЦ