Бивш антимафиот № 1: До “Монтерей” се допитваха хора от всички партии!

Избрано 16.11.2014 13:00

О. р. полк. Любен Левичаров е бивш антимафиот №1 - директор на на Централна служба за борба с организираната престъпност /ЦСБОП, впоследствие НСБОП, днес ГДБОП/ през 1994 – 1995 г., един от създателите й. От 1975 г. е кадрови офицер от ДС в Софийско градско управление на МВР. Един от основателите на Федерацията по карате в България, има четвърти дан. Изпълнителен директор и акционер в холдинг “Сигурност”. Част от митичния кръг “Монтерей” от около 2000 година. Единствено за “ШОУ” Левичаров разкрива какво го свързва с монтерейци, какви важни политически решения са вземали през годините, защо ги наричат “сиви кардинали” и какво е да останеш на улицата след 2 десетилетия в контраразузнаването.

- Вие сте член на кръга “Монтерей”. Какви хора обединява той, докъде стига истината и откъде започва легендата за него?
- С хората от т. нар. кръг “Монтерей” сме приятели още от времето, когато всички бяхме държавни служители, част от нас - високопоставени. През 80-те години Виктор Вълков беше член на Постоянното присъствие на БЗНС, което е с ранг член на Политбюро на БКП. С него се познавам от 1975 г. Любен Гоцев беше зам.-министър на външните работи, с него пък се познавам от 80-те години. Той имаше и длъжност зам.-началник на Първо главно на ДС. Така си се събирахме още от 80-те като приятели – един от Външно министерство, един от контраразузнаването, външнотърговски работници, дипломати и т. н.

Преди, когато още нямаше джиесеми, знаехме, че на обед сме примерно във Френския хотел /Новотела, “Принцес” - б. а./ , там 51-ва маса е наша. Отиваме, сядаме, ядем, бъзикаме се. Играехме тенис вечерно време, като приключим, отиваме пак да ядем. От време на време някой докарваше някое агне и се организираше от по-старшите неговото изпичане. По това време съм бил младо момче, което тича. Обажда ми се примерно, Виктор Вълков и ми казва: “Бубо, осигури механата /на парк-хотел “Москва” – б. а./, ще дойде един другар и ще донесе едно агне за печене!”. Тогава бях оперативен работник по Държавна сигурност на парк-хотел “Москва”.

Като започнаха да се откриват ресторанти след 10 ноември, започнахме да ходим по всички новооткрити. И като седнем, всеки поръча различно, за да видим цялата кухня. Но най-добре е да влезеш в заведение, в което те познават, можеш да кажеш: “Това ми го направи така, другото еди-как си…”. Примерно Виктор Вълков яде кайма, той няма да яде пържола, ако ще чудо да стане! Значи, трябва да има кюфтета, ако няма – не влизаме в дадено заведение!

- Как се появи ресторант “Монтерей”?
- След промените Оги Сапунов от Русе, който в началото беше чейнчаджия, купи трафопост и направи първия Кореком за плодове и зеленчуци, но не стана работата и го преработиха с Жоро Старчев и още някой и направиха ресторант “Монтерей”. Оги Сапунов си беше клиент на парк-хотел “Москва”, а Жоро Старчев беше сервитьор в нощния бар, сега е богат строител предприемач. Първите сервитьори в “Монтерей” бяха пък от “Панорама”-та на парк-хотела, където преди това се събирахме и после слизахме в нощния бар. Направил съм поне хиляда сватби на приятели на “Панорама”-та. Имаше си дежурно меню, мога и сега да го изрецитирам, още го помня – започваме с мешана салата, чешки рулца със шунка и руска салата, флейки и, който иска, кюфте и кебапче, прибавяме, за десерт – плодове. Нощният бар на парк-хотела пък беше най-хубавият нощен бар в София и един барман получаваше около 3000 лв. на месец на ония години от бакшишите!

Като ни изгониха отвсякъде след промените или станахме частници, тръгнахме в ресторант “Монтерей”, защото ги познавахме тия момчета. При нас са идвали всякакви – СДС-та, БСП-та, ДПС-та… Ако познава някой от нас и има желание да види бай Любен или Виктор Вълков - те са ни тамадите, идваше в ресторанта.

През 2000 година възникна идеята, мисля, че беше на бай Любен, “чекистите” да се събираме в “Монтерей” във вторник - разузнавачи, контраразузнавачи... “Монтерей” си беше название между нас си. Бяха ни забравили, ние вече не играехме в игрите...

Не че не сме участвали в правенето на правителства!

Участвали сме като консултанти, помагали сме на партийни лидери. Подкрепял съм в известен смисъл и ДПС, и СДС, но най-малко моята партия – БСП!

Примерно Беровото правителство беше много тежко, трябваше да се намери баланс, защото то беше с мандата на ДПС, тогава Доган много ми се издигна в очите, не че преди това не съм го познавал. Той е от нашите, готвен е от ДС за нелегал, за прехвърляне в чужбина под чужда самоличност.

Така че - не че нищо не сме решавали, все нещо сме решавали…

- Значи с основание ви смятат за “сиви кардинали”!
- Предполагам, че цялото това нещо ни се лепи, защото през 1990 г. част от ръководството и шеф на предизборния щаб на БСП беше Любен Гоцев. Той беше и зам.-министър на вътрешните работи в първото Луканово правителство, а във второто стана министър на външните работи. Виктор Вълков беше шеф на БЗНС. На тези високи позиции те са имали възможност да влияят на реалната политика на страната.

Дълги години след това се допитваха до тях от всички партии, защото и двамата познаваха кадрите на държавата във важни сфери и можеха да предложат най-доброто решение за определен държавен пост. Но всъщност крайното решение винаги е било на политиците, които са на власт в конкретния момент.

“Монтерей” не е колективен орган за вземане на решения. Това е кръг от приятели, които имат обща съдба, близки идеи и които обичат вкусната храна и добрите питиета! Ние не сме хора с пари. През годините съществуваха икономически кръгове като

“Патриот”, Г-13, “Възраждане”, които наистина кадруваха във всички партии!

- Луканов идвал ли е на вашите сбирки?
- Никога не е идвал! Никой не го е обичал Луканов, пък и той никога няма да дойде при нас, защото той беше много високо ниво! Той работеше с “Мултигруп” и защитаваше интересите на “Газпром”.

- Къде точно работехте вие по времето, когато започнахте да се събирате с приятелите си, с които след това ставате известни като кръга “Монтерей”?
- По това време аз съм оперативен работник в Софийско градско управление на МВР, във втори отдел - ДС, което значи по линия на Второ управление на ДС или контраразузнаването, обслужващ парк-хотел “Москва”. Имах си стая, имах си кабинет и всички ми се кланяха. Защото съм от Държавна сигурност. Не съм бил ”под прикритие”, да кажем да се водя “Директор Зали”, а всъщност да съм от ДС! Оперативен работник – от пожарна, до ДС, до ЦК – всичко минаваше през мен!

В парк-хотела работеха 500 души. Още преди да започнат работа, колегата преди мен ги е проверил. Хората, от пиколото до директора, са били проверени дали са „благонадеждни”. Ако имаха негативни прояви или се установи, че са от лош произход, се отстраняваха.

- В кои хотели имаше оперативни работници по ДС?
- Навсякъде! В интерхотелите, 5-звездните хотели имаше по 1 работник в хотел, защото там отсядаха чужденците. Такива бяха грандхотел “София” /сега – “Радисън” – б. а./, парк-хотел “Москва”, хотел “Балкан” /сега “Шератън” – б. а./, Френският хотел или Новотела /сега “Принцес” – б. а./ и Японският хотел /сега – “Кемпински – Зографски”/. А хотел “Хемус” вървеше заедно с хотелите на Витоша – “Простор”, “Щастливеца”, ”Морени” и др...

- Какви бяха вашите задължения в парк-хотел “Москва”?
- Вербувах хора от хотела, за да мога да наблюдавам чужденците, които пребивават там.

- Всички чужденци?
- Тези, които са интересни. Като дойде руска или френска група, не се занимавах с тях. Но като дойде търговецът Х и има интерес към него или работи в по-специална област, или предлага нещо, което трябва да му го откраднем през нощта... Извеждаме съответно чужденеца, където трябва, може и протоколът на министерството, на което е на гости, да го изведе на вечеря, а ние влизаме в стаята му и каквото можем – вадим. Отваряме куфарчето му, ако има документация – снимаме я цялата. След това я разглеждат специалистите и ако има нещо какво да се... По този начин взехме формулата на “Веро”-то, направихме завод “Верила” и започнахме да произвеждаме перилни препарати! Но това не е наш случай на контраразузнаването, а на научно-техническото разузнаване! Доколкото знам, в грандхотел “София” се е случило.

Появяваха се чужденци, които предлагат технологии. Но понеже те искат много пари, докато преговарят с министерството, ние ровичкаме из багажа им и преценяваме за какво става въпрос.

Подслушвахме ги, гледахме ги, снимахме ги!

Сигнал в парк-хотела можеше да се докара до всяка стая - слага се уред, преди да се настани съответният чужденец. Тогава хотелите бяха пълни и годишно отчитахме между 105-110 процента заетост. Уреждането на стая, особено в грандхотел “София”, беше нещо изключително. А чужденците искаха да са в него, защото всички министерства са в центъра. А и по-евтино е, няма да им се налага да ползват такси, а парк-хотел “Москва” е далече, а и е срещу съветското посолство – на много това не им изнасяше. Докато “София” е близко до американското посолство...

Не им пречехме да си изберат хотела. Обаждат ни се от някое министерство и казват: “Пристига чужденецът Х, осигурете му стая, каквато иска, или апартамент...”. В зависимост от нивото му. Или той си плаща сам, или министерството плаща. През това време на мен ми се обажда примерно колега от Второ управление на ДС и ми казва: “Имаме интерес към чужденеца Х, пусни му да го слушаме!”. Аз отивам в стаята, слагаме техниката в телефоните и хайде - и е готов! Ако трябва да се снима, вече имахме ограничен брой стаи, в които можехме да снимаме. Вкарваме го в такава стая, снимаме го. Обикновено това ставаше през съседна стая. Първоначално се гледа само през визьор и, каквото е интересно, се снима с фотоапарат. Но стане ли тъмно, нищо не става!

Вече по-късно, някъде през 1982-1983 г., доставихме техника от Англия, с която вече можехме да снимаме и нощно време. Но такива неща можеше да се направят на 5-6 обекта в годината, не масово, защото беше скъпо и трудно. Трябваше да се сложат много хора на смени, не е като сега – техника, тя си върти, автоматичният преводач си превежда... При СРС-тата днес се използват високи технологии, нашето беше допотопна работа!

Почти навсякъде, където имахме интереси, като в НДК, в репатраторните станции на телефоните, имахме нещатни оперативни работници, които ни допускаха да включваме на подслушване определени телефони.

- Вие сте работили до 1991 г. по линия на Второ главно управление на ДС или контраразузнаването. Каква беше спецификата на вашата работа?
- В контраразузнаването има линейна работа и обектова работа. Линейната работа беше например по линия на Англия, Франция, Германия, Румъния… които направления ЦК е преценил. Там си имаше поделения, които вербуват, изучават действията на противника. “Обектите” бяха външнотърговските предприятия, заводите - навсякъде имаше оперативни работници от ДС. Те наблюдаваха кадрите, поведението им. Военното контраразузнаване пък наблюдаваше военния състав, включително и служителите на Военното разузнаване.

Разликата между обикновена полицейска служба и специална служба е това, което политиците така и не запомниха. Специалните служби имат право да решават освен по законосъобразност и по целесъобразност, докато полицейските служби – само по законосъобразност.

Например залавям шпионина Х, който е нанесъл щети за милиард на държавата. Имам право, дадено ми от закона, което ми позволява да го превербувам. И аз го правя. Чрез него разучавам методите на работа на противника, за който той работи. Той ми казва какви задачи му дават, аз му помагам да ги изпълнява в допустими размери, за да не се разкрие, че цялата държава седи зад него. Защото зад един агент стои цялата държава! Това бяха най-свободните хора в България! Те, като се осерат, идват и плачат на оперативния работник!

Ние му замитаме лайната, оправяме го

Развиваме го, ако трябва - пращаме го зад граница да учи, да специализира, ако е болен, го лекуваме, децата им отглеждаме, лекуваме ги... Затова като дойде 10 ноември, те бяха най-свободните хора!

Ако видиш обаче някой, че е бил член на БКП, пък бил станал агент - не става! Член на партията не можеше да бъде вербуван за агент на ДС! Той по презумпция, като го извикаш, трябва да си казва! Само ако е нещо много сериозно, вземат се разрешения, не е така просто! А оперативните работници имахме право на практика да създаваме нелегални организации, защото ако имаш 10 агенти, те са си нелегална организация! Освен това имаш 20 ДЛ, или доверителни лица – преди да стане агент, го пробваме малко като доверително лице. Едни ги наследяваш, други ти ги вербуваш и те само на тебе докладват, само на тебе се отчитат. Като оперативен работник в парк-хотел “Москва” имах поне 20 агенти!

- Вас 10 ноември ви завари в Държавна сигурност. Как ви се отразиха демократичните промени?
- Бях 1 година в запой. Пил съм от сутрин до сутрин!

Дойде Лилов, влезна в министерството, викна ни всички от началник отделение нагоре – Първо, Второ, Трето, Пето… каза ни, че ние сме виновни за “възродителния процес” и за всичките неща

и си е е.ло майката! Как не го застреляхме?!

И една година никой не те пита жив ли си, умрял ли си! Дали си на работа, дали не си – получавахме си заплати. Направихме събрание на Държавна сигурност в Софийско градско. И решихме: всички, които имаме 20 години трудов стаж, да напуснат доброволно! Гласувахме го като на партийно събрание и го приехме. За да могат по-младите като мен да го докарат някак до пенсия...

Ако Луканов не беше се намесил, първият президент на България щеше да се казва Виктор Вълков. Но той се оттегли. Не съм говорил с него на тази тема - не знам защо. Но ние, приятелите му, го кълняхме после по телефона, защото тъкмо си мислехме как около него ще изкараме до пенсия в президентството! /смях/

- В крайна сметка кой ви помогна в този тежък за вас момент?
- Направих приватизационен фонд на МВР - фонд “Сигурност”, Кольо Добрев ми разреши като вътрешен министър, който управлявам и до днес и се храня от това. Имахме 10 млн. лв., около 80-90 хиляди долара тогава, които бяха в Стопанска банка, която вече беше обявена в несъстоятелност. Не можех да си извадя оттам документ. Трябваше ми друга банка, за да ми даде документ, за да си регистрирам приватизационния фонд. Помолих бай Любен Гоцев, той ме заведе при Цецо Начев и той за 5 минути ми даде документ, че имам 10 млн. в Международна ортодоксална банка “Свети Никола”. Само 7 банки бяха депозитари и можеха да издадат такъв документ, и тя беше сред тях. Бате Любо ме попита: “Нещо друго трябва ли ти?”. Викам: “Ами таксите, 100 000 лева такси трябва да платя!?”. Тогава се работеше с такива пари! Сега това са 100 лв. Цецо Начев отдели тези пари от заплатата си, преведе ги и ми реши въпроса. След 6 месеца възстанових парите, които дължах. И така, 17 години се храня от това, не съм целувал на никого ръка, не ми се наложи да бъда охранител и да вдигам бариери...

- Сега къде се събира митичният кръг “Монтерей”?
- Ние сме между 20 и 40 човека, зависи колко са поканени да дойдат. Постоянно някой, ако ни покани, отиваме на друго място. Последния път бяхме в ресторант “Модера”, варненска верига, която е на мястото на “Монтерей”. Името “Монтерей” е на Жоро Старчев. Той построи блок, пицарията отдолу се казва “Монтерей”. А основният му ресторант в големия блок срещу НСА се казва “Монтрей”. Доста скъпо заведение.

Ние се събираме в “Амстердам”, в “Кипарис” - бившето на Младен Мутафчийски до басейн “Спартак”, сега е сръбски ресторант “Пирот”, на много места… Събираме се, хапнеме, пийнеме, оплюем някой, хора пенсионери!...


Следва продължение....

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911