Ще мине много време преди "Ислямска държава" да изчезне, а въздушната кампания, предприета от САЩ, е първа стъпка за постигането на тази цел. Мисля, че това, което липсва на този етап в коалицията, е политически и идеологически компонент за справяне с ИД, каза в интервю за БГНЕС американската журналистка Елизабет Дикинсън.

Тя е специалистка по проблемите на Близкия Изток и живее в Абу Даби, ОАЕ. Има публикации в "Ню Йоркър", "Икономист", "Форин полиси" "Уолстрийт джърнъл", "Ню Йорк таймс".

"В момента се водят военни действия срещу ИД. Това, което нямаме, са мерки за справяне с коренните причини за появата на групировката, били те идеологически или сирийският конфликт, който остава нерешен. Докато тези коренни причини продължават да си стоят, е трудно да очакваме ИД да изчезне", заяви Дикинсън.

Тя смята, че "Ислямска държава" е по-опасна от "Ал-Кайда", защото предлага не само идеология, а и начин на живот. "ИД и "Ал-Кайда" имат много различни цели. "Ал-Кайда" врява, че първо трябва да унищожи Запада и след това да изгради халифат в Ислямската империя. Докато ИД казва "нека първо да изградим държава, няма никаква причина да чакаме". Смятам, че голямата опасност, свързана с ИД, е че те не предлагат само идеология, а начин на живот. Те предлагат на хората да живеят в това общество, да организират целия си живот около тази идея. Това е много опасна концепция, защото тя много лесно може да пусне корени и да определя много дълго динамиката в региона", казва Дикинсън.

Тя се спря на произхода на групировката и на източниците й на финансиране. "ИД произлиза от групировката "Ал-Кайда в Ирак", която беше сформирана по време на американската окупация на Ирак. Към края на окупацията тази групировка в общи линии беше унищожена, но откри втори живот в сирийския конфликт. В началото на сирийския конфликт тя получаваше помощ отвън – главно от частни лица като духовници и други групи от хора, вярващи в това, което прави. Днес обаче групировката може да се самоиздържа, тъй като контролира много петролни находища в Източна Сирия, които й помагат да финансира операциите си. Освен това членовете на групировката заграбват оръжие, в териториите, които контролират, облагат населението с данъци. В момента тя има много разнообразни източници на доходи, които й позволяват да се самоиздържа", разказа Дикинсън.

Тя смята, че макар американската армия да опитва да намали присъствието си в Близкия Изток, САЩ искат да разчитат много повече на страните в региона. "Видяхме, че страни като ОАЕ, Катар, Бахрейн поеха отговорност и се включиха в коалицията срещу ИД. Мисля, че американците ще се стремят да прехвърлят още по-голяма част от това военно бреме към региона. Една от причините е, че това по своята същност е вътрешен проблем и страните в региона трябва да се разберат какво да правят с тази групировка. Много трудно ще бъде намерено решение на проблема. Не мисля, че Америка може сама да се справи с него, необходим е подход на сговорната дружина", смята журналистката.

Според нея една от причините ИД да стане толкова силна е, че тя много се харесва на хората, обезверени от тригодишните жестоки зверства на режима в Сирия срещу цивилното население. "Все още няма отговор какво ще се случи с режима на Асад - той продължава да извършва кланета, да хвърля варели с бомби, все неща, които са недопустими в днешни времена. Докато няма решение на тази криза, ИД ще продължи да има цели, които да привличат желаещи да се бият за постигането им", казва Дикинсън.

Тя не вижда скорошно излизане от патовата ситуация в Сирия, тъй като военното положение в страната е много раздробено. "От една страна имаме Асад, от друга имаме ИД и един куп милиции и враждуващи групировки. Това е много сложна картина, за да прогнозираме някакъв начин на пренареждане за излизане от кризата. Новият представител на ООН за Сирия опитва да намери решение, основаващо се на местни примирия – вземаме една малка ситуация, опитваме да накараме враждуващите групировки да спрат боевете и осигуряваме хуманитарна помощ. Нека да видим дали този подход работи и дали ще се постигне някакъв напредък. Но трябва да се извърви много, много дълъг път", счита младата журналистка.

На въпрос какво е мислела за Арабската пролет в началото й и какво мисли сега тя отговори: "В началото на Арабската пролет всички споделяха оптимизма и вдъхновението, завладели улиците на Тунис, Кайро и Триполи. Всичко, което се случи тогава, беше продиктувано от копнежа към нещо, което все още не съществува в региона – към икономическо бъдеще, свободи. Мисля, че тези ежедневни тревоги на хората продължават да съществуват и в последните три години не сме видели никакви цялостни усилия за справяне с тях. Сега, за съжаление, се създаде много нестабилна ситуация. Много играчи в региона и извън него предпочитат просто да стабилизират нещата. И рискът от това е, че просто ще замразим тези страдания. Ние не се стремим да подобрим положението в региона, а само да го успокоим. Не поправяме нито една от коренните причини за случващото се и така рискуваме то да се повтаря отново и отново".

А за финал Елизабет сподели какво е да си жена журналист в Близкия Изток. "Мисля, че това е предимство, защото мога да получа доверие и достъп до разговори и ситуации, до които може би мъжете колеги няма да могат да се доберат. Сигурността за всички журналисти в региона е първостепенен проблем. Така че трябва да бъдеш внимателен, но в същото време да си на място и да опиташ да откриеш колкото се може повече човешки истории". /БГНЕС