Датата 29 октомври ще остане в българската история с това, че руският император Александър II (на снимката) в реч пред московското дворянство обявява, че в случай на отказ на турския султан да даде автономия на българите Русия ще действа „решително и самостоятелно", както и с това, че по време на Балканската война (1912-1913 г.) две български пехотни дружини, водени от княз Борис Търновски, влизат в Солун, акламирани от българското население.

29 октомври е 302-ият ден в годината според григорианския календар (303-и през високосна). Остават 63 дни до края на годината.

1912 г.
По време на Балканската война (1912-1913 г.) две български пехотни дружини, водени от княз Борис Търновски, влизат в Солун, акламирани от българското население.

Борис III e цар на българите от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. Син е на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза. Роден в София на 30 януари 1894 г. Получава веднага титлата княз Търновски. След завършване на средното си образование Борис III слуша лекции във Военното училище в София. След навършване на пълнолетие през 1912 г. официално е провъзгласен за престолонаследник на българския престол. Участва като офицер със специални поръчения в Балканската война и в Междусъюзническата война. След въвличането на България в Първата световна война известно време е адютант на главнокомандващия Българската армия, но после отново е офицер за специални поръчения. След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. се възкачва на престола под името Борис III.

1912 г.
В хода на Балканската война (1912-1913 г.) Високата порта иска примирие, но българското правителство не отговаря на предложението под натиска на царя. Княз Фердинанд скрива предложението от съюзниците и продължава войната.

Балканската война (1912 – 1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз 1912-1913 г.) против Османската империя. Предизвикана е от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остават в пределите на империята след Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. По този начин обществено-икономическото и културно развитие е възпрепятствано, както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен натиск.

Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си.

Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзнички разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия. /Агенция „Фокус”