Корпоративна търговска банка се разви стремглаво в последните години, и то при правителства с различнa окраска. Не липсваха предупреждения за опасностите, които поражда този бурен ръст, но надзорните институции си затваряха очите. Към 30 юни 2004 г. активите на КТБ бяха 338 млн. лв. Десет години по-късно, малко преди поставянето й под особен надзор, активите бяха достигнали 7,3 млрд. лв. Феноменално увеличение.
От незначителна кредитна институция КТБ се издигна до системно важна банка, четвърта по активи след Уникредит Булбанк, Банка ДСК и ПИБ.

Аларма

Международната агенция за кредитен рейтинг „Мудис“ първа наду сирената. През септември 2013 г. компанията понижи дългосрочния рейтинг на КТБ за депозитите й в местна и чуждестранна валута. Изтъкнати бяха три причини за влошените резултати - нарастване на кредитния портфейл с темп над средния за страната, като бе направено допускане, че кризата би могла да окаже влияние върху качеството на активите. „Мудис“ предупреди тогава и за намаляващата доходност на банката, както и че капиталовата адекватност е по-ниска от средната за системата.

Последва втора аларма - сигналът на активисти от неформалното сдружение „Протестна мрежа“ до главния прокурор Сотир Цацаров. Той беше внесен през февруари т.г. и една от точките в него беше, че контролираната от Цветан Василев банка има кредити към свързани лица, които многократно надхвърлят законовите ограничения. И след двата сигнала никой не реагира. Нито БНБ нито Комисията за финансов надзор, камо ли пък вездесъщата ДАНС.

Първата реакция дойде през май. Сотир Цацаров заяви, че разследването по сигнала се бави заради „затруднено сътрудничество на прокуратурата с БНБ и НАП“. И все пак проверката тръгна - на 11 юни медиите съобщиха, че част от ръководството на КТБ е привикано на разпит в СДВР. Напрежението ескалира на 13 юни - прокурори, следователи и униформени полицаи нахлуха в сградата на бул. „Цар Борис III“ 159, където е офисът на „Бромак“ - фирмата на Цветан Василев, чрез която той е мажоритарен собственик на КТБ. На 18 юни прокуратурата повдигна обвинения срещу Цветан Гунев, подуправител на БНБ и ръководител на управление „Банков надзор“. Два дни по-късно започна паническото теглене на суми от КТБ и БНБ я постави под специален надзор.

Технология на източването

Дупката от 4,2 млрд. лв., която одиторите установиха в КТБ, е натрупана главно в последните 2-3 години. Схемата е следната. Банката на Василев отпуска милиони левове кредити на фирми бушони. Техните активи са в пъти по-малки от размера на отпуснатите заеми. Тоест, ако банката си потърси парите някой ден, ще събере малък процент от своите вземания.

От фирмите бушони парите бързо са насочвани към други дружества чрез сключване на търговски сделки. Оттам средствата от КТБ са достигнали до крайните си спирки - най-личните фирми на Цветан Василев, както и собствените сметки на банкера.

Лица, запознати с проверката, обясниха за „Преса“, че кредитите към свързани фирми са отпускани от КТБ при изключително облекчени условия в разрез с добрите банкови практики. През погасителния период кредитополучателите са плащали само малки лихви, а когато е настъпвал падежът на главницата, кредитите са предоговаряни (разсрочвани).

Зачеването на КТБ

За рождена дата на Корпоративна търговска банка може да се приеме 1 ноември 1988 г. Тогава е регистрирана българо-съветската финансова компания „Болгарсовинвест“ с уставен капитал 50 млн. лв. С равен дял в нея са Българската външнотърговска банка (Булбанк) и Банката за външноикономическа дейност на СССР (Внешекономбанк).

До 1993 г. съвместното дружество извършва дейност и отпуска кредити, за които няма информация. Същата година е регистрирана Корпоративна търговска банка като универсален правоприемник на „Болгарсовинвест“, поемайки всички активи и пасиви. Капиталът ? е 500 млн. лв. (стари пари), а акциите са разпределени по следния начин - 61% за Булбанк и 39% за Внешекономбанк - Москва.

През октомври 1993 г. е подадено заявление в БНБ за издаване на банков лиценз. Такъв е издаден на 21 януари 1994 г. с подписа на тогавашния гуверньор Тодор Вълчев. Първият председател на Съвета на директорите на КТБ е Кирил Калинов, зам.-председател е Евгений Красавцев, в борда влизат още Людмил Гачев, Валентин Станчев и Алексей Симаков. Станчев и Симаков са изпълнителни директори.

Появата на Василев

Цветан Василев се появява на сцената през 2000 г. През юни той е вписан като изпълнителен директор и член на борда на КТБ. По това време вече са настъпили промени в акционерното участие. Булбанк и руската страна са продали дела си на 10 чужди компании, повечето от които офшорки - регистрирани в Лихтенщайн, Британските Вирджински острови, Бахамските острови, Малта и дори на екзотичния тихоокеански остров Ниуе. Василев е представител на една от офшорките - малтийската „Драко холдингс“, която държи 9,99% от капитала на КТБ.

В периода 2003-2004 г. Цветан Василев придобива контрол над КТБ чрез увеличение на капитала. Най-голям акционер в банката става фирма „Бромак“. За „Болгарсовинвест“ има съмнение, че е покровителствана от руските тайни служби. Задграничните дружества на Внешекономбанк са сочени от анализатори като една от „вратите“ за износ на капитали от Съветския съюз и подпомагане на „братските комунистически партии“.

За бившия член на съвета на директорите на КТБ от 90-те години Людмил Гачев също се знае, че е бил агент на Държавна сигурност в Четвърто (икономическо) управление. Първият председател на борда на КТБ Кирил Калинов също е сътрудничил на ДС.

Финансовата дупка равна на 11,6% от заемите на бизнеса

Финансовата дупка от 4,222 млрд. лв., която зейна в Корпоративна търговска банка след одита, е равна на 11,68 на сто от отпуснатите от всички банки заеми за бизнеса, показва справка на БНБ. Общите активи на финансовата институция са за 6,662 млрд. лв., от тях 5,606 млрд. лв. са раздадени кредити, останалите са акции, налични средства и други активи. Според сметките на одиторите заемите, които трябва да се броят за загуба, са за 4,057 млрд. лв. Останалите 165 млн. лв. са именно загуби от инвестиции на финансовата институция.

Как обаче се губят 4,222 млрд. лв., не става ясно от доклада на одиторите. Не е ясно и къде са тези средства. Но пък данните показват, че от 2011 до 2013 г. КТБ набира сериозна скорост. В края на 2010 г. общо отпуснатите заеми от финансовата институция са били за 1,96 млрд. лв. Година по-късна сумата набъбва до 2,92 млрд. лв. Най-сериозният пик е през следващите две години, така в края на 2013 г., банката се превръща в четвъртата по големина с раздадени кредити за
5 млрд. лв., показва справка в статистиката на БНБ.

Най-голяма част от въпросните 4,2 млрд. лв. са отпуснати на фирми без оперативна дейност или силно ограничена. Общо 82 фирми са получили 3,43 млрд. лв. За всички тях сe смята, че са взети от дружества, свързани с Цветан Василев. Едва ли всички средства са изнесени в чужбина. Предполага се, че с тези пари банкерът е финансирал покупките на редица предприятия в последните години - БТК, „Техномаркет“, Русенската корабостроителница, стъкларския завод „Рубин“ в Плевен, както и този в сръбския град Парачин, футболен клуб „Ботев“ и т.н.

100 млн. лв. на 88 общини блокирани в банката

Близо 100 млн. лв. на 88 общини от цялата страна са блокирани в поставената под особен надзор Корпоративна търговска банка. Сумата е обезпечена с държавни ценни книжа, но за разплащането е необходимо решение на правителството.

Най-много блокирани средства в банката има Бургас - 20,9 млн. лв. Общината поиска безлихвен заем от бюджета, за да запуши пробойната, защото заради кризисната ситуация администрацията бе изправена пред опасността за спиране на възлови инфраструктурни и екологични проекти.

Блокирани в КТБ са и 4 млн. лв. на община Айтос. „Каквото прави Бургас, това правим и ние“, обясни лаконично кметът на града Васил Едрев.

Казанлък също чака решението за съдбата на банката, обясни кметът Галина Стоянова. Градът има затворени 5 млн. лв. там.

Засега администрацията се справя с текущите плащания, като използва отпуснатия й от Министерството на финансите безлихвен кредит от 4 млн. лв. Падежът на този заем е 19 декември и Стоянова очаква към тази дата да има някакво крайно решение по казуса.

Блокираните пари на община Харманли в Корпоративна търговска банка са 1,3 млн. лв. Парите представляват 10% от авансовото плащане по три проекта, спечелени от общината по линия на фонд „Земеделие“.

Белица също има задръстени средства. Общината, която бе на косъм от фалит заради блокирани сметки в КТБ, спаси 7,7 млн. лв. безлихвен заем.

Ключова фирма на Василев е пред продажба

Възможна е скорошна разпродажба на активи на ключовата фирма на Цветан Василев „Технологичен център - Институт по микроелектроника“ (ТЦ-ИМЕ). За 4 ноември е насрочено извънредно общо събрание на облигационерите на дружеството. То е свикано от ОББ като банка довереник на емисия облигации от 16,2 млн. евро, която ТЦ-ИМЕ спря да обслужва миналия месец.

Пред облигационерите ще има два варианта - да разсрочат погасяването на парите с една година до края на септември 2015 г. или да вземат решение за принудително удовлетворяване на вземанията по емисията облигации, което ще рече разпродажба на активи на ТЦ-ИМЕ.

Компанията на Василев има 1,3 млрд. лв. консолидирани активи към края на 2013 г. В тези активи влизат корабостроителницата в Русе, стъкларският завод „Рубин“ в Плевен, фирми като „Технотел инвест“, както и недвижими имоти в София.

През юни т.г. Софийският градски съд назначи временен синдик в ТЦ-ИМЕ, след като разгледа молбата на „Сиболе сървисис инкорпорейтид България“.

"Преса"