Мнение на историка проф. Божидар Димитров

Случаят с атакувания от армията на „Ислямска държава” кюрдски град Кобани и бездействието на турската армия, заповядано от правителството в Анкара, е сравняван със случилото се в Сребреница през войната в бивша Югославия.

Двата случая обаче не са тъждествени. В Сребреница имаше само един батальон холандци, които в никакъв случай не можеха да се противопоставят на двете дивизии (една пехотна и една танкова), с които генерал Радко Младич удари мюсюлманския босненски град. Докато при Кобани струпаните на границата няколко турски пехотни и танкови дивизии, подкрепени от мощна артилерия и авиация, могат да ометат силите на „Ислямска държава” само за няколко часа. Но не го правят. Защо? Защото Турция воюва вече половин век с кюрдите, които искат да си правят държава на нейните западни територии, като искат да ги откъснат от турската държава. Претенциите всъщност са за територията на половин Турция. И „нейните“ кюрди, обединени в ПКК, получават въоръжена помощ от кюрдите в Сирия, Ирак и Иран. Каквато е сметката и на Анкара да спаси силната кюрдска въоръжена групировка, бранеща Кобани. Ако я спаси, каква е гаранцията, че тя след време няма да започне въоръжени действия в самата Турция. Със стопроцентова сигурност прогнозирам, че Анкара ще започне сухопътна операция едва когато джихадистите превземат Кобани и ликвидират десетки хиляди кюрди бойци, но и жени и деца.

Случаят „Кобани“ е напълно аналогичен със случая „Варшава“ през 1944 г.

След мощна настъпателна операция руската армия разгромява немската група армии „Център” и, изминавайки 900 км в настъпление през Белорусия и Украйна, достига до покрайнините на Варшава. Даже завзема един квартал със странното име „Прага“. Сталин, естествено, смята да постави комунистическо правителство във Варшава, но въоръжените сили на комунистическата партия на Полша са едва 10 000 партизани, обединени в т.н. Армия Людова. А силите на законното полско емигрантско правителство в Лондон, обединени в Армия Крайова - над 200 000 души.

На 1 август полското правителство в Лондон заповядва на силите си, концентрирани във Варшава, да се вдигнат на въстание. Целта е ясна: когато русите влязат във Варшава, да заварят там полско правителство и армията му и така да бъде предотвратена комунизацията на Полша.

Сталин побеснява. И заповядва на командването на Червената армия да спре настъплението. САЩ и Великобритания бурно протестират, тъй като немците започват да избиват както леко въоръжените въстаници, така и мирното население на Варшава. Сталин хладнокръвно отговаря, че комуникациите са се разтегнали, че предните части на русите са изморени и частично обезкръвени, че нямат достатъчно боеприпаси. Необходимо му било да поправи пътищата в тила, да попълни предните части с бойци и боеприпаси. Преждевременно настъпление рискувало да претърпи катастрофа, както веднъж се случило през 1920 г. и то точно пред Варшава. В това има нещо вярно, но все пак Сталин можеше да организира мощен артилерийски и въздушен бараж над Варшава, както и отделни части да преминат Висла и да окажат не толкова военна, колкото психологическа помощ на въстаниците. Сталин не го направи и остави немците да избият варшавяни, а градът - да бъде сринат до основи. Любопитен факт е, че SS дивизията, командвана от генерал Бах-Зелевски, която свърши тази работа, бе комплектувана в преобладаващата си част от дезертьори от Червената армия – украинци най вече, но и руси, белоруси, казаци и т.н.

Едва когато Варшава капитулира, Червената армия премина в настъпление, превзе Варшава и монтира там за 45 години правителство на Москва. /offnews.bg