Малко преди БНБ да публикува частите от одиторския доклад за КТБ, нашият репортер Красимир Тодоров се свърза с Фонда за гарантиране на депозитите в банките и поиска разговор с председателя на неговия Управителен съвет Росен Николов. От кабинета на председателя получихме отказ - не давал интервюта никому! Въпреки това, на база последни данни за парите във фонда, съдбата на поставения под специален надзор трезор започна да се прояснява.
Какви са числата? В момента във Фонда за гарантиране на влоговете в банките има 2 милиарда и 109 милиона лева - към края на септември т.г.. От тези пари 1.449 милиарда са депозит в БНБ, останалите са инвестирани в Държавни ценни книжа и ще бъде трудно да бъдат продадени веднага. Въпреки това - при положение, че КТБ е с отрицателен баланс и бъде обявена в несъстоятелност, а „дупката” е до 2 милиарда лева - ситуацията ще бъде овладяна само с тази наличност.

Дългоочакваният доклад на одиторите за оценка на активите и пасивите на КТБ обаче показа нещо странно – активите на банката към 30.09.2014 г. са 6.662 млрд. лева, а пасивите и собственият капитал към същата дата – 6.662 млрд. лева. Това означава, че балансът е нула - банката не е декапитализирана!

Но веднага одиторите правят следното заключение – „има необходимост от обезценки на активи на банката в общ размер на 4222 млн. лева.” Това променя коренно картината – "дупката" във финансите на банката става над 4 милиарда лева?! Как обаче одиторите са стигнали до извода за необходимостта от такава огромна обезценка, не става ясно от публикуваното съобщение на БНБ и приложената справка.

В същото време в информацията е цитирано дословно, че обезценките, възникнали в резултат на разкрити загуби и прекласификация на експозиции, възлизат на общо 428 милиона лева. Какви са останалите до 4.222 млрд. лева обезценки, не се коментира.

Ако приемем, че одиторите са прави, то над 2/3 от активите на банката трябва да бъдат изтрити. При отрицателен капитал БНБ е задължена по закон да отнеме лиценза на банката. Такива действия обаче ще може да се очакват чак през ноември, тъй като БНБ е възложила на квесторите "да осчетоводят изготвените в пълно съответствие със стандартите на МСФО оценки и до 31.10.2014 г. да представят в БНБ съответните надзорни отчети, които са необходими за вземане на решенията, предвидени в Закона за кредитните институции".

Точно тук обаче БНБ си оставя една вратичка. В един от последните абзаци на прессъобщението се казва : „Други решения, сред които преструктуриране и/или оздравяване на КТБ, са възможни, ако Народното събрание в рамките на законодателните си правомощия намери за уместно и своевременно приеме изменения и допълнения на действащото законодателство, включително и по отношение на ресурсното обезпечаване.

Така шефът на БНБ Иван Искров развързва ръцете на политиците да приемат каквото си искат решение – ако искат, да фалират КТБ, ако искат – да променят законодателството и да я оздравят. Вторият вариант е възможен, тъй като с променяне на изискванията за ресурсно обезпечаване, ще излезе, че КТБ е на нулата и няма нужда да бъде отнет лиценза й. /БЛИЦ