Да се приеме национален антираков план веднага след структурирането на бъдещото управление. Това призоваха водещите онколози, хирурзи, патолози, специалисти по генетика и пациентски организации на дебат "Присъда ли е диагнозата рак в България". Той бе организиран днес от Българското онкологично дружество и в. "Труд".

България е една от 4-те държави в ЕС без антираков план, предупредиха на форума. Той бе уважен и от здравния министър д-р Мирослав Ненков и заместниците му.

"Предпазването от рак в голямата си степен е утопия. Но безспорно, който пуши по няколко кутии цигари на ден, ако жените не се преглеждат за рак на гърдата или за маточната шийка, ако ядем и дишаме боклуци, раково болните ще се увеличават", заяви проф. Асен Дудов, председател на Българското онкологично дружество. Той призова към профилактика. И добави, че онкоспециалистите се стремят не да преглеждат "на конвейер", а и да проследят дали след 5 или 10 г. болните живеят по-дълго и по-качествено.

Шефът на клиниката по урология във варненската УМБАЛ "Св. Марина" проф. д-р Александър Хинев напомни, че тестовете за установяване на рак на простатата се плащат от здравната каса за всички над 50 г. Профилактиката при мъжете да е задължителна и да има

глоби за пациентите, които не правят профилактика

на простатата. Ракът на простатата е най-често срещаното при мъжете онкозаболяване и втората причина за смърт при болните от карцином. С тестове за ранна диагностика болестта се открива в ранен стадий, което дава възможност за 100% преживяване на рака.

Крайно време е здравната каса да поеме и генетичните изследвания за наследствена обремененост от карцином, призова проф. д-р Драга Тончева, ръководител на Университетската катедра по медицинска генетика. Тя обясни, че за

всички видове рак между 5 и 10% от случаите се дължат на фамилна
обремененост

Даде и примера с Анджелина Джоли, която първа заговори за такъв тип профилактика и се подложи на серия от операции след генетични изследвания.

Проблем обаче е, че у нас ги плащат пациентите и фармацевтичните компании, посочи проф. Тончева. У нас се ползва раков панел, който изследва 96 гена за риск от над 45 туморни заболявания. На пациента изследването излиза около 800 лв. А и у нас имало много частни лаборатории, част от тях без лиценз, които изнасят българския ген за изследване навън и така всичко се оскъпявало пет пъти.

Проф. Тончева се позова и на примера на британския премиер Дейвид Камерън, който обяви, че страната му ще е първата, която ще направи генетичните изследвания част от традиционното здравеопазване.

Онкоспециалистите поискаха също да се подобри финансирането на сектора, като клиничните пътеки се заменят от диагностичносвързаните групи, или плащаните досега средства от НЗОК да се повишат до 80% от сумите за лечение, които получават останалите болници в ЕС.

"Пари има в еврофондовете, но те трябва да бъдат взети и похарчени правилно. Три неща нямат цвят - здравеопазването, образованието и съдебната система", заяви главният редактор на "Труд" Петьо Блъсков. /24chasa.bg