Като млад той имал две страсти - математиката и социалните науки. По-късно открил, че икономиката му предлага двете наведнъж. И решил да и? се посвети напълно.

Работил е във всички сфери - от индустрията през пазара на труда, като се мине през банковата система, околната среда и спекулативните финансови балони, предизвикали глобалната криза от 2008 г.

След серия забележителни трудове французинът Жан Тирол получи най-високото признание - Нобеловата награда за икономика за 2014 г. Той е вторият френски икономист след Морис Але през 1988 г., удостоен с високия приз.

Завършил докторат в прочутия Масачузетски технологичен институт (MIT) в Бостън, Тирол се завръща във Франция през 1991 г. и

никога вече

не я напуска

Начело на икономическия университет в Тулуза, който той създава заедно с колегата си Жан-Жак Лафон, французинът успява да привлече най-добрите умове от цял свят. Днес училището е известно като Тоulouse School of Еconomics по аналогия с London School of Economics.

“Той е изключително скромен и извънредно интелигентен. Не го интересуват нито славата, нито парите, иначе би останал да работи в Бостън”, казва президентът на университета в Тулуза Бруно Сир. “Жан е от малкото специалисти, които сближиха икономиката и психологията на поведението”, добавя той.

Дискретен, избягващ медиите и почестите, надарен с невероятен капацитет за работа, Жан Тирол получава през 2007 г. Златен медал на Националния център за научни изследвания - най-високата френска награда, давана много рядко на икономисти. Наричат го Шерлок Холмс на икономиката заради неуморното разследване на проблемите, докато стигне до корените им, както и заради блестящата му интуиция.

Нобеловата награда му бе присъдена за “анализа на силата на пазара и на регулациите”, обяви журито в комюникето си. “Преди всичко той изясни как да бъдат разбирани и регулирани сектори, доминирани от няколко силни компании”, уточни то, като посочи, че “наградата за икономика тази година се присъжда за ограничаването на влиянието на могъщи корпорации”.

“Жан Тирол е един от най-влиятелните икономисти на нашето време”, смята още Кралската шведска академия на науките. По всеобщо мнение той е успял да революционализира цели дялове от икономиката.

Роден на 9 август 1953 г. в Троа в семейството на лекар гинеколог и учителка по литература, Жан Тирол

първо се насочва

към

математиката

Учи в Политехническото училище в Париж и открива икономиката едва на 21 г. Строителен инженер към мостовете и шосетата, Тирол намира истинското си призвание, когато отива да прави през 1978 г. докторат по икономика в Масачузетския технологичен институт. Там изучава обстоятелствата за появата на финансовите балони - познания, които ще се окажат изключително полезни при избухването на последната глобална финансова криза.

“По онова време икономиката беше наситена с абстрактна математика - обяснява Кристиан Колие, зам.-директор на униврситета по икономика в Тулуза. - Жан обаче тръгна срещу течението и започна да се занимава с напълно конкретни проблеми.” Този подход започва да му носи бързо успехи в MIT, където става професор.

После настъпва решаващата за бъдещето му 1991 г. Тирол се връща в родината си, за да пише книга с колегата си Жан-Жак Лафон, също изключително талантлив икономист, достоен за “Нобел”, който умира през 2004 г.

Лафон има амбициозен проект - да превърне университета “Тулуза I”

в световен център

на икономиката

Ентусиазмът му е заразителен и Тирол и съпругата му отказват да се върнат за постоянно зад океана. Бъдещият нобелист обаче не прекратява преподавателската си работа в САЩ - в Харвард, Принстън и Станфорд, тъй като “там се прави основната част от икономическите изследвания”. След смъртта на Лафон поема кормилото на университета по икономика в Тулуза, избран единодушно от колегите си заради научните му постижения. И наистина 61-годишният Жан Тирол придобива световна слава много преди оценката на Стокхолм, която му донесе “Нобел”.

CV-то му заема

цели 24 страници

с отличия, публикации и награди. Книгите му (те са над 10) са преведени на десетки езици и се преподават в университетите в цял свят. Сам запален силно по шахмата, той е един от големите специалисти по теория на игрите, разкодирайки механизмите и случайностите в основата на решенията на икономическите фактори. Качеството на неговите над 200 публикации пък му отрежда 8-о място сред икономистите на планетата според RePEc (Research Papers in Economics).

През 2003 г. вдигна голям шум в родината си с амбицията да реформира из основи френския пазар на труда, правейки уволненията по-лесни като процедура, но същевременно доста по-скъпи за предприятията. Предложението му е да бъде въведен данък върху съкращаването на работници.

Един от големите приноси на Тирол засяга регулирането на индустриите, в които царуват няколко могъщи фирми. “Преди него изследователите и политическите ръководители прилагаха прости правила като контрола на цените. Той обаче показа, че тези мерки може да са контрапродуктивни. От телекомите до банките, Тирол успя да създаде една обща рамка за регулация, адаптирана за всеки индустриален сектор”, се казва в оценката на нобеловите експерти.

Как да не се позволи на мощните компании да се превърнат в хищници? Как да се попречи на банките да поемат прекалено големи рискове, знаейки прекрасно, че заради важността си ще се налага да бъдат спасявани? Това са част от въпросите, чийто отговор търси Жан Тирол.

Смятан е за баща

на модерната

индустриална

икономика,

а голямото му влияние се обяснява с това, че след като създава няколко ключови теории, след това ги прилага в решаването на комплекс от конкретни проблеми. През 1988 г., издава книгата си “Теория на индустриалната организация”, която става основно четиво за всички в тази сфера.

Занимава се изключително много с т.нар. bifaces пазари, “които организират взаимодействието между няколко категории потребители, също като търсачка, която предлага услуга на широката публика, но кара да плащат участващите в нея предприятия”.

Но може би най-цитирани по света са предложените от него мерки за регулация по отношение на олигополите и “учтивите” монополи, които използват доминантното си положение, за да извличат огромни печалби за сметка на клиентите. В сектори като телекомуникациите, електричеството, газа, железниците, пощите и прочее монополите могат да хванат консуматора в капана на високите цени и посредствените услуги, смята Тирол.

Двамата с Жан-Жак Лафон предлагат на регулаторите на тези монополи - основно държавата - цял комплекс от мерки, които да предотвратят подобни проблеми. Те правят и първото концептуално предложение как да бъде въведена конкуренцията в тези специфични сектори.

Паралелно Тирол изследва и много други области все със същия успех - пише серия от статии върху международните финансови кризи и обяснява последиците за едно предприятие от излизането му на борсата. Прави синтез на финансите на модерното предприятие, в който според колегите му “структурира 20-годишните световни търсения и отваря нови пътища”.

Сред по-шокиращите му идеи е тази за т.нар.

разрешителни

за замърсяване,

лансирана още през 90-те години. С други думи предприятията да имат квоти за вредните си емисии, с които да могат да търгуват помежду си (през 2005 г. принципът бе приложен в рамките на протокола от Киото по отношение на парниковите газове). “Това е най-добрият начин да се изработи честен и ефикасен подход за глобална рестрикция на замърсяването”, смята французинът. Той бе в групата, която работеше върху обновяването на протокола през 2012 г.

Въпреки че често трудовете му имат голям социален отзвук, Жан Тирол е категоричен, че политиката не го изкушава. Той държи изключително много на научния си неутралитет и интелектуалната си свобода. Доказателството е, че му се случва да изневерява на основната си дисциплина, като навлиза в полето на социолозите и психолозите. Същата широта на възгледите може да бъде открита и в личните интереси на новия нобелов лауреат по икономика. Той обича еднакво операта и рока, киното и изящните изкуства, комиксите и спорта. Съчетава всичко това със задълженията на баща на 3 деца. “Денят ми наистина е прекалено къс и не ми стига”, казва Тирол с въздишка. И няма как да не му повярваш. (24часа)