НАРУШАВАНЕ НА ДЪЛБОКИЯ МИР С ВИЗАНТИЯ


Външната политика на Симеон била насочена към по-нататъшното издигане и утвърждаване на България като първостепенен фактор в Югоизточна Европа. Надеждите на византийските управници, че израсналият и възпитан в Константинопол български княз е окончателно спечелен за приятел на империята, съвсем скоро рухнали. Причина за това станало решението на император Лъв VI да премести тържището на българските стоки от Константинопол в Солун. Този акт представлявал сериозен икономически удар върху България, опит да се накърнят правата на нейните търговци. България и Византия се изправили пред неизбежен конфликт, който историците характеризират като „първата икономическа война в Средновековна Европа".За да направи съперника си по-отстъпчив, българската войска нахлула в Тракия и разбила изпратените срещу нея византийски части. Лъв VI се подготвил за поход към устието на р. Дунав, където византийските кораби трябвало да прехвърлят съюзените отряди. Маджарите нахлули в Северна Бьлгария и опустошили всичко по пътя си. Българският владетел се принудил да потърси убежище зад яките стени на Дръстър (дн. Силистра). Всъщност Симеон нямал на-мерение така лесно да признае поражението. Той умишлено проточил преговорите, като в същото време влязъл в таен съюз с печенегитеДокато траела размяната на писмата между българския княз и византийския дипломат Лъв Хиросфакт, който бил задържан в една българска крепост, печенегите нанесли съкрушително поражение на маджарите и ги принудили да напуснат земите си.. Решителното сражение между българи и византийци станало през 896 г. при селището Булгарофигон, където войската на Лъв VI била напълно разбита. Скоро след това било сключено примирие, по силата на което тър-жището на българите било върнато в Константииопол През 904 г. град Солун бил нападнат и превзет от арабите. От това се опитал да се възползва Симеон, който се надявал да завладее града и да го насели с българи. С усилия Лъв VI сключил мирен договор, според който в български ръце преминали земи от Драчката област (дн. Албания) и Южна Македония. От един надпис, намерен край с. Наръш (Македония), се вижда, че границата между България и Византия минавала само на 20 км от Солун. Настьпила известна стабилизация в българо-византийските отношения, която продължила до смъртта на император Лъв VI.

БИТКАТА ПРИ АХЕЛОЙ

През 913 г. братът на починалия император се отнесъл грубо с българското пратеничество в Константинопол и отказал да плаща ежегодния данък, което било достатъчен повод за Симеон да наруши договора с Византия. Българска войска нахлула в Югоизточна Тракия и за кратко време се озовала под стените на Константинопол. Убедил се, че с налич-ните сили трудно би щурмувал града, Симеон започнал мирни преговори. Преди всичко се надявал, че византийците ще го удостоят с титлата „цар". Замислил годеж на дъщеря си с малолетния византийски император Константин VII, който управлявал с регентски съвет. Българският владетел получил благословията на патриарх Николай Мистик и обещания за годежа. На следващата 914 г. цар Симеон имал сериозни основания да се съмнява на византийските обещания. Начело на регентския съвет застанала императрицата майка Зоя, която отказала замисления годеж и решила отново да прибегне към силата на оръжието. В отговор на това Симеон извършил през 915 г. нападение в Тракия и овладял гр. Одрин. Така се стигнало до голямо сражение мехду българи и византийци на 20 август 917 г. в равнината между днешните градове Несебър и Поморие, близо до р. Ахелой. В хрониката на византийския писател Скилица се разказва, че „ромеите вкупом обърнали гръб и ударили на страхотно бягство, като едни се изпотъпкали помежду си, а други били избивани от противниците си". Друг византиец - Лъв Дякон, който петдесет години по-късно, минавайки край бойното поле, отбелязва: „Още могат да се видят купища кости при р. Ахелой, където тогава била позорно посечена войската на ромеите."

МЕЧТАТА ЗА КОНСТАНТИНОПОЛ

Победата при Ахелой отворила пътя на българите към ромейската столица. Лъв фока се опитал да орга-низира остатъците от разбитата си армия и спре настъплението, но в едно нощно сражение край с. Катасирти византийците били за втори път разгромени. Обнадежден от победите, Симеон започнал да се величае титлата - „Симеон в Христа бога самодържец на всички българи и ромеи".

През 918 г. той предприел дсйствия, целящи да поставят окончателно на коленс Византия. Български воиски нахлули в Елада и разрушили гр. Тива. На следващата година те достигнали Дарданелите. Императрица Зоя, която била една от главните виновници да се наруши мирът с българите, се принудила да се оттегли от управлението. Върховната власт преминала в ръцете на авторитетния военачалник Роман Лаклпин. Той побързал да се сроди с управля-ващата Македонска династия, като оженил дъщеря си за Константин VII, а през 920 г. се обявил за съимператор. Симеон отказал категорично да преговаря за мир с Роман Лакйпин, като го обявил за незаконен узурпатор на престола. В хода на военните дейст-вия цар Симеон се убедил, че Константинопол не може да бъде завзет без помощта на силен флот. За тази цел през 922 г. от Преслав било проводено специално пратеничество до арабския халиф Махади с предложения за съюз при две условия: халифът да подпомогне българите с флота при щурмуването на Константинопол, а след падането на града придобитите богатства да бъдат поделени по равно между съюзниците, като Константинопол остане във владение на Симеон. Халифа се съгласил с поставените условия. На връщане към България обаче посланиците на Симеон, съпровождани от няколко арабски велможи, били заловени от византийците и проектираният съюз пропаднал. Въпреки това Симеон потеглил сам на пореден поход с/у Константинопол. За този поход в една византийска хроника се казва: „Пристигнал Симеон, водейки със себе си множество воиска, едни въоръжени със златни щитове и копия, други със сребърни щитове и сребърни копия, трети с всякакъв цвят оръжение, а всички облечени в желязо."

ПРЕГОВОРИ ЗА МИР. ВОЙНИ СЪС СЪРБИЯ И ХЪРВАТСКО

Византииският император поискал лична среща със Симеон, за да преговаря отново за мир. Двамата владетели се срещнали на 9 септември 923 г. край морския бряг, близо до Константинопол. Проведеният разговор въпреки, че минал в размяна на взаимни любезности, не дал очакваните резултати. Същевременно Роман Лакапин дал да се разбере, че не само не желае да признае царската корона на Симеон, но и не е склонен да направи някакви значителни териториални отстъпки. През 924 г. Симеон покорява един от надеждните съюзници на Византия- Сърбия, действал нееднократно в гръб на българите.

За да отклони окончателно вниманието на цар Симеон от Константинопол, византийската дипломация настроила срещу него Хърватско. През 926 г. избухнала война, която завършила с поражение за българите. Конфликтът бил уреден с посредничеството на римския папа Иоан X.

Мечтата, на която подчинил цялата си външнополитическа дейност Симеон, останала неосъществена. На 27 май 927 г. той починал от сърдечен удар. Неговото управление, преминало в почти непрекъснати войни, доказало още веднъж силата и мощта на българеката държава. Умел пълководец и дипломат, цар Симеон неведнъж поставял в трудно положение византийската империя. Малцина били онези, които дръзвали като него да протегнат ръка към короната на византийския император и оспорят първенстващото му положение сред владетелите на средновековния християнски свят. Цар Симеон оставил на наследниците си една обширна държава, простираща се от Карпатите до Беломорието и от Черно до Адриатическо море. Трудно е да се каже обаче, че това царство се намирало в онова блестящо и цветущо положение от началото на Х в. Продължителните войни довели до изтощение, което скоро се почувствало.

bg-history.hit.bg