Разцветът на българската култура през Х в. представлява естествен резултат от неуморна-та и плодотворна дейност на Кирило-Методиевите ученици в България. Книжовните среди-ща в Плиска и Охрид за кратко време обучили широк слой от образовани хора, които знаели да четат на роден език. Благодарение на тях се осъществило едно забележително за времето си явление - говоримият език на народа се превърнал и в негов книжовен език. В живота на българите навлязъл един културен феномен - книгата. Тя се наложила като незаменимо средство за интелектуално усъвършенстване и проникване в глъбините на познанието. Важна роля за по-нататъшното развитие на са-мобитна култура изиграло и решението на Преславския събор, според което старобългар-ският език се наложил в богослужението, в светската и църковната администрация. От-страняването на чуждото духовенство довело до известно ограничаване не само на полити-ческото, но и на културното влияние от съсед-на Византия. Това, разбира се, далеч не озна-чавало, че българските творци се отказали да черпят идеи и знание от богатата византийска култура. Интересът към нея се запазил, но постепенно придобил насоченост и избирател-ност. Заслуга за това имал и цар Симеон, кой-то взел активно участие в творческата прера-ботка и адаптация на всичко най-ценно, създа-дено от византийските книжовници. За по-на-татъшния културен подем не без значение било и преместването на столицата от Плиска в Преслав. Този акт подсказвал не само жела-нието на българския цар да скъса окончателно с езическото минало, но подчертавал и негова-та амбиция да създаде нов християнски култу-рен и политически център, който да съперничи на Константинопол.

Самочувствие за това му дали успешните вой-ни срещу империята и териториалното разши-рение на българската държава. Така в края на IX и началото на Х в. били създадени всички необходими предпоставки за всестранен раз-цвет на старобългарската култура, който наме-рил своите върховни изяви в областта на архи-тектурата, изобразителното изкуство и книж-нината.

АРХИТЕКТУРА

Изграждането на Преслав било плод на дълго-годишни усилия от страна на българските ар-хитекти и строители. Неслучайно едно леген-дарно известие от XI в. гласи, че цар Симеон изграждал новата столица на християнска България в продължение на 28 години. С по-ложителност се знае, че преди да стане столи-ца, Преслав е бил здраво укрепен военен аул. Предполага се, че в него е резидирал един от близките помощници на владетеля - ичиргубо-илът. По своето градоустройствено решение и най-вече с разделението си на две части - вът-решна и външна, Преслав напомня столицата Плиска. Съществува обаче значителна разли-ка в тяхната площ. Докато външният град на Плиска обхваща приблизително 23 кв. км, то външният град на Преслав е едва около 5 кв. км. Има различия и в укрепителната система. При Преслав са налице две концентрични ук-репителни системи, които ограждат и външ-ния, и вътрешния град. В тяхното изграждане били употребени големи дялани каменни бло-кове, споени с хоросан. Във вътрешния град се издигал и царският дворец, за чиито блясък и величие има запазе-но описание на старобългарския книжовник Йоан Екзарх. Между другото той пише, че па-латите в Преслав „били украсени с много ка-мък, със сребро и злато". Непосредствено до двореца бил изграден и патриаршеският комп-лекс, който включвал една голяма дворцова базилика и патриаршеския палат. Гъсто заст-роен бил външният град на Преслав, където се откриват най-голям брой граждански построй-ки, черкви и манастирски комплекси. Оформи-ли се квартали с различни функции - полити-чески, стопански и военни. Силно развитие в Преслав получило църковното строителство. Наред с традиционния и архаичен базиликален тип църкви под влиянието на съседна Визан-тия започнала да си пробива път и кръстоку-полната църква.

Понятието „кръстокуполна" отразява специ-фичния начин, по който било организирано вътрешното пространство на този тип църкви. В основата му стоелй две помещения, ориенти-рани съответно запад - изток и север - юг, ко-ито се кръстосвали в средата, а над нея се из-дигал куполът на църквата. Кръстокуполните църкви заимствали редица елементи от бази-ликата, като напр. преддверието (т. нар. нар-текс), олтарната абсида и др., но се отличавали с по-голяма лекота и хармония в пропорциите. В повечето случаи преславските църкви са били част от манастирски комплекси, разполо-жени във външния град или извън неговите крепостни стени. Открити са 8 такива комп-лекса, от които по-известни са манастирьт на Мостич, манастирът в Патлейна, манасти-рът в Тузлалька. В манастирски комплекс се намира и най-блестящият образец на църков-ната архитектура в Преслав - т. нар. Кръгла цьрква. Тя е наречена още и Златна, тъй като се предполага, че централният й купол е бил покрит със злато.

Кръглата църква поразява със своя необичаен композиционен план, който се отличава от всичко, строено дотогава в Преслав. Основно-то помещение на църквата (т. нар. наос) предс-тавлява кръгло помещение (ротонда), разделе-но на дванадесет ниши, пред всяка от които са поставени колони. Те носели втори етаж, над който се издигал златният купол. фасадата й била богато украсена от каменни корнизи с разнообразни профили и пластични форми. Открити са останки от пъстра подова настил-ка, керамична облицовка на стените и късове мраморен цокъл. Кръглата църква представля-ва оригинален паметник на българската архи-тектура, който ясно показва стремежа на прес-лавските майстори да не следват сляпо визан-тийските архитектурни образци, а да проявя-ват творчество в строежа на църковните сгра-ди.

ПРЕСЛАВСКАТА КЕРАМИКА

Едно от забележителните постижения на при-ложното изкуство през епохата на Златния век е преславската рисувана керамика. Нейното възникване е в тясна връзка с изграждането и утвърждаването на Преслав като българска столица. Открити са няколко керамични рабо-тилници, намиращи се в манастирските комп-лекси. Преславската керамика се използвала главно за украса на светските и църковните постройки - за подова настилка, облицовка на стени и каменни корнизи, инкрустация на ка-менни колони и капители и др. Най-често ке-рамичните плочки били изрисувани със стили-зирани растителни мотиви или различни гео-метрични форми. Особено интересни са и отк-ритите плочки, върху които калиграфски са из-писани текстове на кирилица. Покрай всичко друго преславската керамика служела и за из-работката на икони. Истински шедьовър на ке-рамичната иконопис представлява иконата на св. Теодор Стратилат, открита край Преслав в Патлейна. Тя е съставена от отделни кера-мични плочки, всяка от които съдържа част от изображението на светеца. Разнообразието на преславската керамика, нейните високи есте-тически качества са несъмнено доказателство за творческите възможности на преславските майстори, които усвоили и развили на местна почва една висока технология на керамичното производство.

ЗЛАТЕН ВЕК НА СТАРОБЬЛГАРСКАТА КНИЖНИНА

По времето на цар Симеон старобългарската книжнина достигнала своя връх в развитието си. В създадените просветни средища развиват плодотворна дейност редица писатели и прево-дачи, прославили името на България далеч зад нейните предели. Град Преслав се издигнал предимно като център на образование и наука за представителите на болярската аристокра-ция. Активно участие в книжовния и в прос-ветния живот взел самият цар Симеон. Той проявявал особен интерес към литературата с проповеднически и поучителен характер, из-лязла изпод перото на ранновизантийските бо-гослови. Под непосредственото му ръковод-ство били съставени три преводни сборника със смесено съдържание. Първият от тях (т. нар Светославов сборник) съдържа 383 статии, които се отличават с голямото си тематично разнообразие. Читателят е могъл да се докосне до различни знания и тълкувания от областта на богословието, философията, физиката, ма-тематиката, астрономията, историята и др. С личното участие на цар Симеон били съставе-ни още два сборника, в които намерили място творбите на ранновизантийските отци на цър-квата Василий Велики и Йоан Златоуст. От тях българският владетел извличал подходящи откъси и ги поднасял под формата на поучи-телни беседи пред своите служители в двореца. Съдържанието на трите сборника показва, че в Преслав се оформил един преводачески кръг от ерудирани книжовници, които допринесли за лексикалното и смислово обогатяване на българския език. Основното изискване, което цар Симеон поставял пред преводачите, било да се спазва точността на смисъла, а не да се следи буквално текстът на оригинала. Това ясно личи от думите на един от най-известните старобългарски книжовници Йоан Екзарх в Пролога към превода на „Небеса" от Йоан Да-маскин: „Неуместно е, мисля, даже криво е, ако не се обръща внимание на чувствата и смисъла, а повече на думите." Подобно на бъл-гарския владетел, Йоан Екзарх имал високо образование, което получил в Магнаурската школа. Неговият най-забележителен труд е т. нар. „Шестоднев". Той е построен на основата на по-стари византийски съчинения с подобна тематика, но са вмъкнати и редица оригинал-ни пасажи, които съдържат данни за българс-ката история. В произведението е прокарано библейското схващане за Сътворението на све-та - шест дни. Интересни са многобройните сведения от областта на астрономията, геогра-фията, антропологията и др. С право се смята, че „Шестоднев" представлява своеобразна ен-циклопедия с най-различни естественонаучни знания.

Сред бележитите книжовници на Златния век бил и епископ Константин Преславски. Него-вата най-известна творба е „Учителното еван-гелие". То се състои от 51 беседи, в които се изясняват основите на християнската вяра и морал. Произведението се предхожда от увод-на глава, в която са поместени две поетични творби. Първата от тях носи названието „Проглас към евангелието". В нея авторът развива интересни мисли относно ролята на книгата и писмеността в живота на народите. Оплаква се съдбата на „безкнижната душа" и се окачествяват като духовно голи онези наро-ди, които не притежават книги. Втората пое-тична творба носи названието „Азбучна мо-литва". По своята структура тя представлява интересно произведение, тъй като всеки стих от нея започва с по една поредна буква от сла-вянската азбука. В края на „Учителното еван-гелие" Константин Преславски е поместил и една кратка хроника (т. нар. „Историки"), коя-то се смята за най-стария исторически труд в старобългарската книжнина. Ново доказателство за поетичните дарби на Константин Преславски представлява откри-тият негов химнографски цикъл в т. нар. „Би-толски триод" - старобългарски книжовен па-метник от XII в.

Друг известен писател от кръга на преславски-те книжовници е Черноризец Храбьр, създател на забележителната по своя патриотичен заряд и сила апология на славянската писменост, из-вестна под названието „За буквите". С образен език и с аргументи от историческо и филоло-гическо естество авторът защитава делото на св. св. Кирил и Методий и обосновава правото на славянските народи да се просвещават на своя роден език. Съчинението на Черноризец Храбър било насочено срсщу опитите на ви-зантийците да омаловажават делото на славян-ските просветители.

Проявената голяма ерудиция и начетеност на Черноризец Храбър дават основание да се предположи, че зад този псевдоним се крие българският цар Симеон. Наред с официалната преводна и оригинална литература, създадена през първата половина на Х в., в България по това време започва да се разпространява и т. нар. апокрифна (тайна) литература. Апокрифите представляват раз-кази, тясно свързани със събитията от Стария и Новия завет. Написани увлекателно и с ши-роко разгръщане на фантазията, те имали за цел да задоволят любознателността на сред-новековния човек, да му дадат повече знания и обяснения по такива въпроси, за които в официалната религиозна литература не било прието да се пише. В апокрифите ясно и дос-тъпно се разказва за произхода и устройство-то на Вселената, правят се предсказания за бъдещето, дават се сведения за различни при-родни явления. Появили се и апокрифи, чрез които се разпространявали и еретически възг-леди.

ЗНАЧЕНИЕ НА СТАРОБЪЛГАРСКАТА КНИЖНИНА

Литературата на Златния век допринесла за окон-чателното налагане на старобългарския език, за затвърждаване на българската народност. Създа-дените книжовни творби свидетелстват за висока-та образованост на българската интелигенция, чиито интереси далеч надхвърлят рамките на чис-то богословската литература. Проявен бил жив интерес и към идейното богатство на гръко-ели-нистическата и римската древност. Българското общество получило възможност да се запознае с произведенията на някои антични мислители, по-ети и историци значително по-рано от редица ев-ропейски страни. В този смисъл интересът към античното наследство, който по-късно е характе-рен за европейския ренесанс, може да се конста-тира в България значително по-рано - още през Х в. По това време българите са сред малкото наро-ди, които творят книжнина на собствен език и от-хвърлят догмата, че боговдъхновени са само оне-зи книги, които са писани на трите свещени езика - гръцки, латински и еврейски. В това отношение България изпреварила другите славянски държави и се превърнала в разпростра-нител на една богата и разнообразна книжнина. Тя излязла извън българските предели и била въз-приета преди всичко от русите и сърбите. През 988 г. новоучредената руска църква получила част от необходимите богослужебни книги от Бълга-рия. Проникването на старобългарската книжни-на в Русия и съседна Сърбия се доказва от наличи-ето на многобройни руски и сръбски преписи на съчинения, писани през епохата на Златния век. Ето защо може с основание да се твърди, че „злат-ното" време на българската култура през Х в. над-хвърля рамките на едно ограничено, свързано само с историята на България явление, и придоби-ва много по-широко общоевропейско значение.

Разцветът на българската култура през Х в. представлява естествен резултат от неуморна-та и плодотворна дейност на Кирило-Методие-вите ученици в България. Книжовните среди-ща в Плиска и Охрид за кратко време обучили широк слой от образовани хора, които знаели да четат на роден език. Благодарение на тях се осъществило едно забележително за времето си явление - говоримият език на народа се превърнал и в негов книжовен език. В живота на българите навлязъл един културен феномен - книгата. Тя се наложила като незаменимо средство за интелектуално усъвършенстване и проникване в глъбините на познанието. Важна роля за по-нататъшното развитие на са-мобитна култура изиграло и решението на Преславския събор, според което старобългар-ският език се наложил в богослужението, в светската и църковната администрация. От-страняването на чуждото духовенство довело до известно ограничаване не само на полити-ческото, но и на културното влияние от съсед-на Византия. Това, разбира се, далеч не озна-чавало, че българските творци се отказали да черпят идеи и знание от богатата византийска култура. Интересът към нея се запазил, но постепенно придобил насоченост и избирател-ност. Заслуга за това имал и цар Симеон, кой-то взел активно участие в творческата прера-ботка и адаптация на всичко най-ценно, създа-дено от византийските книжовници. За по-на-татъшния културен подем не без значение било и преместването на столицата от Плиска в Преслав. Този акт подсказвал не само жела-нието на българския цар да скъса окончателно с езическото минало, но подчертавал и негова-та амбиция да създаде нов християнски култу-рен и политически център, който да съперничи на Константинопол.

Самочувствие за това му дали успешните вой-ни срещу империята и териториалното разши-рение на българската държава. Така в края на IX и началото на Х в. били създадени всички необходими предпоставки за всестранен раз-цвет на старобългарската култура, който наме-рил своите върховни изяви в областта на архи-тектурата, изобразителното изкуство и книжнината.

bg-history.hit.bg