Християнството по българските земи по време на турското иго
Избрано 11.10.2014 11:31
Унищожаването на Търновската патриаршия, а след това на Охридската архиепископия и Печката сръбска патриаршия поставя цялото християнско население на Балканите под контрола на Цариградската вселенска патриаршия. По това време сред гръцките националисти се заражда идеята за възстановяване на Византия (Мегали идея), чрез елинизация на славянските народи и отказ от собствените им културни, религиозни и политически достояния в миналото. В най-тежкия период от турското иго - втората половина на XVIII и началото на XIX в., балканските народи и в частност българският се оказват под двойно потисничество - социално-икономическо и политическо от страна на османските турци и духовно-религиозно от страна на гръцките фанариоти.
Османските турци не позволяват на българите свободно да практикуват религиозните си култове. Забраната се отнася до строежа на нови храмове, ръкоположението на свещеници и създаването на духовни училища за подготовка на свещенослужители. Доколкото такава дейност все пак е разрешена, тя е изцяло под опеката на Цариградската патриаршия. Митрополитите и епископите са по правило от гръцкия клир, където достъпът на българи е силно ограничен. Цели селища оставали без свой пастир, което стимулира развитието на суеверия и езически предания, с които и днес изобилства практикуваното битово християнство у нас.
През XVI и XVII век често явление са насилствените помохамеданчвания, които целели да създадат крепости на османския режим сред християнското население. Трябва да се признае, че с провеждането на тази политика османските власти успяват да внесат разделение сред българския народ. Помюсюлманчените българи стават незаменими помощници на турските власти и поради малките привилегии са готови Да презрат довчерашните си съотечественици и братя по вяра. Жертва на насилие стават мнозина известни българи, които Църквата по-късно канонизира за светци заради самоотвержената защита на християнската им вяра. Между тях са имената на Св. Георги Нови Софийски, св. Дамаскин Габровски, св. Иван Българина, св. великомъченица Злата Мъгленска, св. Онуфри Габровски и други.
С по-голяма духовна свобода се ползват българските манастири, които стават най-надеждната опора на българската идентичност и духовна независимост. В манастирите българите чували богослужение на роден език, слушали проповеди на български език, а по време на богослужението им се припомняло някогашното величие на българската държава и светостта на Българската православна църква.
Единствено в манастирите и техните метоси по селищата били създавани килийни училища, в които по-любознателните българчета получавали елементарна грамотност и с това пламъкът на българското писмено слово никога не угасвал. Така манастирите се превръщат в средища на национална гордост и религиозна просвета, каквато другаде, поради фанариотското духовенство, не била възможна.
Българското възраждане начева с призива на отец Паисий Хилендарски за пробуждане на народната свяст. Думите на монаха "О, неразумни и юроде, поради что ся срамиш да ся наречеш болгарин?" стават емблематични за скромната "История славянобългарска" и нейната огромна мисия сред пробудените българи.
Не е случаен фактът, че в първата четвърт на XIX в. Българското възраждане започна с борбата за назначаване на български владици по митрополитските и епископски катедри. Прогонването на гръцките духовници говори за събуденото национално съзнание и желанието на българския народ да възвърне традициите на родната си Църква. От трите потока на Възраждането борбата за самостойна Църква завършва с пълна победа за българите, тъй като обединява цялото християнско население с въжделенията му за духовно и национално признание.
Голямото начало е поставено с "Българския великден" на 4 април 1860 г., когато Иларион Макариополски отказва да спомене името на Цариградския патриарх, а финалът е султанският ферман от 28 февруари 1870 г., с който се учредява самостоятелна Българска Екзархия със седалище в Цариград. Разбира се, реакцията на Цариградската патриаршия е напълно отрицателна и тя полага много усилия, за да препятства това дело.
Всенародната подкрепа на българското духовенство кара турските власти да отстъпят пред народната воля. Определените във фермана граници на Екзархията фактически представят етническото землище на българите. Български владика могло да има само в тази епархия, където българското християнско население е повече от половината вярващи. Въз основа на екзархийските граници по-късно ще бъдат определени на Цариградската конференция от 1876 г. и етническите граници на България. До голяма степен те ще послужат и за границите на Санстефанска България през 1878 година.
Решени на всяка цена да запазят статуквото на Вселенската патриаршия, фанариотите отказват да признаят създаването на Екзархията и на 16 септември 1872 г. я обявяват за схизматична. В продължение на много години поради тази схизма - чак до 22 февруари 1945 г., Българската Екзархия се намира в нежелана изкуствена изолация от православния свят. /pravoslavieto.com
Османските турци не позволяват на българите свободно да практикуват религиозните си култове. Забраната се отнася до строежа на нови храмове, ръкоположението на свещеници и създаването на духовни училища за подготовка на свещенослужители. Доколкото такава дейност все пак е разрешена, тя е изцяло под опеката на Цариградската патриаршия. Митрополитите и епископите са по правило от гръцкия клир, където достъпът на българи е силно ограничен. Цели селища оставали без свой пастир, което стимулира развитието на суеверия и езически предания, с които и днес изобилства практикуваното битово християнство у нас.
През XVI и XVII век често явление са насилствените помохамеданчвания, които целели да създадат крепости на османския режим сред християнското население. Трябва да се признае, че с провеждането на тази политика османските власти успяват да внесат разделение сред българския народ. Помюсюлманчените българи стават незаменими помощници на турските власти и поради малките привилегии са готови Да презрат довчерашните си съотечественици и братя по вяра. Жертва на насилие стават мнозина известни българи, които Църквата по-късно канонизира за светци заради самоотвержената защита на християнската им вяра. Между тях са имената на Св. Георги Нови Софийски, св. Дамаскин Габровски, св. Иван Българина, св. великомъченица Злата Мъгленска, св. Онуфри Габровски и други.
С по-голяма духовна свобода се ползват българските манастири, които стават най-надеждната опора на българската идентичност и духовна независимост. В манастирите българите чували богослужение на роден език, слушали проповеди на български език, а по време на богослужението им се припомняло някогашното величие на българската държава и светостта на Българската православна църква.
Единствено в манастирите и техните метоси по селищата били създавани килийни училища, в които по-любознателните българчета получавали елементарна грамотност и с това пламъкът на българското писмено слово никога не угасвал. Така манастирите се превръщат в средища на национална гордост и религиозна просвета, каквато другаде, поради фанариотското духовенство, не била възможна.
Българското възраждане начева с призива на отец Паисий Хилендарски за пробуждане на народната свяст. Думите на монаха "О, неразумни и юроде, поради что ся срамиш да ся наречеш болгарин?" стават емблематични за скромната "История славянобългарска" и нейната огромна мисия сред пробудените българи.
Не е случаен фактът, че в първата четвърт на XIX в. Българското възраждане започна с борбата за назначаване на български владици по митрополитските и епископски катедри. Прогонването на гръцките духовници говори за събуденото национално съзнание и желанието на българския народ да възвърне традициите на родната си Църква. От трите потока на Възраждането борбата за самостойна Църква завършва с пълна победа за българите, тъй като обединява цялото християнско население с въжделенията му за духовно и национално признание.
Голямото начало е поставено с "Българския великден" на 4 април 1860 г., когато Иларион Макариополски отказва да спомене името на Цариградския патриарх, а финалът е султанският ферман от 28 февруари 1870 г., с който се учредява самостоятелна Българска Екзархия със седалище в Цариград. Разбира се, реакцията на Цариградската патриаршия е напълно отрицателна и тя полага много усилия, за да препятства това дело.
Всенародната подкрепа на българското духовенство кара турските власти да отстъпят пред народната воля. Определените във фермана граници на Екзархията фактически представят етническото землище на българите. Български владика могло да има само в тази епархия, където българското християнско население е повече от половината вярващи. Въз основа на екзархийските граници по-късно ще бъдат определени на Цариградската конференция от 1876 г. и етническите граници на България. До голяма степен те ще послужат и за границите на Санстефанска България през 1878 година.
Решени на всяка цена да запазят статуквото на Вселенската патриаршия, фанариотите отказват да признаят създаването на Екзархията и на 16 септември 1872 г. я обявяват за схизматична. В продължение на много години поради тази схизма - чак до 22 февруари 1945 г., Българската Екзархия се намира в нежелана изкуствена изолация от православния свят. /pravoslavieto.com
CHF | 1 | 2.01383 |
GBP | 1 | 2.28913 |
RON | 10 | 3.93021 |
TRY | 100 | 5.65727 |
USD | 1 | 1.8387 |
Последни новини
- 21:11 Хороскоп за четвъртък, 18 април 2024 г.
- 19:37 Холивудска продуцентка: Сидни Суини нито е красива, нито талантлива, защо е звезда?
- 19:28 Хеликоптерът на НАСА "Инджинюъти" изпрати последното си съобщение
- 19:18 През последното тримесечие производството на интегрални схеми в Китай е нараснало с 40 %
- 19:09 Колко са чашите кафе на ден, които е позволено да изпиете, според кардиолозите
- 19:01 Димо Дренчев, "Възраждане": Като минем на евро дългът към БВП ще отиде на 90% и ще задлъжнеем много
- 18:50 100 дни до Париж 2024: Броенето започна, но въпросителните са много
- 18:41 Останала без "Тотал", ОМВ търси съакционер за Блок "Хан Аспарух"