39-годишният Цветан Иванов Банов от Сандански, известен в града като Баната, е бивш наркоман. Бил е зависим от хероина цели 13 години. От 4 години е семеен, пише „Струма”, която публикува и история му и как е успял да се изтръгне от зависимостта си към дрогата.
Ето и разказа на Баната:

„Аз съм един от първите наркомани в града. Започнах през 1996 г. , бях само на 22 г. Тъкмо се бях уволнил от казармата и приятели ми предложиха една цигара, пълна с хероин. Това ще рече - маха се малко от тютюна и се допълва с прахообразен хероин. Изпуших я и се почувствах спокоен и неадекватен, ако ще земята да се разтвори, не ме притесняваше”, с тези думи започва разказа си Баната.

„Продължих всеки ден и в продължение на 2 месеца пушех по 4-5 цигари. Това се равнява на 5 дози. След това цигарите престанаха да ми действат. Започнах да употребявам хероина на фолио. Купувах си шоколад заради фолиото, в което е обвит, режех го на лентички и го превивах в средата да стане като улейче. Върху улея слагах хероина и със запалка го нагрявах отдолу. Сместа ставаше на капка и аз с тръбичка поемах дима. 4-5 години бях на фолио. Чудех се откъде какво да открадна, за да изкарам пари за дозите, които достигаха до 1 грам дневно. 3-4 пъти дотогава бях задържан в РУП - Сандански за различни кражби.

За първи път влязох в затвора в Бобов дол през 2003 г. за кражба, излежах 1 година. Докато бях „на топло“ не съм употребявал наркотици. След освобождаването ми започна старата песен на нов глас, но вече със спринцовка. Слагах прахообразния хероин в капачка, след което я нагрявах със запалка, пълнех втечнения прах в спринцовката и се инжектирах венозно. През 2005 г. отново влязох в затвора за кражба, но този път в Пазарджик - за година и половина. Майка ми, горката, беше вдигнала ръце от мен. Какво съм й причинил, не мога да си го простя. Баща ми почина от тромбофлебит през 1993 г. Имам и брат, който е на 42 г., семеен е.

Излязох на свобода и пак започнах да се инжектирам. Никога няма да забравя как опожарих етажа си. Бях дрогиран и докато съм пушел, съм заспал. Цигарата паднала на пода и запалила етажа. Когато се съвзех след известно време, видях, че са ми обгорели краката, а в стаята гореше огън. Изгоряло бе и дюшемето, таблата на леглото ми... Започнах да гася огъня, уплаших се много. Всичко изхвърлих на улицата, докато потуша „огнените езици“.

След 2 месеца ме застигна отново поредната беда. Паднах от първия етаж от 4 метра височина. Исках да видя дали майка ми е на улицата и се надвесих от терасата, където се прекатурих и паднах лошо на краката си. Близо две седмици не можех да стъпя от болки. Тогава наркотика ми го носеха вкъщи, в леглото. Така продължих до 2009 година.

В един момент ми проговори вътрешен глас. Трябваше да се осъзная. Бях висок 1.70 м, а тежах 48 кг, изглеждах като клошар. Не можех да намеря здрава вена по себе си, всички се бяха калцирали от лимонената киселина, която смесвах в капачката с хероина. В един момент изпитах неустоимо желание да се излекувам и постъпих в комуна в Бургас. Отидох в софийския им офис и се записах. След една седмица ми звъннаха да ми съобщят в коя къща на комуната да постъпя. Заминах с багажа за Бургас.

В комуната престоях 3 години, като през този период ме местиха в различни центрове в Пловдив, Хърватска, Македония и накрая пак ме върнаха в Пловдив. През тези години в комуната лечението представляваше следното: работех като шофьор-разносвач, дърводелска работа, 7 месеца продавах мебели в магазина в комуната и т.н. Правеха ни редовно изследвания, за да видят да не употребяваме скришно наркотик. Ако някого хванеха да употребява, го наказваха да не излиза извън къщата.

През 2011 г., ноември месец, се почувствах избавен от зависимостта си и испанецът, който ни беше ръководител в комуната, ми каза, че съм готов да поема новия живот в ръцете си и да си организирам бъдещето, да създам дом и семейство. Изпитвах голям страх обаче дали някой ще ме наеме на работа, като се върна в Сандански.

Но се завърнах в родния си град, където ме очакваха майка ми Ружа и брат ми Николай. С много прегръдки и целувки ме посрещнаха. Много скоро съдбата ми поднесе моята житейска половинка Лилия Тодорова - жената, с която живея на семейни начала вече 4 години. Скоро започнах и работа като общ работник в цех за фураж. Около година и половина работих там. После бях за една година в шивашки цех. Така минаваше времето и никога не се обръщах назад. След комуната миг не съм си помислил да употребявам хероин.

Започнах нов живот. Имах различни мечти и приятели. Сега работя на автомивка в курортния град. Искрено благодаря на моите работодатели Слави Граматиков и Роман Велинов, които повярваха в мен.

За финал искам да пожелая на всички наркозависими хора да могат да чуят вътрешния си глас и да изпитат желание да се излекуват. /БЛИЦ