Снимката на статията на Волен Сидеров е от вестник “Демокрация” от 1991-ва година, когато той се правеше на демократ. Това е принос към истината за водещия днес в България Путински пропаганден инструмент, равностоен по перверзия като обърната ориентация на голите му снимки от онзи период, в които украсява “инструмента” си със слънчеви очила.

Истината за голите снимки на Волен Сидеров

Същият Сидеров, който демонстрира склонност да позира с очила на противоположната част от тялото спрямо носа си, днес заклеймява ЕС като “гейски”, следвайки висините на комплексарските опорни точки на своя нисичък идеал Путин.

Автор на компромата срещу днешния Волен Сидеров пред днешните му руските началници е Волен Сидеров. Той си е позволил да оспори лъжата за съветската армия като освободителка, наричайки я окупаторка!

Но…да дадем думата на Волен Сидеров в оригинал.

Ето какво пишеше във в. “Демокрация” преди 23 години днешният най-яростен съветофил в България Волен Сидеров:

ДА ОСВОБОДИМ АЛЬОША ОТ НАРЯД

“Съветската армия е страж на мира”-тази лъжа се насаждаше в главата на българина от буквара на първолака до вестника на пенсионера. Песни се пееха и стихосбирки се тиражираха в прослава на “легендарната Червена армия” Не знам друга нация да е възпявала така окупатора си и да му е издигала мегаломански паметници, по-високи от телевизионната кула. България го е правила.Гнусотата на голяма демагогия изискваше не само да се подчиниш, но и да обожаваш този, който ти носи робството. А там, където е стъпил ботушът на Альоша, друго, освен робство,хората не са узнавали. Предполагам, че в бъдещите буквари и енциклопедии определението за съветската армия ще бъде “Страж на робството до разпадане на империята”.

За мен утешително и радостно е, че ще доживея това време. Както е радостно разтурването на Варшавския договор. Слава Богу, никой няма да ме защитава от “враговете на социализма”.

Логично и закономерно беше това разтурване.Както логично е логично и закономерно това, че нито един съветски войник не участва във войната срещу Саддам. И как иначе – нали отсреща стрелят със съветски калашници. Не върви да се биеш срещу една армия , която е твоя рожба. За залива не заминаха и български кинтексаджиии, които години наред продаваха оръжие на иракския фюрер, след което се връщаха и купуваха от българския Кореком “Лада” и кожено палто за своята другарка.

Срам ме е, че нито един български войник не замина за Кувейт. Срам ме е за тези, които нападнаха Желю Желев, когато стана дума за българското военно присъствие в залива, пък макар и символично. Това са хората, които издигат паметници на своите агресори. За тях Альоша винаги е бил страж на собственото им дебелашко благополучие.

Войната в залива потвърди истината, че в края на двайсти век велика сила не е тази държава, която има голяма армия, а тази, която има голяма икономика и висока култура.. За да гарантираш нечия свобода, собствената ти държава трябва да се състои от свободни хора и да е що-годе цивилизована. Тези две качества липсват в съветската империя. Нейната армия беше страж на мира през четиредесет и пета година, когато трябваше да се изолира половин Европа от цивилизацията. Тя беше страж на мира и през 56-а в Унгария, през 69-а в Чехословакия, през 79-та-а в Афганистан, през 91–а в Литва…Не е ли време вече да го освободим вече от този наряд този верен страж…Да изуе най-после мужишките си ботуши и да си гледа работата.

Ако пък не можем да минем без страж на мира, нека тогава бъде този, който защити демокрацията. Американските момчета ни показаха как става това.

4 март 1991 г., в. Демокрация

ВОЛЕН СИДЕРОВ

А ето и още от архивите по въпроса за мнението на днешния последовател на руската опорна точка в противопоставянето на “гейска” Европа.

Пенчо ДАНЧЕВ
В зората на демокрацията: Как Сидеров защитава хомосексуалистите и си пада по леки жени

30.12.2008, Под лупа

“Началото на българския криминален преход е белязано по страниците на вестник “Демокрация” и с яростни статии в защита на идеята за тотална приватизация, връщане на земята и съд за “комсоциалистите”, разкрива документалното изследване за живота на Волен Сидеров – “Волен Сидеров между лъжата и истината”.

Сидеров е един от първите, които популяризират американския план Ран-Ът, поставящ началото на разсипването на българското селско стопанство и българската икономика. Той е правен по указание на тогавашния министър-председател Андрей Луканов. Там активни участници са Иван Костов, Венцислав Димитров (сегашен съветник на президента Георги Първанов) и др.
Днес в предизборната платформа на партия “Атака” са залегнали лозунги срещу приватизацията и срещу продажбата на българска земя на чужденци. В парламента Сидеров дори предлага Закон за национализацията. Малцина обаче знаят, че този закон обслужва само т.нар. едър български капитал.

В мотивите си за напускане на парламентарната група на “Атака” Стела Банкова пише: “Категорично съм за радикално отнемане на незаконно придобитото имущество и търсене на наказателна отговорност от виновниците. Предложеният от партия “Атака” законопроект за национализация обаче на практика ще обслужи интересите на онези, които ограбиха българските предприятия. В чл.3, ал.1 е записано, че “на лицата, които са придобили национализираните по този закон предприятия, след изземването се заплаща обезщетение от държавата. Собствениците веднъж вече са закупили на безценица държавните предприятия. Втори път са изнесли машините в чужбина и са изхвърлили работниците на улицата, а сега според Закона за национализация се предвижда да получат и обезщетения. В законопроекта се предвижда държавата да отговаря за задълженията на предвидените за национализация предприятия. Доколкото тези задължения са направени в по-голямата си част от недобросъвестни собственици, всъщност този законопроект ще облагодетелства онези, които ограбиха предприятията”.

Само след година всеотдайна работа във вестник “Демокрация”, Сидеров е свален от поста главен редактор. Освен драстичния спад на тиража на вестника, една от основните причини е склонността му да популяризира начините, по които по-добре се прави секс. Ето какво четем в “Стенограма на издателските синдикати на в. “Демокрация” за освобождаване на главния редактор Волен Сидеров и избиране на негов наследник”.
Милко Джорджев: Вестникът трябва да бъде на висота. След 19 октомври той стана официоз. Но от моята критика не се взе бележка и тези грешки продължават. Върхът на всичко според мен е тая притурка във вестника. Как може един официоз, един политически вестник да ни занимава с въпроса как се прави по-добре секс? Може би е искал да подпомогне студентското издание, но това е пълно безобразие!
Иван Моров: Моите колеги ме направиха на нищо за тази притурка…
Годината е 1992-ра. Все още порядъчните нрави в България са на висота. Сидеров прави първия си опит да разбие традиционния морал, като пропагандира сексуалната революция. Под негово ръководство в официоза на “синята идея” се появяват рубрики от типа “Из интимния бележник на баба”. Но в сравнение със собствените му порнографски снимки, публикувани в списание “Лейди”, тази притурка е като безобидна детска книжка.
Волен Сидеров: Не съм съгласен. Чисто юридически не стои много чисто. Аз имам безсрочен трудов договор с агенцията и оспорвам това нещо.
Любомир Павлов: Ние те преназначаваме (предлагат му да остане на работа във вестника като журналист – бел.ред.).
Волен Сидеров: Тогава трябва нова заповед, да я подпишете и т.н. Изчислете ги тия неща, защото са много спорни. Това решение, което тук се взе, може да се оспори.
Любомир Павлов: Ние не те уволняваме. Освобождаваме те от длъжност “главен редактор”.
Волен Сидеров: Това означава прекратяване на трудовия договор.
Любомир Павлов: Не те освобождаваме. Назначаваме те като коментатор.
Волен Сидеров: Трудовият договор е безсрочен.
Димитър Коруджиев: Искаш да кажеш, че си пожизнен главен редактор?…”
От стенограмата се виждат отчаяните опити на Сидеров да запази поста си. Видно е и как известният деятел на СДС, съратник на Стефан Софиянски и бъдещ шеф на “Общинска банка” Любомир Павлов се опитва да запази приятеля си Волен Сидеров в синия вестник. Въпреки това Сидеров приключва с работата си в “Демокрация”.

По време на въпросния разговор Сидеров изтъква, че лично е събрал екипа на вестника, между които почти във всеки брой четем имената на Георги Коритаров (днес водещ в “Нова телевизия”) и Венцислав Лаков (сегашно острие във вестник “Атака”). Именно под ръководството на Сидеров и този екип излиза прочутата статия във в. “Демокрация” “Алчни старци изпълзяха на припек”, която е насочена срещу справедливите искания на българските пенсионери. Днес Волен Сидеров произнася пламенни речи против точковата система и преизчисляването на пенсиите. Като народен представител обаче той не внася нито един законопроект в тяхна полза.

Днес Сидеров е известен със своите груби изказвания по адрес на хомосексуалистите. В своя статия, публикувана в списание “Егоист” пише: “И продължавам да наричам гейовете педерасти, а ромите – цигани. Не, не съм толерантен с тях. Така, както те не са толерантни с мен и непрекъснато тикат педерастията или циганията си в лицето ми”.
Интересно е обаче да видим какво казва същият този човек в интервю пред списание “Клуб М” през 1991-ва година:
- Говорихте твърде много за вас и жените. А има ли мъж в интимния ви живот?
- Не, няма, макар че са ме ухажвали и мъже.
- Вие отказахте ли им?
- Да, защото не изпитвах желание, а и любопитството ми не беше достатъчно голямо. В нашата страна има много предразсъдъци по отношение на хомосексуалистите и на моменти се израждат в много силно изразена неприязън. А те са приятни хора, по-скоро боязливи, отколкото агресивни, винаги са готови да се отдръпнат, ако сбъркат адреса…
Разбира се, това не са последните прояви на Сидеров в тази насока. През 1993-та година той е първият журналист в България, който се снима чисто гол пред обектива на Румяна Чапанова и позира в предизвикателни пози. А ако проанализираме дълбоко неговото интервю, какво ли щеше да се случи, ако Сидеров е имал малко по-голямо любопитство тогава, през 1991-ва година?…
По-късно Сидеров ще обвини бившите си колеги Филип Димитров и Владимир Кузов в хомосексуална зависимост. Няма обаче данни те да са публикували свои голи снимки.
Няколко години, след като се снима гол в предизвикателни пози, Сидеров търси сметка на хората с обратни наклонности в парламента. Факт е, че и двамата обвинени от Сидеров депутати са бивши негови близки съратници. Единият е широко рекламиран на страниците на вестник “Демокрация”, а другия лично Сидеров сам вкарва в парламента.
Сега Сидеров се обявява за пръв защитник на православието и християнските ценности. Ако разтворим обаче юлския брой на списание “Лейди” от 1993 г., ще разберем други негови морални принципи, които очевидно изповядва. Там ясно личи и отношението му към православната вяра. Изложена е и позицията му към основни постулати в християнството – като ненасилието, миролюбието, целомъдрието, жертвеността, верността и вярата в Христос:
“Божиите заповеди не ме интересуват. Биха ми действали, ако действат на всички. Кой е Бог? Няма такова нещо. Аз съм си бог…”
И продължава с откровенията:
“Усещам например, че с времето все по-малко държа на сантименталната обвързаност. С годините любовта все повече губи значението си за мен… Никога не съм имал амбицията да правя семейство, защото никога не съм имал условията за това… Мисля, че е по-важно да си самодостатъчен, отколкото да си стимулиран отвън… Какво изобщо значи духовна връзка, пламенна любов? Аз се хващам, че бих се чукал с много срещнати през деня жени. Поглеждам я, харесвам я, бих се ч*кал и толкова. Не е нужно да се влюбвам…
Намирам за лицемерно един мъж, който твърди, че ето вече 20 години се чувства прекрасно с жена си. Пълни нелепици… За мен жената е преди всичко сексуален обект.
- Този израз е впечатляващ. А какви жени харесваш?
- Тип к*рви.
- А много ли си селективен?
- Не. Абсолютен помияр съм. Сериозно говоря.
- Не ти ли трябват повечко мотиви, за да легнеш с една жена?
- Не е точно лягане. Предпочитам по-нетрадиционни начини.
- Може ли нещо да те спре да спиш с жена, която си пожелал? Например, ако е жена на твой приятел? Или ако решиш, че е адски тъпа?
- Ако е жена на приятел, тя му изневерява в мига, в който ме пожелае. Оттук-нататък какви угризения мога да имам – за това, че сме се пожелали взаимно ли? А колкото до това дали ще ме спре бедният й багаж – точно обратното. Колкото е по-тъпа, толкова по си падам. Честно ти казвам…
Има нещо много сладко, патерналистично в едно девойче, което те гледа в очите и плаче, докато я обладаваш. Убеден съм, че каквото и да говори, всеки мъж предпочита инфантилния тип, жената-дете.
- С понятието вярност боравиш ли?
- Не. Непрекъснато искам различни жени.
- Последен въпрос. Чувстваш ли се пионер, излагайки голотата си под прожекторите?
- Човек се ражда гол и няма нищо по-естествено от това да се съблечеш…” /ivo.bg