Кристофър Фийлд изследва последиците от изменението на климата от молекулярен до глобален мащаб
- През 1981 г. защитава докторска степен от Станфордския университет
- От 1984 г. е директор и основател на Катедрата по глобална екология на Института за наука “Карнеги”
- Съпредседател на работна група в Междуправителствената експертна група по климатични промени (IPCC) и един от авторите на доклада “Управление на рисковете от екстремни явления и бедствия за по-добра адаптация към климатичните промени”
- Носител на наградата за научни изследвания “Макс Планк” и медала “Роджър Ревел”
- Автор на над 200 научни публикации

ПЛАМЕНА ТОМЕВА

- Напоследък много се говори за глобалното затопляне, има дори твърдения, че то е спряло за малко. Какво всъщност се случва с климата и какви ще са последствията за живота на хората?

- Наблюдава се драматично затопляне на климата в целия свят през последния век. Има определени периоди, когато то е много бързо, и други, както е през последното десетилетие, когато е далеч по-бавно. В момента се намираме в етап, когато затоплянето е на средно ниво, нито твърде бързо, нито твърде бавно. Това е очаквано в климат, в който важните естествени цикли се случват едновременно с климатичните промени.

Едно от нещата, с които учените са напълно наясно, е, че затоплянето във високите нива продължава дори тогава, когато не го виждаме в атмосферата. През последните години то се случва основно в океаните, т.е. все още наблюдаваме бързо повишаващи се температури и това няма да се промени, особено

ако продължим

масово да

използваме

изкопаеми горива Важно е да разберем, че дори затоплянето да стане драматично, ще има периоди, когато то ще се случва бързо, и такива, в които ще бъде забавено.

- Каква е причината за промените и могат ли да се посочат конкретни “виновници”?

- Знаем, че основната причина за климатичните промени през последните десетилетия е изпускането на вредни газове в атмосферата. Това се случва при използването на изкопаеми горива - нефт, въглища и природен газ, и при унищожаването на горите, основно в тропическите райони. Наясно сме, че енергетиката е основен виновник за изпускането на тези вредни емисии. Това е неизбежно за енергийната сигурност в дългосрочен план.

- През последните месеци България беше застигната от серия бедствия, в които десетки хора загинаха. Доколко можем да виним слабата организация за борба със стихиите в държавата ни?

- Смятам, че рискът от бедствия е съставен от три компонента. Първият е човешкото участие в бедствието. Другият е уязвимостта и липсата на подготовка. И третият е, че хората продължават да

живеят в домове,

изложени

на опасност

За бедствие са необходими всичките три компонента. За да се намали рискът от бедствия, трябва да се работи за осъзнаване на важността на всеки от компонентите. Можем да намалим размера на климатичните промени, които хората предизвикват. Заради уязвимостта трябва да се подготвяме по-добре и да сме сигурни, че имаме изработени стратегии и практики за защита на хората. Разумен подход за намаляване на риска от бедствия е да се вземат под внимание всички тези неща.

- У нас съществува огромен проблем с масовото изсичане на гори, до каква степен това има общо с бедствията?

- Горите са много важни за глобалната климатична система по няколко причини. Една от тях е, че те пазят огромен запас от въглерод и унищожаването им го освобождава в атмосферата по същия начин, по който и използването на изкопаеми горива. Втората наистина важна роля на горите е, че те са водещи в кръговрата на водата. Предпазват склоновете и предотвратяват масивните свлачища, които предизвикват наводнения.

Поддържането на горските масиви е най-ефективният начин за намаляване на риска от наводнения. Можем да приемем

горите като

естествена

“гъба”,

която намалява движението на водата от дъждовете към коритата на реките. Едно от нещата, което ценим, е природата, а загубата на горите има голямо влияние върху емоционалната връзка на хората с околната среда.

- Това означава ли, че ако спрем унищожаването на горите, ще можем да предотвратим бедствията?

- Важно е да осъзнаем, че грижата за горите играе важна роля за намаляването на климатичните промени и редуцирането на риска от бедствия. Предпазването на горите няма да реши проблема, но ще окаже съществено въздействие.

- Какво бихте отговорили на обвиненията, че сега, когато се признава, че глобално затопляне няма, организациите са изобретили нов проблем - климатични промени?

- Учените са наблюдатели, доказателства за климатичните промени вече има, те са широко разпространени и са на базата на много различни източници. Не става въпрос за политика и за това какво казват хората. Разбирането на връзката между климатични промени и екстремни събития отнема много време на хората. Досега тя беше трудна за регистриране, защото сигналите са трудни за измерване.

През последните години имаме ясно доказателство, че климатичните промени се изразяват в горещи вълни или силни валежи. Климатичните модели стават все по-добри в това да показват какво можем да очакваме в бъдеще. Чрез разбирането на връзката между промени в климата и екстремни събития ние искаме да помогнем на обществото да се адаптира към тях.

- Какви са изгледите за климата в Източна Европа и по-специално за района на Балканите в дългосрочен план? Очакват ли ни още бедствия през следващите години?

- Почти навсякъде се наблюдава увеличаване на обилните валежи. Имаме доказателства, че в бъдеще се очаква да станем свидетели на дори по-силни валежи в целия свят, включително на Балканите. Ако погледнем в много далечно бъдеще, прогнозите за целия Средиземноморски регион са за

грандиозно

увеличаване

на влажността

В последните десетилетия на XXI век на Балканите ще се наблюдава климат, който комбинира обилни валежи с голям риск от наводнения, недостъпност на водните източници и високи температури, които могат да причинят на хората проблеми със здравето.

- Има ли нещо, което можем да променим в ежедневието си, за да намалим негативните ефекти върху околната среда?

- Има три неща, които обикновените хора могат да променят, за да направят собствения си живот по-безопасен и да допринесат за един по-добър свят. Първото е да бъдат политически активни както на нивото на градската и националната управа, така и в Европейския парламент. Така

могат да повлияят

на политиката

относно

климатичните

промени

Другото е да намалят собственото си влияние върху околната среда чрез отоплителната система в домовете и избора на транспорт. Да бъдат разумни относно уязвимостта си към климатичните промени. Това включва внимание при строителството в рискови зони и осигуряване безопасност в домовете. Всеки човек трябва да се подготви за справяне с непредвидени ситуации. Важна е добрата система за известяване и запознаването с организациите, които могат да окажат помощ при нужда.

- Какво бихте препоръчали на политиците в малки и бедни държави като България да променят, за да се забавят климатичните промени?

- Според мен основна цел за хората и правителството в България е да осъзнае, че рискът е истински и към него трябва да се подходи със стабилна подготовка и поетапно преминаване към система за използване на по-малко енергия и на по-малко изпускане на парникови газове. В дългосрочен план трябва да се постигне енергийна ефективност и да се въведат възобновяеми източници на енергия. /24chasa.bg