- Откакто свят светува, малките държави, каквато е България, винаги са били с ограничен суверенитет. Някои сами си го ограничават, в рамките на разумното, разбира се, за да не предизвикат някои от Великите сили. Всъщност средните векове са единственият период, когато страната ни е била независима държава, защото България също е била велика сила. След Освобождението обаче е малка държава, която трябва да се съобразява с останалите. Още повече че в Европа шестте Велики сили отдавна са обединени в нещо, което се нарича с различни имена. Най-често употребяваното е „европейски концерт”. Това става след 1815 година, след краха на Наполеон. Великите сили определят границите на държавите, възможностите им за някакви решения. Наказват сурово всеки опит на малка страна сама да реши свои външнополитически проблеми и най-вече границите си. Не случайно през 1913 година, когато Фердинанд взема едно самостоятелно решение - да нападне съюзниците си и с война да реши спорните въпроси по преразпределението на османското наследство на Балканите, България е жестоко наказана. Австро-Унгария и Русия подтикват съответно Румъния и Сърбия да нападнат България и ние претърпяваме сериозно поражение.

- Често наричате независимостта акт на национално достойнство. Защо?
- Така е и причината за това е, че страната ни, съгласно решенията на Берлинския конгрес, е определена за васално княжество на Османската империя. Тя не е международно правен субект и затова Османската империя взема решения вместо нас. Ние нямаме право на посолства, на самостоятелна външна политика, не можем да издаваме ордени и медали. Българският политически елит буквално от първия ден след Берлинския конгрес започва да превръща тази васална независимост в една фикция и действа като независима държава. Много хора са се чудили каква независимост обявяваме. За голяма част от българския народ това, което е станало на 22 септември, е неразбираемо. Повечето са смятали, че сме независима държава - ето, осъществило се е Съединението. А малко хора знаят, че всъщност Съединение няма, то не е потвърдено от Великите сили. Също така не е известно и че преговорите за края на Сръбско-българската война се водят от османски държавни представители. Те подписват споразумението. А най-куриозното е, че Батенберг е поискал военна помощ от султана и са му изпратили един полк. Малко известен факт е и че една огромна османска държавна собственост има и на територията на България и на територията на Източна Румелия. Като цяло т.нар. васална зависимост е една фикция и спокойно сме съществували като независима държава и без нея. Но както казах, акт на национално достойнство е да обявим независимост, което правим при първия удобен политически момент. А той наистина идва през 1908 година, когато е извършен преврат срещу султана. При липсата на султан ние не сме задължени с нищо и затова Фердинанд за разлика от Съединението се съгласява с основните Велики сили и обявява в църквата „Св. 40 мъченици” независимостта на България, обявява я за царство. Така ставаме независима държава със статут царство.

- Какви изводи можем да си направим днес от този акт?
- Най-вече, че националното достойнство е едно от най-важните неща. За съжаление днес голяма част от днешните политици в Европа се наричат Йес-мени - те се съгласяват с всичко, което им се предлага. Сега националното достойнство няма голямо значение. Съгласен съм, че трябва да се действа внимателно, с оглед на националната сигурност, която наистина не можем сами да си осигурим. Затова ние трябва да бъдем членки на един по-голям политически и военен съюз и за щастие успяхме да станем част от НАТО и Европейския съюз. Но все пак трябва да се научим в рамките на нормалното да казваме и не, когато не е с оглед на националните интереси.

- Забравяме ли тези бележити дати в забързаното ни ежедневие?
- Всъщност какво означава да празнуваме? Едва ли трябва да чувстваме някаква определена носталгия. Питали са ме дори защо няма манифестации. Човек може да празнува и сам, вътре в себе си, семейно. Не е необходимо да излизаме на улицата.

- Обръща ли българинът изобщо поглед към историята?
- Според мен да. Щом медиите обръщат внимание и се интересуват от тези въпроси, значи празникът го има.

- Споменахте на няколко пъти за малко известни факти. Има ли премълчани истини в историята ни и как се отнасяте към дискусията, която се повдигна в обществото за пренаписване на учебниците по история?
- Не знам защо някои заговориха за пренаписване. Смятам, че по отношение на историята тази дума не бива да се използва. Историята е нещо, което се е случило и то не може да се промени. Тя просто трябва да бъде описана в учебниците, но това не бе направено. Или пък бе сторено с грешки. Не може да напишеш, че царуването на цар Симеон нямало никакви особени последствия за българската държава. Недопустимо е. Сега съществуваме и благодарение на цар Симеон, чиято държавна мощ така респектира съседите, че те не смеят 60 години да предприемат никакви действия срещу България. В това време е достатъчно страната ни да се развие икономически. Българската писменост, на която й трябват да се наложи няколко десетилетия, да се изградят училища, точно това осигурява. Това е само едно от нещата, които имаме благодарение на цар Симеон. Така си осигуряваме още един меч - когато военният меч на българите се пречупи, влиза в сила още един - този на писмеността. Защо траките изчезват като народ в огъня на варварските нашествия? Защото няма кой да ги събуди, нямат писменост, книги. Не може да се появи при тях един отец Паисий и да каже „О, неразумни юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин?” Това е нашият най-страшен меч. Как може да се пише, че царуването на Симеон няма никакви последствия? С Левски нещата, общо взето, стоят по същия начин. Така са представени фактите за него, че днешните деца, които четат всеки ден за арестувани бандити, може да си помислят, че и той е като тях.

Едно интервю на Яна Йорданова

в. „Монитор“