Бивш военен стреля по прозорците на детска градина в квартал „Сушица” в Карлово. Слава Богу, убити и ранени няма. Изстрелът е произведен в 15, 30 часа след обяд, когато децата вече са ставали от следобедния си сън. Бойният патрон е влязъл през едното стъкло и излязъл през другото. 67-годишният Борис Гъджаров твърди, че изстрелът е бил произведен случайно, докато чистел оръжието си. „ШОУ” обаче успя да се добере до уникална информация за стрелеца, чието тъмно минало досега е било в сянка. Единственото, което съседите са разказали за него, е, че той е много агресивен, заяжда се с хората и често гърми по врабците. Лично те не вярват изстрелът да е произведен случайно. В това дваж повече не вярва и неговият бивш командир майор Георги Георгиев-Камбоджанеца, с когото разговаряхме.

- Майор Георгиев, твърдите, че познавате много добре стрелеца от Карлово Георги Гъджаров...?
- Ние му викахме Гъзеров. Той беше с нас при мисията ни в Камбоджа. Аз бях негов командир, а той отговаряше за миячното отделение. Казано по-просто – миеше чиниите в кухнята. Чух по новините името му и не се изненадах. Въобще не вярвам, че е стрелял случайно. Затова поразпитах наши общи познати от Карлово, които ми казаха, че в деня преди стрелбата той се е карал с някакви хора, които извършвали проверка в детската градина. И един от тези хора е била мишената му. Нали няма да повярвате, че един бивш военен, служил в Камбоджанския батальон, боравил с всякакво оръжие, ще започне да чисти оръжието си с куршум вътре?! Трябва да е луд, за да го направи! Нали когато чисти оръжието, чисти и цевта със шомпола?! Каквото и да казва той пред следствието, аз съм убеден, че стрелбата не е случайна.

- Защо пък сте чак толкова убеден?
- Защото добре познавам Гъзеров, пардон Гъджаров. Защото му бях командир

и знам какви ги вършеше по време на мисията

- Какви ги е вършил?
- Както ви казах, той миеше чиниите в кухнята. Войниците му се подиграваха и всеки ден го биеха. Съжалих го и го взех в канцеларията, за да го спася от униженията. И чак сега си давам сметка, че не е трябвало да го правя. Ако тогава го бях оставил на войниците, те щяха да му разкажат играта. А като мияч, с помощта на още двама като него, успяха да откраднат 1,800 кг френска мая за хляб и да я продадат на камбоджанците. Далаверата беше яка, за хиляди долари, но той си имаше добър защитник отгоре – началника на генералния щаб ген. Петров. Освен това този човек продаваше оръжие, което крадеше от батальона. Веднъж дори го хванаха на летището в Тайланд със скрито оръжие в една изтърбушена водна помпа. Уж, че си купил помпата, пък в нея – оръжие. И пак генерал Петров го спаси. На втората мисия генерал Николов издаде заповед, която още пазя: „Борис Гъджаров да бъде отстранен от длъжност и дисциплинарно отзован в България за кражби и некомпетентност”.

- И вие като негов командир сте се отървали от присъствието му?
- Нищо подобно! Както се сещате, заповедта пак беше отменена от ген. Петров.

- И той пак се върна на служба, така ли?
- Естествено. И знаете ли с какво започна да се занимава?

Осигуряваше проститутки за войниците срещу... 10 стотинки едната

- Сега вече говорите глупости! Десет стотинки, смешно е!
- Не, не говоря глупости. Десет стотинки бяха много пари, като се има предвид, че месечната заплата на генерала беше 4 долара и 50 цента. Все пак камбоджанките можеха да си купят хляб и още нещо. Винаги когато той отиваше в бардаците, със себе си вземаше един як като бик войник, чиято фамилия беше Синигеров и беше началник на хлебарната. Може и хляб да са носили из бардаците, не знам, но този Синигеров пазеше Гъджаров от бой. Защото той беше от онези хора, за които казваме, че каквото и да правят, все ги бият.

- Казвате, че той е десет пъти по - опасен от онзи стрелец от Лясковец - защо?
- Защото знам на какво е способен, защото знам какви оръжия има. И нека прокуратурата, ДАНС или не знам кой още да проверят къщата му в някакво село край Карлово, да проверят апартамента му - няма да останат с празни ръце. Между другото,

ще кажа още нещо, което досега не съм го споделял и с най-близките си

Много оръжие беше пренесено в ковчезите на убитите в Камбоджа момчета. Ако се не лъжа, това се случи на 7 април 1993 година. Точно той, Гъджаров, придружаваше ковчезите им до България. Имам достоверна информация, че в ковчезите е имало пушки с оптически мерници. Някои от тях после са били подарени на няколко генерали. Става въпрос за едни от най-добрите оръжия.

- Какво значи това?
- Значи, че с такава пушка обученият стрелец може да убие човек на разстояние между 1600 и 2000 метра. А необученият убива от 1200 метра. Та затова казвам, че ако онези органи се поразровят малко по-надълбоко, ще видят, че стрелбата в детската градина никак не е случайна…

- Говори се, че много от момчетата, които се върнаха от Камбоджа, имат психически проблеми - истина ли е?
- Да, много от тези, които познавах, наистина се промениха. Едни се разболяха, други полудяха, трети си развалиха семействата. Имаше един Недялко от Хасково, и на него му викат Камбоджанеца, който пребиваше майка си от бой. Викаше, крещеше и най-накрая запали къщата си. Скрил се под леглото от огъня. Намериха го овъглен…


Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА