Климатичните промени засягат цялата планета Земя, а ние българите си мислим, че "сме една малка държава, която нищо не я засяга и че Господ е българин, но видяхме, че през последната година ни настигнаха доста сериозни наводнения, които пак са резултат от глобалните климатични промени". Това каза в интервю за БТА проф. Христо Пимпирев - директор на Българския антарктически институт и дългогодишен ръководител на българските антарктически експедиции. Ученият е и професор по науки за земята и по история на Земята в Геолого-географския факултет на Софийския университет.

Попитан може ли да се каже, че вече са настъпили климатичните промени у нас, след като през тази година имахме мека и безснежна зима, хладна пролет и лято с непрекъснати дъждове и наводнения, проф. Пимпирев отбеляза, че нашата планета е една динамична система, която е взаимно свързана и че България е част от нея. Затова климатичните промени, които засягат целия свят, засягат и нашата страна - и то с човешки жертви и с много материални щети, измерими в милиони евро. В тази връзка трябва ние, българите, да се замислим и да допринесем да не се замърсява околната среда, да не се насища атмосферата с въглероден диоксид и с метан, призова ученият.

Проф. Пимпирев каза, че е доказано е, че през последните 40-50 години в световен мащаб метанът в атмосферата се е увеличил със 100 процента, а въглеродният диоксид - с почти 60-70 процента. Всичко това води до парников ефект, до топене на ледниковите "шапки" и до повишаване на морското ниво. Така се променя циркулацията на въздушните маси и затова има наводнения в различни места по света, а на други - има засушавания, обясни ученият.

Той отбеляза, че всяка година заедно с българските антарктици изследват Ледения континент, защото на него най-добре се установяват настъпващите климатични промени в света. Полярните региони, и по-специално Антарктика като континент, който се намира на самия южен полюс, са лакмусът на климата на Земята. Тези региони са и "кухнята на климата на Земята", така че изследванията не само на климатолозите, а и на учените от природните науки, от атмосферните науки, на геоморфолозите и на глациолозите са насочени към изследване на климатичните промени, коментира проф. Христо Пимпирев.

Какво "става" с климата в България през 2014 г.?

Не можем да говорим само за климата в България, защото не сме някаква откъсната частица от Европа или от света, каза проф. Пимпирев, попитан какво "става" с климата у нас през 2014 г. и на какво се дължат постоянните проливни дъждове и има ли човешка грешка за наводненията от тях.

Наводнения с жертви имаше в Хърватия и в Сърбия, както и в Китай, припомни проф. Пимпирев. Той отбеляза, че зачестяват и други природни бедствия като тайфуните и земетресенията в Япония.

Ученият отново отбеляза, че България е част от планетата Земя и добави, че има многобройни публикации в известни научни списания, доказващи, че глобалното затопляне е факт. "За промяната на климата играе роля и човекът, защото човечеството замърсява хищнически атмосферата", коментира антарктикът. Той заяви, че използването на двигателите с вътрешно горене, на тежката металургия и изсичането на тропическите гори води до нарушаване на баланса в природата, а след това - "тя ни се отплаща".

Проф. Пимпирев отбеляза, че преди 100 години не е имало двигатели с вътрешно горене, не е имало и тежка металургия - не са се изгаряли въглища, а хората са изсичали част от горите, колкото да си засадят нивата, за да могат да се прехранват. Сега се изсичат огромни горски площи, а горите преработват въглеродния диоксид и снабдяват атмосферата с кислород, посочи ученият.

Какъв ще е климатът през следващите 20-30-50 години?

На въпрос какъв ще е климатът на Балканите и в Европа в следващите 20-30-50 години, тъй като метеоролози прогнозират най-различни климатични сценарии, проф. Христо Пимпирев отговори, че учените използват доказани научни факти.

Такъв доказан факт е, че има парников ефект в атмосферата и че морското ниво се покачва в глобален мащаб, добави той. "Ние пак се ловим за България, а тя е част от планетата Земя. Факт е обаче, че климатът се затопля, което предизвиква обилни валежи в някои части на света, както е сега у нас. В други държави има пък суша", коментира антарктикът. Той отбеляза, че сега заради дъждовете у нас нямаме качествени плодове и зеленчуци. "Затова ние, българите, трябва да се замислим какво правим с природата, защото само сме обърнати към печалбата" - е тревожната констатация на проф. Пимпирев.

Какви мерки за климата трябва да вземе занапред човечеството?

Всяка година се организира международна конференция по промените в климата, на която участват висши държавни ръководители от над 150 държави, припомни проф. Пимпирев. Той добави, че на този форум се вземат решения, след което държавниците и политиците трябва да предприемат мерки за глобалните климатични промени. В световен мащаб трябва да се предприемат действия за намаляване на вредните емисии в атмосферата, така, както, когато беше установено, че имаше изтъняване на озоновия слой, бяха взети мерки и сега озоновият слой "се запълва", коментира антарктикът.

Проф. Христо Пимпирев каза, че учените алармират, че има глобално затопляне, че се повишават температурите в глобален мащаб и се покачва морското ниво, което води до наводнения и до колосални промени в климата. Затова е необходимо да се засаждат нови реколти на определени географски ширини, препоръчва ученият.

За проектите на 23-та българска експедиция в Антарктида

Наскоро участвах в Нова Зеландия в съвещание на Научния комитет за антарктическите изследвания и на Съвета на мениджърите на националните антарктически програми, разказа проф. Пимпирев. "На тази среща уреждахме как българските антарктици през ноември т.г. да стигнат до Антарктида, защото ние ходим на Ледения континент на корабо- и на самолето "стоп", тъй като нямаме никакви средства", обясни ученият. Проф. Пимпирев съобщи, че проектите, по които ще работят учените от 23-та българска антарктическа експедиция, отново ще са свързани с глобалните климатични промени. Заедно с учени от Португалия, САЩ, Великобритания и Франция ще изследваме промените в замръзналата почва в Антарктида, като целта е да получим данни за измененията на климата отпреди 30-40 години, но и за тенденцията в климатичните промени до половин век напред, обясни антарктикът. /Дарик радио