Старите гори стават все по-малко у нас. Запазени в естественото си състояние са само 103 000 хектара, или 2,9% от всички, показва проучване на Института за гората към БАН. Те са предимно в резервати и труднодостъпни места.

Еколозите смятат вековните гори за изключително важни със своите

защитни функции

срещу

наводнения

и за съхраняване на биоразнообразието. Данните показват, че при изсичането на девствените гори изчезват и около 30% от животните, които живеят в тях. Примери за това са летящата катерица, много видове кълвачи, бръмбари и други насекоми.

Отделни вековни дървета могат да се видят в София край езерото “Ариана” и в началото на Княжевската гора, обясни зам.-министърът на земеделието и експерт по горите доц. Георги Костов. Те са на поне 200 г. и са образци на естествената растителност в тези региони. Старите дървета са летен и зимен дъб.

С изключителна ценност са девствените гори в Западна Стара планина. Там в най-високите части се намират няколко басейна от вековен бук, които опазват водните ресурси на Берковица и селата в северното подножие. Именно съмненията за незаконна сеч там са смятани за причина за бедствието от началото на септември.

Малки вековни гори от дъб, бук, смърч или бор са разпръснати и в почти всички планини. Има ги в националните паркове “Рила”, “Пирин”, “Централен Балкан”, както и в природните паркове Странджа, “Българка”, “Рилски манастир” и Беласица.

Всъщност запазването на старите гори се оказва ключово за предпазване от наводнения. Вековните дървета имат

по-мощна

коренова

система, която

отвежда водата,

обяснява доц. Костов. Затова и старите гори се оставят и имат важно значение за вододайните зони. Според доц. Костов обаче са спекулативни твърденията, че изсичането на горите е предизвикало бедствията у нас през това лято. За наводненията най-важен бил какъв е наклонът на терена, а не толкова дали отгоре има трева, или гора.

Повечето стари дървета у нас се ползват от защита, защото са в национални или природни паркове и в “Натура 2000”, но има и такива, които влизат в състава на стопанисваните гори.

Няма обаче лесовъд, който да маркира за сеч вековно дърво, още повече че от търговска гледна точка дървесината му не е най-ценна, твърди зам. земеделският министър. Според него не е нужна допълнителна защита и законови ограничения. Трябвало само да се спазва наредбата за сечите.

Оптималната структура на гората е като на населението - не е добре да е само от старци или от младежи, а да има и от двете групи, казват лесовъдите. “24 часа” научи и че се

подготвят допълнителни ограничения

за т.нар. окончателна фаза на възобновителните сечи.

При тях на територии със стари дървета, които се подменят с млада гора, задължително ще се иска да се оставят острови от вековни големи дървета. Те ще бъдат определени като процент от площта.

КАКВО Е ВЕКОВНА ГОРА

Макар вековни да са всички гори над 100 г., същински стари са онези, които са се развивали стотици години без човешка намеса, обясняват лесовъдите.

Най-старото датирано иглолистно дърво у нас е Байкушевата мура в Пирин, което е на над 1300 години. За още по-стар от него обаче се смята дъб от чирпанското село Гранит, който се предполага, че е на 1650 г.

Кампания за опазване на вековните гори в България има Световният фонд за опазване на дивата природа - WWF. Еколозите смятат, че са застрашени от изсичане около 100 000 хектара с потенциал да се превърнат в стари гори, защото са включени в планове за стопанисване. Те обясняват, че вековните гори са последните кътчета дива природа, където може да се наблюдават всички фази от развитието на естествените гори. WWF е разработила ГИС платформа за старите гори в България /24chasa.bg