„Държавите от НАТО трябва да инвестират повече в изграждането на отбранителни способности и да признаят необходимостта от нов баланс в разходите за отбрана както между Европа и САЩ, така и между отделните европейски страни", заяви президентът Росен Плевнелиев, който участва в заседанието на Северноатлантическия съвет на тема „Трансатлантическата връзка и инвестициите в сферата на отбраната", съобщава пресцентърът на държавния глава.

По думите на държавния глава, определянето на размер за финансовите ангажименти на държавите-членки към изграждането на отбранителен потенциал отправя силно послание за готовността и политическа им воля да защитят общата сигурност.

„България напълно подкрепя взетото от този Съвет решение и ще изпълни поетия ангажимент за инвестиции в отбранителните си способности", заяви Росен Плевнелиев. Така президентът потвърди записания във "Визия 2020" ангажимент за това страната ни да задели 2% от брутния вътрешен продукт за отбрана.

Пред участниците в Съвета държавният глава подчерта, че подготвеният документ „Визия: България в НАТО и в Европейската отбрана 2020" ще бъде рамката, която да интегрира националните и съюзнически усилия за засилено сътрудничество между държавите от НАТО и техните отбранителни индустрии.

„България е убедена, че създаването силна европейска отбрана е в интерес на целия Алианс", заяви президентът.

Сътрудничеството в сферата на сигурността на държавите от НАТО ще бъде насърчено от засилването на икономическите връзки и успешното изпълнение на Споразумението за търговия и инвестиции, отбеляза още в изказването си държавният глава. „Трансатлантическата връзка е в сърцевината на НАТО.

Изправени пред многобройни заплахи и предизвикателства, ние сме длъжни да поддържаме силна връзка между съюзниците от двете страни на Атлантическия океан в защита на сигурността и демократичните ценности", заяви Росен Плевнелиев. Българският президент изрази признателността си за предоставената от САЩ финансова подкрепа от 1 млрд. долара за развитие на отбранителните способности на държавите от Източна Европа.

През втория ден от Срещата на върха на НАТО министърът на отбраната Велизар Шаламанов участва в обсъждане с партньорите на Програмата за засилени възможности. Тя предвижда разширяване на сътрудничеството с най-близките партньори на Алианса - Австралия, Грузия, Йордания, Финландия и Швеция. По време на срещата министър Шаламанов обяви намерението на България да създаде нов формат за взаимодействие в района на Черно море.

Целта му е да съсредоточи и организира по-добре усилията на страните-членки и партньорите в региона за постигане на по-голяма сигурност, особено в контекста на сегашната криза. Министър Шаламанов приветства участието на Грузия в многонационални учения и работата й за постигане на по-голяма оперативна съвместимост.

В момента разходите за отбрана възлизат на 1.3%. Според стратегическия документ, който беше изготвен от Министерството на отбраната, до 2015 г. тези разходи трябва да достигнат 1.5%. Подобен размер на разходите беше препоръчан в Бялата книга на отбраната, изготвена от екипа на бившия военен министър Аню Ангелов. Въпреки това ангажиментите по този стратегически документ не бяха изпълнени и процентът на разходите за отбрана останаха ниски.

Парите, заделяни за отбрана, се харчат предимно за екипировка, оборудване, текущи разходи, заплати, социални придобивки и обезщетения на военнослужещите. Минимален процент от тези средства отива за модернизация и купуване на ново въоръжение и техника. Особено драматично е положението тази година, тъй като Министерството на отбраната не успя да изпълни планираните приходи, а някои дейности на ведомството са пред блокиране заради недостиг на пари.

Отчетът за изпълнението на бюджета на МО показва, че събраните приходи са с 11% по-малко в средата на годината. В същото време към 30 юни 2014 г. бюджетът на министерството възлиза на 1.1 млрд. лв. или 1.37% от БВП. /blitz.bg