300 млн. лв. от обратното начислява Дне на ДДС при зърното така и не влязоха в хазната, въпреки че мярката действа от 1 януари тази година, установи проверка на “24 часа”.

Причините се оказват три - надценен ефект от мярката, опити за надписване на консумативи от производителите и зачестяване на измамите с косвения данък в края на “схемата” - т.е. тогава, когато зърното “се превръща” в друга стока - хляб, тестени произведения, олио, зърнени закуски и др., обясниха експерти от финансовото министерство и Националната агенция за приходите.

Какво промени новата схема?

До нейното въвеждане производителят продаваше например пшеница и начисляваше 20% върху цената, която получава от търговеца, като първият бе задължен да ги внесе като ДДС. При новия режим производителят продава стоката на себестойност плюс печалба, без да начислява ДДС. То се слага от купувача и той

получава правото

на данъчен кредит

Така механизмът елиминира възможностите за източване на ДДС от сделки със зърно, които до миналата година бяха сред най-рисковите за този вид измами с косвения данък.

Първото слабо звена в схемата се оказа това, че производителят, който не начислява данък върху зърното, но купува консумативи с ДДС, трябва да изчака държавата да му върне внесения от него ДДС за тях. Става дума за торове, горива, семена и пр. Тъкмо това предизвика и силната съпротива през миналата година от производителите, които смятат, че мярката е в техен ущърб. Ангел Вукодинов, зам.-шеф на Националната асоциация на зърнопроизводителите, даде и конкретен пример-

ако сега

продавам зърно

за 200 хил. лв. на

месец, няма да

получа 40 000 лв.

ДДС от търговеца,

с които да си приспадна платения данък за консумативите, а ще чакам държавата да ми ги върне. Това за година щяло да свие оборотните пари на производителите поне с 15%. Вукодинов тогава посочи като печеливши от схемата преработвателите, които си освобождавали 20% оборотни средства, защото търговецът само ще запише начисления ДДС при покупката на житото, но няма да го внесе, а ще го приспадне от данъка, който чакаше от държавата, след износа на продукцията.

Частично са се потвърдили и опасенията, че все повече зърнопроизводители ще предпочетат да купуват горива, торове, препарати, семена и части за земеделска техника от други страни в ЕС като Румъния и Гърция, защото те ще са без ДДС като вътрешнообщностни доставки. За да не са потърпевши от схемата, други пък започнали да завишават употребените от тях консумативи, като се надявали така да компенсират замразените оборотни пари. Шефът на оперативния контрол в НАП Васил Панов потвърди това и заяви, че вниманието на инспекторите е фокусирано тъкмо към реално заявените и потребени количества от производителите, като при съмнения се назначавали проверки. Затова експерти от финансовото министерство и НАП може да пробват дали няма да се повиши ефективноста на мярката,

ако тя обхване

целия

производствен

цикъл

- от торовете, препаратите, семената през зърнопроизводството, търговията, преработката до износа.

Второто уязвимо звено при механизма се получава при излизането от режима и преминаването към обичайната схема по ДДС. Това става, когато от зърното започва производството на хляб, хлебни изделия, зърнени закуски и др. Тогава започвали да се прилагат обичайните схеми за източване на данъчен кредит -

фирма фантом с

фалшиви фактури

или друга схема. Експерти от бранша продължават да предлагат като кардинално решение въвеждането на диференцирана ставка при сделките със зърно - 8 или 10%, което пропорционално на намаляването ще намали и стимула за измами. От финансовото министерство обаче коментираха, че въвеждането на каквато и да е дифиренцирана ставка е нежелателно, тъй като ще повлече след себе си верига от искания, всяко от които със съответен резон - по-ниски ставки за книги, лекарства и т.н.

Ефектът от въвеждането на този механизъм за хазната също се оказа надценен. Първоначално от финансите изчислиха ефекта от него на 700 млн. лв. След месец лично финансовият министър понижи очакванията до 300 млн. лв. Самите бюджетни разчети се оказаха направени върху сумата от 150 млн. лв., по неофициална информация на “24 часа”.

Финансисти: Режимът може да се въведе и за сделки с GSM-и, компютри и др.

С въвеждането на механизма за обратно начисляване на ДДС очакваме загубите от косвения данък, които годишно са около 1 милиард лв., да намалеят с поне 300 млн., заяви при въвеждането му тогавашният зам. финансов министър Людмила Петкова. Идеята му е да няма раздуване на фактурната стойност на продадените стоки.

При ДДС измами от този тип най-често фирма убеждава данъчните, че сделката е станала при висока цена и по нея е внесен 20% ДДС, който държавата трябва да възстанови. Реално обаче данъкът не се внася от доставчика, който пък е фирма фантом. Новият механизъм обезсмисля тези измами, защото самите клиенти превеждат дължимия данък и нямат изгода да надуват цените, обяснява тогава Петкова. И днес тя смята, че след новата евродиректива подобен режим може да се въведе и при сделките с отпадъци, с мобилни телефони, таблети и компютри, т.е. при всички бързооборотни и скъпи стоки, защото измамите с ДДС чрез надуване на цената се концентрират в тези сектори.

Финансисти: Режимът може

да се въведе и за сделки

с GSM-и, компютри и др.

ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА, 24chasa.bg