11 години след като за първи път е разработен експериментално моделът на водо-воден енергетичен реактор (ВВЕР) в СССР от екип под ръководството на руския физик Игор Курчатов, се поставя началото и на руската ядрена енергетика у нас. Това става с подписването на двустранна спогодба през 1966 г. между България и тогавашния Съветски съюз за изграждане на атомна електроцентрала.

Строежът на първи блок на атомната електроцентрала в Козлодуй, който е с мощност 440 мвт, започва едва 3 години по-късно, а в действие се въвежда след 5 години през 1974 г. Това прави точно 40 години, откакто АЕЦ "Козлодуй" съществува. Датата на въвеждането на първи блок в енергийната система на страната е 24 юли, но 100% мощност достига през октомври. Година по-късно същото се случва и с втори блок. С него се слага краят на първия етап от изграждането на първата атомна централа в Югоизточна Европа. Веднага след това започват широкомащабни строителни дейности за втория етап от изграждането на АЕЦ. За него са предвидени още два 440-мегаватови енергоблока - 3-и и 4-и. Те заработват на пълна мощност съответно през 1981 и 1982 г. Няколко години преди това Министерският съвет излиза с решение за трето разширение на атомната централа. За него обаче са изработени два реактора от ново поколение, проектирани по по-съвременени и гарантиращи много по-голяма безопасност стандарти. Те също са водо-водни, но мощността им е 1000 мвт - близо 2,5 пъти по-голяма от тази на вече функциониращите реактори. Отговорността е голяма, защото енергийната система на страната тогава е 3000 мвт и ако нещо се обърка при въвеждането на 5-и или 6-и блок в нея, има сериозен шанс тя да се срине. Това обаче не се случва и през ноември 1987 г. 5-и блок е включен в енергосистемата, а 5 години по-късно и 6-и блок.
С приключването на този трети етап от изграждането на АЕЦ "Козлодуй"

общата енергийна
мощност на
цялата централа
е 3760 мвт

От пускането на 1-и до това на 6-и блок минават 17 години. С 1 г. повече АЕЦ "Козлодуй" функционира с всичките си шест блока, включени в енергийната система на страната. От 2002 до 2006 г. обаче един след друг се извеждат от експлоатация първите 4 блока. Причината е, че според Европейския съюз те не отговарят на европейските стандарти за сигурност. Това обаче не може да се каже за 5-и и 6-и блок. Те са направени така, че да удържат дори падане на самолет.

От 1969 до 1992 г. градът е претъпкан от чужденци. Руснаци, поляци, украинци, кубинци, западногерманци, източногерманци, виетнамци, унгарци, молдовци, арменци и българи живеят в града, за да работят в централата или по строежа . Част от тях са специалисти в областта на ядрената енергетика, дошли от СССР за изграждането, строежа и пусковете на блоковете. Те вече има опит в областта на ядрената енергетика на територията на бившия Съветски съюз. Затова всеки българин, работещ там, се дублира от един специалист от СССР.

Българите са основно 20 и няколко годишни. Те са разпределени да работят в централата след завършване на висшето си образование. Учат се в движение, защото подготовката, която имат от институтите, е абсолютно недостатъчна. Известна част от мъжете изкарват казармата си там като част от строителните войски. Те са или с висше образование, или със средно, но от специализирани техникуми. Първото поделение се намира непосредствено до входа на "Електропроизводство 1" (ЕП 1), който води до 1-и, 2-и, 3-и и 4-и блок.

За всички работещи върху централата - чужденци и българи, е

било предвидено
да бъде
построено
отделно градче,

в което да живеят. Това обаче така и не се случва. Затова живеят в града. Нарастват нуждите от храна и не само в този доста изостанал тогава в развитието си регион на България.

Магазините се зареждат само в четвъртък. А те не са много. През 1986 г. в града има не повече от 3-4. От тях всичко се разграбва мигновено. Стоки като яйца има рядко, но когато има, количествата веднага се заделят за местните жители. Затова работещите в централата ходят до Враца или Плевен. Цената на доматите е с няколко стотинки по-висока от тази на зарзавата в София по това време. За сметка на това банани - една от най-бленуваните суровини преди 1989 година в България, има в изобилие.

Пазаруването в магазините има и друга особеност. Влизаш в тях, поискваш нещо, но получаваш това, което прецени продавачката. Така например, ако поискаш 0,3 кг наденица, а жената зад щанда ти даде 1,3, опциите са две - или я вземаш,

или си тръгваш
под звуците на:
"Следващият,
моля!"

Бира се купува само от 2-3 места на каси, и то задължително празна за пълна. Тя също свършва бързо, а зареждането за нея е събитие в града, формиращо доста дълга опашка пред съответния магазин.

Подобно е положението с купуването на електрически уреди. Всъщност малко по-лошо. Трябват сериозни връзки, за да получиш обикновена печка, с която да преживееш зимата. На вратата на един от магазините има постоянно седящата бележка в работно време, която гласи: "Връщам се след 10 мин." Но в повечето случаи 10 мин на продавачката не съвпадат с астрономическите. Един от старши инженер операторите в се сдобива с печка, след като случайно вижда камион, дошъл да зарежда стока. Помага на шофьора да разтовари и отделя една от печките встрани. Междувременно подготвя точна сума. Когато приклоючва с помощта, оставя парите на магазинерката, която отказва да му я продаде, и излиза с кашончето подръка.

Ако обаче искаш телевизор, тази тактика не върши работа. Можеш да получиш такъв само

срещу бележка
от пълномощника
на Политбюро
на ЦК на БКП
в АЕЦ "Козлодуй".

Да, инфраструктура по това време почти не съществува. За най-елементарното - получаване на лекарска помощ, се пътува до близките до Козлодуй градове. Но с изключение на битовизмите, атмосферата там е вълнуваща. Работещите в централата са по-скоро приятели, отколкото колеги. Всички работят като добре смазана машина, за да преодолеят трудностите, с които неизбежно се сблъскват. А те са много, тъй като в началото аварийните защити сработват поради куп грешки и в проекта и в работата на операторите. Заедно се радват на всеки малък успех и разчитат един на друг по всяко време на денонощието.