Те излизаха да пушат почти или съвсем голи, за радост на мъжете от съседните офиси на столичната ул. „Бенковски”, които в началото висяха, накачулени по прозорците с изглед към задния двор. След това всички започнаха да ги приемат като част от пейзажа – просто няколко момичета с голи гърди, скупчени като врабчета около огромен пепелник.

В началото стриптийзьорките от един от най-известните столични клубове затъваха с високите си токчета в чакъла и залитаха. След това започнаха да обуват хавлиени чорапи и чехли, които правеха сценичните им костюми да изглеждат още по-нелепо. Вътре, в нощния клуб, те бяха сексбомбите, които разпалват фантазиите. Навън жената с пеперудено ламе на очите вдигаше уморено подутите си крака и по телефона разпитваше сина си дали си е написал домашните. Историите на всички си приличат. Дошли в стриптийз клуба за малко и останали за много.

Ето и техните изповеди пред репортер на „ШОУ”:

Елена, дете на дивата пустиня

Елена е на 28 години, метадонов наркоман. Изглежда много по-възрастна. Очите й са някак си стари. Тя се увлича от езотерика, мрази мъжете, правила е секс с жени и обича да повтаря как накрая „съвсем ще мине към другия бряг”. Елена е от онези хора, които се смеят много, но всъщност са почти винаги тъжни. Много тъжни. Може би защото историята й е доста по-различна от тази на останалите. Майка й е директор на езикова гимназия. Тя самата говори свободно няколко езика. Но никой от семейството й не иска да я види. „За майка си не искам да говоря”, казва, когато я питам защо тя не й помага с бебето. За разлика от други наркомани, тя няма своята история Отпреди - сякаш е изтрила цял един период от живота си, в който всичко е било подредено. Относително подредено. Елена има малко момиченце на 5 месеца и всъщност единственият път, когато очите й грейват, е когато говори за детето, колкото и клиширано да звучи.

Профилът й във Фейсбук изобилства от снимки на малкото момиченце. И на Ели, гушнала бебето в леглото; Ели, прегърнала го на терасата; Ели, позираща гордо с него на изписване от родилния дом… Бащата на детето го припознава, но си тръгва почти веднага след раждането. Като спомен от него е останала снимка, на която той държи дъщеря си в ръцете си, а главата му е леко извърната встрани - сякаш така и не може да приеме мисълта, че е станал баща. Сега Елена гледа бебето сама. Когато вечер излиза на работа, при него остава травестит от арабски произход, когото тя е прибрала при себе си. Той е бавачката на детето. „Той е невероятен и толкова много обича дъщеря ми! Дори ме ревнува от нея! Аз съм спокойна, когато знам, че са двамата. Тя е добре”, твърди Елена и признава, че едно от предимствата на нейната ексцентрична бавачка е именно това, че е травестит. Без претенции към нея или тялото й. „Спала съм и с мъже, и с жени. Мисля, че накрая ще започна да предпочитам жените”, твърди тя.

Костюмът на Елена в нощния клуб е черен. Черни, впити и много къси панталонки и сутиен. На ръката си има татуировка на пеперуда. Самата тя прилича донякъде на пеперуда, но с протрити крила без прашец по тях. „Толкова съм грозна! Въобще не се харесвам! Краката ми са като на пиле, искам да напълнея”, признава Ели в един от редките си моменти на женственост. За разлика от останалите момичета, тя почти никога не се гримира. Изтанцувала е в клуба почти пет години от живота си. Елена твърди, че иска да спре с наркотиците и да прекъсне метадона. Казва, че много се страхува от момента, в който няма да е под влиянието на опиатите. „Сякаш изведнъж ще отворя очи и ще се наложи да се огледам около себе си”, заключава Елена с неподозираната философия на филмова героиня.

Аз изкарвам над 200 лева на вечер, а ти – 40, кой от нас духа?!

„Когато бях сервитьорка, шефът искаше да прави секс с мен. Гледаше ме и си представяше какво има под дрехите ми. Тук за шефа ми съм просто начин да изкара пари. Вижда ме гола и нищо не разпалва фантазиите му”, твърди Яна, една от стриптийзьорките. Тя е едно от най-красивите момичета в клуба. С невероятни, извити лешникови очи, които гледат понякога пресметливо, сякаш сканира събеседника си, за да разбере доколко може да бъде откровена с него. Да му разкаже легенда или да си бъде просто тя - момичето от панелката в „Люлин”, което мечтае за красива къща и семейство.

Всяка вечер около 20 часа в клуба пристига гримьорка с няколко куфара помади и Яна претърпява пълна метаморфоза. С неосъзната мъдрост твърди, че гримът за нея е сценичният тоалет. Яна е само на 22 години, но вече има начертан план за живота си поне за 40 лета напред. До няколко седмици трябва да се омъжи. Дори и сватбата си тя планира със студената пресметливост на мениджър в голяма фирма. Рокля със задължителните дантели, сватба в Бургас, после ще се върне отново в София в стриптийз клуба. Дали обича бъдещия си съпруг? „Не, не изпитвам нищо към него”. Дали е богат? „Не, няма много пари. Взимам го, за да имам сигурност. Той знае всичко и сме сключили нещо като сделка. След като се омъжа за него, заминавам да работя като стриптийзьорка в Швейцария. Трябва да изкарам много пари. Не искам да остана завинаги в този клуб. Сега имам тяло и лице, после – не”, твърди Яна, която, също като другите, вярва, че е наистина за малко в бара. Тя има дори идея къде ще инвестира спечелените пари. Харесала е къща, която струва 800 хиляди евро. В мечтите й дори обзавеждането е в розово, а къщата – почти купена. Яна се дразни, когато някой обижда професията й. Общо приетото мнение е, че стриптийзьорките се продават и че с малко повече пари можеш да получиш от тях френска любов или нещо повече. „Веднъж пътувах с един „бакшиш”, той ме разпозна, явно е идвал в клуба. Пита ме: „Ти свирки правиш ли?”. Казах му – аз изкарвам по 200 и повече лева на вечер, а ти – 40, кой от нас духа?!”...

Яна е дете на улицата. В един от разговорите ни се изпуска, че е била и дилърка на дрога. Не е успяла да се закачи към наркотиците. Единственото й прегрешение е тревата, която обича да пуши преди „сценична изява”. Дори не осъзнава, че е излишно. В нея има още толкова много енергия, че може да задвижи няколко вятърни мелници.

Лолита в света на наркотиците и хазарта

„Взимала съм всичко – крек, хероин, кокаин... - няма дрога, която да не съм пробвала!”. Вили е на 28 години, има момченце на 4, което през нощта е ту при баща си, ту при баба си. Вили е „лолитката в клуба” – палава клоширана мини поличка с дантелки и бюстие с дълбоко деколте, което не остава почти нищо на фантазията, и разкрива наистина огромни гърди. „Дебела съм, но харесват и такива като нас”, твърди Вили, разтърсвайки рамене. Тя почти никога не е в лошо настроение. Може да ти разкаже поредната си история в рамките на няколко дръпвания от цигарата. В една от вечерите Вили е притеснена. Преди няколко дни е проиграла почти всичките си пари в казиното, след това са й трябвали още и е заложила таблета на детето си. Сега, ако не изкара пари до сутринта, няма да може да го откупи обратно.

Хазартът е другата слабост на „момичетата от задния двор”, след тревата. Почти всяка от тях „инвестира” в казиното след работа. Надеждата е, че ще ударят голямата печалба и ще успеят да се измъкнат от танците завинаги. Често „набиват” в автоматите почти всичко, спечелено през нощта. След това трескаво търсят други пари, за да могат да се „отчетат” пред близките си. Те имат помежду си някакъв си свой собствен сленг. Понякога дори е трудно да ги разбереш. Дори и шегите им са си само техни, които друг трудно би могъл да усети. Темата за хазарта присъства в почти всички от разговорите им: „Печелила съм най-много 150 лева, вложила съм сигурно 5000”, признава Светла, друго от момичетата. Но и тя, като всички останали знае, че стане ли 6, ще е отново пред автомата...

Последен танц

Когато се запознах с всички тези момичета, много исках да опиша историите им. Те не се разкриваха отведнъж. Дори и фактът, че обитаваме един и същ заден двор за пушене, не ги направи по-доверчиви. Ако се засичахме случайно, опитвах да доловя какво си говорят, но те винаги снишаваха глас, когато бях наблизо. Постепенно започнаха да се отпускат и да не се притесняват дори когато описваха технологията на френската любов до най-малките детайли, сякаш говорят за смяна на карбуратор. Историите на момичетата от задния двор си приличат. Идват за малко и остават за много. За всяка една може да бъде написан роман.

Мария НИКОЛАЕВА, БЛИЦ