България се присъединява към страните с по-висока граница между понятието за аборт и живородено дете. С промяна в медицинския стандарт по акушерство и гинекология, приет чрез наредба в “Държавен вестник”, за живородени деца вече се смятат родените с тегло над 800 г и/или родените от 26-а гестационна седмица нататък.

Досега границата беше тегло над 500 г и 22-а седмица. Промяната предизвика бурни обществени реакции. “Не сме лекари, за да определяме критериите, но разликата в гестационната седмица е рязка - още на ниво проект с организацията на акушерките предложихме да бъде поне 24-а седмица”, коментира Нина Николова от фондация “Нашите недоносени деца”. Друго предложение на фондацията е всяко дете да получава ЕГН, тъй като липсата му не позволява погребение на мъртвородените. Срещу това протестират организации на родители.

“Като медицинско поведение нищо не се променя и няма да е в ущърб на децата. Ние се грижим по еднакви стандарти за всички, независимо кога са родени”, обясни националният консултант по неонатология проф. Боряна Слънчева, шеф на неонатологичната клиника в университетската АГ болница “Майчин дом”. Границата е въпрос на жизнеспособност, добави проф. Слънчева. С напредъка на медицината в 90% от случаите границата се преодолява успешно. Няма консенсус в света за регистрация на живородени и всяка страна приема критерии, каза проф. Слънчева.

В началото на ХХ в. критериите за живородено дете са над 1500 г и след 28-а седмица, после се снижават още и през 90-те години СЗО пуска препоръка границата за живо раждане да бъде тегло над 500 г и след 22-а седмица. Натрупаният опит в последните години обаче налага преосмисляне на границата с оглед на потенциалната жизнеспособност на плода, обясниха от здравното министерство. От ведомството уточняват, че промяната засяга само медицинските критерии за гражданската регистрация на новородените. При тегло под 800 г детето трябва да преживее 3 дни, за да бъде регистрирано. /24chasa.bg