Повече от 4 часа продължава поклонението пред паметта на Валери Петров в Народния театър. Смълчаната опашка се извива до края на фонтана, а сред хората се мяркат много млади лица. Открояват се няколко с еднакви букети от полски цветя. Оказва се, че това са четирима почитатели на Валери Петров, които рано сутринта са се качили на Витоша и са набрали от любимите му сини тинтяви... Големият поет, преводач, сценарист, драматург ни напусна в ранната утрин в сряда след тежък инсулт, който го прати в кома. Лекарите от Военно-медицинска академия до последно се бориха за живота му.

Съболезнования приемаха дъщеря му Бояна - преводач, издател и управител на книжарница, зет му Иво Хаджимишев - известен фотограф, внукът Огнян. Внучката му Ани е бременна и чака второто си дете - ще бъде момиченце, което дядо й не доживя да види. А така обичаше своите 4 прекрасни девойки! Има 3 внучки от Оги и една - засега, от Ани. В траур беше и сестрата на поета д-р Ева Меворах, с която той споделяше дома си в кв. "Лозенец".

Бояна, която видяла баща си малко преди кончината му, разказа: "Видях лицето му спокойно, омиротворено. Знам, че си отиваше, но не се мъчи. Просто отлетя..."
На опашката са трима министри на културата - бившите Вежди Рашидов, д-р Петър Стоянович, д-р Мартин Иванов, както и всички лидери на БСП, начело със Сергей Станишев. Той отдавна чете на децата си "Бяла приказка" и "Копче за сън" на Валери Петров.

"Валери Петров беше до вчера във времето. Вече е във вечността. Тайно си изпушвахме по една цигара, защото му беше забранено. Споделяхме глътка уиски. За него имаше само един подарък - книга. Последно му изрових от антикварият една на старобългарски. Радваше се като дете", разказа публицистката Велислава Дърева. Най-много обичали да си говорят за семантиката, за произхода на думите, за Шекспир - нямал любом герой, обичал всички, чиито слова е превел. "Не, не мога да говоря за него в минало време", не крие скръбта си Дърева. Допълва, че с Валери Петров са "стари бойни другари", защото дори във вездесъщите архиви на ДС десидентите преди 1989 г. не са били повече от 120.

"И живота си чувствам как е минал през мене в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене..." - това се редове от стихотворението му "Златното ключенце". С тези негови думи го изпрати Народния театър.