Физик се бори от 38 г. с градушките

България 28.08.2014 10:04

Валери Ведов

Не можем да победим природните стихии, но вече можем значително да ограничим вредното им въздействие. Това е веруюто и житейският урок на един човек, посветил 38 години от живота си в битката с градоносните облаци. Благодарността на земеделците, че опазва реколтата им, в която са вложили много труд и пари, е пък неговото удоволетворение.

Главният специалист по информационно и техническо обслужване към Изпълнителната агенция “Борба с градушките” и шеф на регионалната дирекция край врачанското с. Бърдарски геран Румен Димитров наистина се чувства удоволетворен от работата си и е готов да обяснява с часове нейната същност и смисъл. “Регионалната дирекция, която по онова време е наричана полигон за борба с градушките, е създадена през 1972 г., спомня си Димитров.

- Аз започнах работа тук 4 години по-късно, привлечен от възможността да приложа всичко, каквото успях да науча в специалността физика в Софийския университет и увлечението си по възможностите на радиолокацията.”

Основите на градозащитата у нас са положени през далечната 1968 г. Тогава започва да се проектира изграждането на бази, които да защитават обработваемите земи от бича на земеделието - градушките.

Първият полигон е изграден край гр. Съединение, Пловдивско. През следващите години те се появяват във всички окръзи със значителни земеделски площи. Съществуват и до днес и защитават над 17 млн. дка обработваема земя.

“Дирекцията край Бърдарски геран вече имаше изградени 26 ракетни площадки, когато започнах работа като млад специалист, връща се назад в годините Димитров. - Те защитаваха 1,4 млн. дка от Врачанско и част от Плевенско, така е и досега.

Но по онова време тук работеха над 130 души, сега сме около 80. Намаляването на персонала не е следствие на финансов недоимък, а на модернизацията и усъвършенстването на технологиите, с които борим градушките.”

Години наред полигонът работи изцяло с руска техника, като се започне от следящите небето радари и се стигне до прословутите ракети “Алазан”. В сравнение с днешните те са били много по-големи и тежки, а незапознатите често ги бъркали с бойни ракети.

През 1998 г. се появават първите български противоградни ракети, които освен значително по-малкото си тегло, се оказват и доста по-безопасни от руските. По това време започва и първата значителна модернизация на всички елементи от технологита за борба с градушките.

Натрупал огромен опит, Румен Димитров се включва в нея с идеи и практически предложения, които превръщат агенцията в една от най-модерните и ефективните в световен мащаб. За няколко години са подменени старите установки за изстрелване на ракети с нови български устройства, разработени от софийската "Електрон консорциум". Сменена е почти изцяло радиолокационната система, въвежда се автоматизацията и се променя напълно методиката за борба с градоносните облаци. В резултат на това полигоните достигат до 75-80 на сто ефективност.

“Засега никъде по света не съществува технология, която може стопроцентово да защити земеделските площи, категоричен е шефът на врачанската регионална дирекция.

- С последната модернизация от 2006 г., когато бе въведен в нашата работа изключително ефективен софтуер, постигнахме такава ефективност, за която много мои колеги само са мечтали в миналото. С въдените доплерови радари и цялостната автоматизация сега можем да реагираме на много по-ранен етап и градушките рядко могат да ни изненадат.”

Димитров е притеснен единствено от факта, че заради стихиите, сполетели тази година България и региона, имат минимален запас от противоградни ракети. Употребата им пък непрекъснато се увеличава през последните години. През 2012 г. в систематяа на агенцията са използвани около 3000 ракети, докато през следващата вече са били изстреляни 5300. Заради несрещаните досега клматични аномалии само от началото на тази година вече са били изстреляни 13 000 ракети със сребърен йодид срещу увеличаващите се градоносни облаци.

Нараства нуждата от създаването на запас от ракети за агенцията, но той не може да бъде и твърде голям. Не само заради цената, защото една наша ракета МТТ струва 350 евро, а и заради срока на годност - 3 г. Затова според Димитров е най-добре държавата да се погрижи за непрекъснат финансов резерв, от който могат да се черпят средства при нужда в години като тази. /24chasa.bg



CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911