- Г-н Станчев, вие сте идеолог на идеята за енергиен борд, може ли той да бъде създаден сега?

- Към момента може да се направи консултативен орган към изпълнителната власт. Тъй като има независим енергиен регулатор, бордът трябва да е над него, т.е. към премиер или Министерския съвет.

Първата важна задача на борда е да се възстанови законността. Да бъдат изпълнени не само изискванията на Закона за енергетиката, но и на всички, свързани с него - за ядрената енергетика, за възобновяемите енергийни източници, за задълженията и договорите, директивите на ЕС и дори Търговския закон. Бордът трябва да създаде схема на ценообразуването, която да покрива разходите в енергетиката.

И третата му основна задача е подготовката на цялата система за либерализиране. В този смисъл трябва да прекрати кръстосаното субсидиране в сектора. Такова има по отношение на топлофикациите и заводските централи. Освен това големите енергийни потребители субсидират цената на тока за малките. Освобождаването на пазара трябва да стане прозрачно и по план.
- Как липсата на свободен пазар влияе на потребителите?
- Тъй като пазарът не е свободен, относително бедните домакинства плащат тока на богатите, понеже цената е еднакво ниска независимо от потреблението. 20% от домакинствата ползват 80% от тока на същите ниски цени. Трябва нова схема, за да се подпомагат само нуждаещите се.
Това може да се изпълни чрез промяна на субективните и противоречащи на закона решения на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Регулаторът трябва да има равно отношение към всички. Сега пазарът не е свободен, защото на някого е изгодно да върти едни 180 млн. лв. между различните играчи, облагодетелствайки ту едни, ту други.
- От думите ви разбирам, че в момента при определянето на цените на тока не се спазват законите?
- Има много доказателства за това. Регулаторът е загубил много дела. Заради решенията му има и международен арбитраж (доставчикът на ток ЕВН съди България във Вашингтон - бел. ред.), Конституционният съд отмени 20% такса върху приходите на зелените централи. Служебното правителство и всяко следващо, първо, нямат избор и второ, имат шанса да стъпят на нови принципи на енергийно управление.
- Значи енергийният борд ще бъде орган за надзор над ДКЕВР?
- По-скоро ще привлече български и чуждестранни експерти, за да формулира правилата за управление на енергетиката. Бордът ще се заеме и с търсене на външно финансиране за проекти в сектора. Той трябва да приведе ДКЕВР към европейските стандарти на независимите регулатори. Има европейска асоциация на енергийните регулатори и експертите са готови да дойдат и да помогнат.
- ДКЕВР е член на асоциацията на енергийните регулатори в ЕС...
- Той членува, но според прегледа на самата асоциация е най-лошият регулатор в Европа. Не случайно Европейската комисия преди седмица поиска смяна на състава на ДКЕВР.
- С писмо до министъра на икономиката ли се е случило това?
- Сигурно. Аз го прочетох в медиите. Както знаете предишното служебно правителство поиска помощ за справяне с проблемите с дълговете в енергетиката. ЕС и Световната банка се отзоваха и направиха анализи и препоръки. През юни тази година те дойдоха да проверят кои препоръки са изпълнени.
Новите изводи преповтаряха тези от преди година, т.е. беше опровергано твърдението на министър Стойнев (Драгомир Стойнев, енергиен министър от кабинета "Орешарски" - бел. ред.)., че са изпълнени 80% от препоръките на ЕС. На този фон имаме и няколко наказателни процедури от Брюксел - заради "Южен поток" и заради неизпълнението на изискванията за конкурентност в сектора. Всичко това е за сметка на българския потребител.
- За да има власт енергийният борд обаче, трябва да има законодателни промени, а сега няма парламент...
- Не е така. Според правилника за работа на Министерския съвет и сега може да бъде създаден консултативен орган, без промени в закона.
- Няма ли опасност енергийният борд да се превърне в лоби на едни или други играчи в сектора?
- Той трябва да е експертен. Никой от частните инвеститори, особено международните компании, не би участвал в лобистки орган, защото това противоречи на етиката и в техните страни те ще бъдат наказани. В борда трябва да участват експерти от ЕК, ЕБВР, Световната банка и от страната, но не много на брой.
Те могат да искат консултации от всички представители на енергийни компании в страната, като диалогът трябва да се води прозрачно. Трябва да се наблюдават и страничните ефекти. Енергетиката е свързана и с банковата система, и с индустрията. Това си пролича от проблемите в КТБ.
В консултациите задължително трябва да участват и големите енергийни потребители, защото те са потърпевши от решенията. Например последното решение на ДКЕВР натоварва с до 7-8 пъти по-големи разходи големите енергийни потребители. В бъдеще е добре със законови изменения да се въведе индивидуална отговорност на членовете на регулатора.
Това ще е спирачка за безотговорно поведение. У нас регулаторът, дори енергийната комисия към парламента, не слушат никого. Енергийната комисия точно преди една година промени така Закона за енергетиката, че днес хората не могат да видят какво точно плащат със сметката за ток.
- Кога може да се чакат положителни резултати от формирането на борда?
- Веднага. Последните изяви на председателя на ДКЕВР са ясно признание за грешки и некомпетентност в предишни периоди. Престанаха да говорят за отнемане на лицензите на ЕРП, което изцяло противоречи на закона. Каузата беше загубена още в самото начало. Ако се беше стигнало до отнемане на лицензите, това би натоварило българските данъкоплатци с около 2 млрд. евро.
- Може ли дупката в енергетиката да се запълни само с увеличение на цената на тока?
- Първо, трябва да се види колко е голяма дупката и какви са причините за появата . Ако вземем мрежата средно напрежение, парите за нея са намалели с 40%, което автоматично увеличава вероятността от аварии с до 50 на сто.
Трябва да се вземат спешни мерки по този проблем и там да има увеличаване на цената. Отделно дупката ще нарасне и заради плащането на неустойки по проекта "Белене" на "Росатом".
- Значи смятате, че ще загубим арбитража за "Белене"?
- Почти сигурен съм. Не може да прекратите един проект, а работата по него реално да върви. Не може закупеното оборудване за него да стои нереализирано. Не може да го спрете с аргумент, че не е нужен и скъп, а в следващия момент да започнете подготовката по изграждането на друг подобен проект - преговорите с "Уестингхаус" за 7-и блок в "Козлодуй". Така изпращате до арбитража лошо послание. Неустойката ще бъде поне 25% от сегашните задължения.
- Как тогава трябваше да се подходи към 7-и блок?
- Начинът е описан в чл. 45 от Закона за ядрената енергетика. Както за "Белене", така и сега, този текст не се спазва. Нова ядрена мощност се строи тогава, когато не са задоволени нуждите на вътрешното потребление. Трябва да се направи оценка на ползи и разходи и оценка на рисковете и чак тогава на конкурентна основа да се започнат процедури по формиране на проекта и избор на неговите изпълнители. А ние започваме отзад напред.
- Как бихте оценили т.нар. спиране на "Южен поток"?
- Същата работа като спирането на "Белене", но с още по-голямо нахалство. ЕК обаче разбра какво се случва. Че едно говорят, а правят друго. Всъщност ги лъжем.