Неочакван фурор предизвика в Ню Йорк изложбата “Изгубеният свят на Стара Европа”, писа “The New York Times”. Дълго преди разцвета на Гърция и Рим, дори много по-рано от възникването на първите градове в Месопотaмия и Египет, в долното течение на Дунава и Предбалкана е живял народ, изпреварил своето време в търговията, изкуството и техниката. В последните дни на 2009 г. много американски специализирани издания, а и ежедневници отбелязват, че в периода на своя разцвет цивилизацията „Стара Европа“ е била едно от най-развитите места на света. Отбелязват още, че през 1972 г. край Варна е открит Варненският некропол и неговото халколитно съкровище.

Също така и комплексът в Дуранкулак, който е основно неолитно селище със своите 1 200 гроба, които съдържат най-голямото праисторическо съкровище в Югоизточна Европа.

Обитателите на Северозападното Черноморие са били високо развита общност, чиито традиции са навлезли в културното наследство на тракийската етнокултурна общност и по-късните древногръцки цивилизации, най-старата от които около 2700–1120 пр. Хр. е Микенската цивилизация.

 Дъглас Бейли от Университета в Сан Франциско пише в каталога на изложбата "Изгубеният свят на Стара Европа“ следното: "Способността да създават, използват и разбират символичните предмети като статуетки, определя хората като такива. Тази способност обединява нас съвременните хора с хората от неолита и художниците от палеолита".

 Свидетелство за това са експонатите - златни, медни и керамични образци като гривни, статуетки и съдове, които по думите на Мишел Луи Сефериад, антрополог от Националния център за научни изследвания във Франция, са обгърнати с древни мистерии, култове и митове. Пак по нашите земи са открити и НАЙ-СТАРИТЕ ПИСМЕНИ ЗНАЦИ В СВЕТА. От селищната могила край село Караново е изкопан глинен печат, чиято възраст се определя на 3000 – 3500 г. пр.н.е. Приблизително от този период са и находките от Трансилвания /Румъния/ и край Винча /Сърбия/. Още по-стари са знаците върху малко глинено съдче, намерено край село Градешница /Врачанско/ – от 3500 – 4000 г. пр.н.е.! За сравнение ще посоча, че шумерската писменост, считана доскоро за най-стара в света, е възникнала към 3100 г. пр.н.е., а египетската – около 3000 г. пр.н.е.

Сега и Европа започна да забелязва тези факти. Нови открития доказват нещо наистина сензационно: Балканите са люлката на цивилизацията, тези земи са били обитавани от една високо развита култура, която е много по-стара от месопотамските цивилизации, пише Дойче веле. Харалд Харман в своята книга „Загадките на Дунавската цивилизация” доказва, че Балканските земи са били обитавани от цивилизация, която развива първата писменост. Харман нарича тази култура, обитаваща земите на днешна Сърбия, Македония, България, Румъния, Гърция, като и части от Украйна и Унгария, „староевропейска”.

Според археологическите открития нейната поява може да бъде отнесена към 7 хил. пр. Хр. Харман твърди, че думи, които досега са били считани за старогръцки, всъщност са „староевропейски“ и се използват и до днес – камина, маслина, керамика, метал, химн и др. Писмеността на Дунавската цивилизация се е появила 2000 години преди тази на шумерите. Харман потвърждава,това,което отдавна знаем,че най-старото злато в света е намерено на територията на днешна Варна. Според съвременните методи и технологии за датиране то е правено някъде през 4 500 г. пр. Хр., което означава, че е с 2000 години по-старо от златото, намерено в Египет.
Езиковедът и културолог Харалд Харман твърди в своята книга „Загадките на Дунавската цивилизация” , ченай-древната цивилизация е обитавала българските земи.

Нови открития доказват нещо наистина сензационно: Балканите са люлката на цивилизацията. Учени твърдят, че тези земи са били обитавани от една високо развита култура, която е много по-стара от месопотамските цивилизации.

Балкански загадки

Науката за древните цивилизации трябва да бъде преразгледана, убеден е езиковедът и културолог Харалд Харман. В своята книга „Загадките на Дунавската цивилизация” той доказва, че Балканските земи са били обитавани от цивилизация, която развива първата писменост.

Харман нарича тази култура, обитаваща земите на днешна Сърбия, Македония, България, Румъния, Гърция, като и части от Украйна и Унгария, „староевропейска”. Според археологическите открития нейната поява може да бъде отнесена към 7 хил. пр. Хр. Ето и основните тези на Харман:

Общоприетото научно схващане гласи: земите между Тигър и Ефрат, както и тези по поречието на Нил, са люлката на цивилизацията. Нови археологически открития обаче доказват съществуването на една високо развита култура на територията на Балканско-дунавските земи, при това хилядолетия преди зараждането на месопотамските цивилизации и тези по поречието на река Нил.

Варненското злато - най-старото в света

Българското злато датира от около 4 500 години преди Христа

Така например има доказателства, че писмеността на Дунавската цивилизация се е появила 2000 години преди тази на шумерите. Нещо повече - те разкриват огромното влияние на тази писменост; от нея са заимствали и по-късни култури. Харман твърди, че думи, които досега са били считани за старогръцки, всъщност са „староевропейски“ и се използват и до днес в съвременните езици - камина, маслина, керамика, метал, химн и много други.

Според културолога и езиковед Харман наличието на тези думи свидетелства за определени техники, които са били развити за първи път тъкмо от староевропейците. В тази връзка той говори не просто за езиково, а за цивилизационно влияние - наличието на думата "метал" например доказва съществуването на технологии за обработването му.

Писмеността обаче далеч не е единственият белег за високата култура на староевропейците. Металообработването и градоустройството, както и начинът им на живот са други определящи критерии. Науката вече е сигурна, твърди Харман, че най-старото злато в света е именно златото, намерено на територията на днешна Варна. Според съвременните методи и технологии за датиране то е правено някъде през 4 500 г. пр. Хр., което означава, че е с 2000 години по-старо от златото, намерено в Египет.

Староевропейците живеели в големи селища с добре развита инфраструктура и жилища, наподобяващи днешните къщи, строени една до друга, които делят обща стена. Обикновено в едно подобно селище живеели от 7 000 до 10 000 души. А липсата на археологически пласт от пепел в периода 6500 - 3000 пр. Хр. говори за мирното и хармонично съжителство на староевропейците в едно, по думите на Харман, егалитарно общество:

Залезът на староевропейците

По следите на миналото

„При тях не е имало йерархия, а разделение на труда. За това съдим по гробовете. Когато дадена общност е разделена на елит и по-нисше съсловие, археолозите намират различни по богатство налози в отделните гробове. При староевропейците не се наблюдава подобно нещо”, казва Харман.

Как може да бъде обяснен залезът на една толкова развита цивилизация като староевропейската? Харман смята, че причината се корени в слабо развитото военно дело на Дунавската цивилизация, което позволило на номадите, идващи от степите, да покорят и асимилират староевропейците.

А как Харман обяснява сравнително късната поява на тези нови археологически открития? „Още по времето на комунизма имаше археологически разкопки по тези земи, но с определени цели. Днес, след залеза на социалистическите идеи, се забелязва една друга насоченост. Хората търсят своите корени и копаят надалеч в миналото, чак до предисторията”, казва Харман. /ydara.com