Външният министър на Турция Ахмет Давутоглу е архитектът на политиката, започната през 2002 г. и насочена към прекратяване на враждите с турските съседи Гърция и България на запад, Армения и Грузия на североизток, Сирия и Ирак на юг и Иран на югоизток. Турция започна политика, която на пръв поглед е истинска "политика без проблеми със съседите".

Днес политиката на Турция за нулеви проблеми е заместена от много проблеми заради зле обмислена политика с почти всичките си съседи, особено тези в Близкия Изток, където бунтовете срещу управляващите диктатори дестабилизираха региона. В същото време радикалните ислямистки групировки изникнаха като гъби по време на продължилата повече от 3 години гражданска война в Сирия, както и във вакуума на властта в Ирак.

В Турция населението е предимно сунитско мюсюлманско. Държавата има светска конституция и е член на НАТО, а започването на преговорите за присъединяване към ЕС през 2005 г., които в момента са в застой, отдавна са източник на вдъхновение за много арабски народи, които дълго време са потискани от диктатори.

В допълнение към вътрешната поляризация, избраният за президент и министър-председател Реджеп Тайип Ердоган реши да води по-авторитарна политика. Анкара започна да губи своето влияние и доверие не само на Запад, но и в арабския свят. Причината за това е фактът, че Анкара промени политиката си от ефективна и неутрална, като се отнасяше със съседите си по еднакъв начин, към приемането на страната на сунитите, което е ясен знак за религиозно разделение и фактор за възможна дестабилизация.

В продължаващата гражданска война в Сирия Анкара взе страната на опозицията срещу режима на президента Башар Асад, а сега е обвинявана в снабдяване на ислямистките групировки в Сирия с оръжия и логистика.

Категоричната подкрепа на Ердоган се разпростря до организацията "Мюсюлмански братя", която е забранена в Египет и много други арабски държави, като не спират критиките му към египетския президент Абдел Фатах Сиси, генералът, който извърши преврат миналата година и отне властта на президента Мохамед Морси. Всичко това се превърна в източник на сериозно съперничество между Турция и Саудитска Арабия, както и с държавите в Персийския залив, с изключение на Катар.

Ако Египет не е стабилен, държавите от Залива също няма да са сигурни, казват анализаторите в Анкара.

Ердоган често поздравява турците, дошли на неговите митинги, с ръка с 4 вдигнати пръста, което е символ на поддръжниците на "Мюсюлмански братя" и недоволните срещу извършения миналата година военен преврат в Египет. Това поведение на Ердоган допълнително развълнува арабите, като изпраща ясно послание, че Анкара няма неутрална позиция за арабските дела, която й предлага възможността да има стабилизираща роля в този силно нестабилен регион.

В последните операции на Израел по въздух и земя срещу Ивицата Газа Анкара подцени традиционната и историческа роля на Египет като посредник на мира в региона, без значение на критиките, които може да получи. В очите на много арабски държави Турция при управлението на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) изглежда като мека власт, която неутрализира региона. При еднопартийното си управление Анкара обаче започна да води крайна политика, като например разширяването на подкрепата си за радикалните ислямистки групировки в сирийската гражданска война или отношението й към Сиси в Египет. Анкара открито заема страната на "Мюсюлманско братство". Така тя загуби основната си роля в региона на Близкия Изток на честен посредник, с което загуби и стабилизиращото си влияние.

Арабската лига, в която Турция има статут на наблюдател, сега обмисля да затвори представителството си в Анкара, което съществува от 2010 г., заради зле обмислената политика в региона като цяло и заради обтегнатите отношения с Египет в частност.

Арабските държави също преразглеждат връзките си с Турция. Това се вижда във факта, че Турско-арабският форум не е организиран след 2012 г. Търговията на Турция с арабските държави достигна 57 млрд. долара през 2013 г., а през 2002 г. тя беше едва 7 млрд. долара. Анкара не само рискува търговските си отношения с арабските си съседи, но рискува да загуби трудно спечеленото уважение от тяхна страна.

Провалът на Анкара да води неутрална политика, а напротив, да предизвиква враждебност у арабските си съседи, помага на шиитски Иран да се превърне в господар на региона. Първата стъпка в тази насока е успокояването на напрежението със световните сили относно иранската ядрена програма.

Иронично е, че Давутоглу, някога смятан за архитект на политиката за прекратяване на враждите със съседите на Турция, сам, но с Ердоган, прекрати тази политика, като по този начин навреди на отношенията с арабските приятели на Турция. Давутоглу бе избран за министър-председател на Турция, а Ердоган ще стане президент на страната. Каква ирония./БГНЕС

…………………

Автор на статията, публикувана във вестник "Заман", е Лале Кемал.