Времето на Ердоган

Избрано 11.08.2014 11:49

Премиерът на Турция Реджеп Тайип Ердоган беше избран за 12-я президент на страната още на първия кръг от изборите с подкрепата на над 52% от гласовете.

Подкрепата за него попадна в рамките на прогнозите /52-58%/, направени от социолозите и неговата управляваща Партия на справедливостта и развитието /ПСР/.

Основната причина за победата на Ердоган беше неговата изключително енергетична и агресивна предизборна кампания. Той не искаше да остави нищо на шанса, въпреки предвижданията за негова победа още на първия кръг. Той използва максимално медиите и беше критикуван за това, че използва позицията си на министър-председател, извършвайки незнаен брой предизборни кампании и опитвайки се да превърне в предимство дори и най-малкия опит за противопоставяне – вкл. от израелските атаки срещу Газа, до изтъкването на предимството на сунизма срещу всички други религии.

Друга причина за успеха му е липсата на ентусиазъм в основния съперник на Ердоган в надпреварата за президентския пост. Екмеледдин Ихсаноглу, който беше подкрепен от основната опозиционна Народно-републиканска партия /НРП/ и от Партията националистическо движение /ПНД/, както и от 10 други по-малки партии, спечели близо 39% от гласовете. Числото е значително по-малко от това, което двете партии реализираха при местния вот на 30 март – 43,2%. На местните избори Ердоган получи около 20 млн. гласа, колкото и на президентските, докато гласовете за НРП и ПНД бяха почти същите 20 млн. през март, но на 10 август се стопиха с една четвърт и стигнаха до 15 милиона.

Отсъствието на ентусиазъм прерасна в незаинтересованост сред гласоподавателите на опозиционните партии от отиване в изборните бюра. На практика двамата, лидерът на НРП Кемал Калъчдароглу и на ПНД Девлет Бахчели, призоваха не един път своите последователи да използват важното си право на глас, тъй като слабата избирателна активност ще бъде от полза за Ердоган. Но този зов не отекна достатъчно силно в ушите на избирателите, особено сред симпатизантите на НПД.

Тази оценка не може да бъде използвана при третия кандидат Селахетин Демирташ от Народната демократична партия /НДП/, която е концентрирана върху кюрдския въпрос. Неговите последователи се стекоха пред урните. Той, обаче, загуби играта и въпреки подкрепата на турската левица не успя да постигне 10 процентната бариера, която си беше поставил като цел. Но, въпреки това, успя да увеличи резултата си от 5,9%, постигнат на 30 март, до 9,1% сега. Не е погрешно той да бъде определен като усмихнатото лице на кюрдския въпрос в Турция и като нова изгряваща звезда в турската политика след президентския вот. В същото време звездата на Ердоган достигна своя зенит.

Ердоган постигна това, което искаше. А той се стремеше към концентриране на цялата изпълнителна власт в своите ръце и сега има и шанса, и капацитета да реализира тази своя цел, след като ще се настани в президентския дворец в Чанкая, където досега беше Абдула Гюл. Подкрепата за Ердоган в президентския вот беше повече от подкрепата за неговата партия на последните парламентарни избори през 2011 г., която беше малко под 50%. Така че той ще има удобната възможност да оформи ПСР и правителството в съответствие със своите виждания, въпреки член 101 от конституцията, чийто текст гласи, че членството на президента в партия или в парламента автоматично се преустановява когато неговата победа бъде официално огласена. Ердоган сега има водеща роля да постъпи в съответствие със своите цели.

Което означава, следвайки възходящата крива от идването на неговата ПСР на власт през 2003 г., че времето на Ердоган в Турция започна. А неговото любимо определение на станалото той обича да определя като "Нова Турция". Това ще има последствия в преустройването на турската политическа система. Например пренасочване на управлението от парламентарен към президентски модел. И времето на Ердоган ще има отражение върху турската външна политика във време, когато регионът, в който е Турция, гори. Ердоган, след Владимир Путин от Русия и Хасан Рухани от Иран, ще потвърди своята роля в регионалната геополитика, вървейки по стъпките на Ангела Меркел – един лидер, възобновил обществената подкрепа за себе си по ясен път.

И Ердоган може още днес да започне да гради неговата нова Турция, без да чака церемонията по предаването на поста на 27 август. Защото е на мнение, че победителят трябва да вземе всичко при такава обществена подкрепа. /БГНЕС

-------

Автор на коментара, публикуван във в. "Хюриет", е Мурат Йеткин.

CHF CHF 1 1.99351
GBP GBP 1 2.28037
RON RON 10 3.93361
TRY TRY 100 5.60402
USD USD 1 1.80827