Проф. Байкова изброи най-опасните храни на плажа и в жегите

Избрано 03.08.2014 10:18

Донка Байкова, доктор по медицина, професор по хранене и диететика посочва в интервю за в. "Монитор" днес кои са най-опасните храни през лятото в горещините и на плажа. Зам.-председател на Българското научно дружество по хранене и диететика същевременно препоръчва и подходящите за летния сезон храни.
- Проф. Байкова, летният сезон е в разгара си. Какви правила е добре да спазват почиващите по морето във връзка с храненето и какво да избягваме?

- Най-напред трябва да се стремим да избегнем риска от неприятни стомашно-чревни разстройства, бактериална инфекция. Знаете, че сега има и летни вируси, които могат да помрачат доброто ни настроение, нагласата да релаксираме. Затова е добре преди почивката да не бъдем изтощени. Трябва да се чувстваме биотонизирани. Какво имам предвид?Именно през топлите месеци на годината е необходимо да заредим всичките си депа с биологично активни субстанции - това са витамини, минерали, антиоксиданти, фибри, целулози. Знаете, че приемаме витамините и минералите в милиграми за деня. Става дума за дневната ни потребност. Но те са най-значимите катализатори на обменните процеси, активират метаболизма и ни правят жизнени. Ето защо в менюто ни трябва да присъства максимално количество зеленчуци и плодове. Ако средногодишната ни потребност от тях е по 200 грама, то сега трябва да удвоим дозата. Тук говорим за повишаване на имунната устойчивост - за доброто ни настроение, за изящната ни фигура, за сваляне на излишните 2-3 килограма. Освен това е препоръчително да консумираме плодовете и зеленчуците в една гама в цветовете на светофара. Например зелени листни - копър, магданоз, джоджен и др. Чрез тях ние ще си набавим хлорофил. Така ще се съсредоточим върху оптималната доза от антиоксиданти. След това червените зеленчуци - домати и чушки, които сега има в изобилие. Също така оранжеви - морковите. След това минаваме към белтъчните храни - за да имаме имунна защита, не бива да се лишаваме от животинските храни, а да им направим адекватен подбор. От изключително значение е и приемът на млечни продукти - кога да консумираме повече кисело мляко, ако не през лятото. Млечно-киселите напитки действат изключително освежаващо в горещините. Изварата също е по-лека храна, богата на аминокиселини и е лекарство за черния дроб. Спокойно можем да си похапваме и не мазни сирена и кашкавали. Предполага се и че този сезон ще ядем повече риба. Затова, когато сте на почивка, консумирайте повече риба и морски деликатеси.

- Но не е ли опасна рибата заради съхранението?

- Ето, тук вече стигаме до въпроса с безопасността. Защото първо трябва да обърнем внимание на имунната си защита, а след това да преценим как да се предпазим от стомашно-чревни разстройства. Въпросът е да не се стига до интоксикация или до стрептококови инфекции. Затова на първо място, трябва да внимаваме откъде купуваме закуските или дневната си храна, която ядем на крак. Имайте предвид, че разносната търговия по морските плажове е много рискова. Масово се продава царевица по плажа, но точно от такава храна наскоро имаше епидемичен взрив на стомашно-чревно разстройство. Причината е, че водата, в която кисне царевицата, е добра среда за развитие на бактерии. Нека внимаваме от къде купуваме и еклери, сладоледи. Докато си изясним дали продавачът има разрешително, дали е под контрола на санитарните органи, може да е късно. Не бива да си вземаме и прясно мляко от тротоара или от близката сергия. То е много подходяща среда за развитието на всякакви бактерии. Същото се отнася и за рибата, която ще купим от плажа. Но тя може да не е съхранена подходящо и може да е източник на бактериални инфекции. Още повече че рибата има външни белези на развала. Например има слуз, която се появява по повърхността на кожата, започва да лепне, хрилете й не са с розов цвят, а с кафяв, очите й са мътни. Дори по мириса можем да познаем дали е започнало разлагане.

- Тогава по-сигурно ли е да се храним в хотела?

- Разбира се. Там има хладилни камери, храната се контролира, тъй като оставят проби от ястията и санитарните власти могат да преценят дали има проблем при консумацията. През лятото трябва да избягваме и майонезените салати. Често пъти в хотелите, които са на ол инклузив, се предлагат едни и същи бързоразвалящи се меки колбаси. Така те стават източник за развитие на бактерии. Същото се отнася и за някои млечни кремове, било то мляко с ориз, кисел и др. Млените меса също са много подходяща среда за развитието на бактерии. Нищо че приготвят кюфтетата и кебапчетата пред нас. Те може да са от кайма, която не е съхранявана в подходящи условия, защото термичната обработка на барбекютата често не е достатъчна по продължителност и температура. Така бактериите няма как да се унищожат.

- По колко време обаче трябва да се стои на плажа - на слънце и съответно във водата? Има ли правило за децата?

- Всички лекари са единодушни - в централната част на деня - между 11 и 15 часа, не е подходящо да сме на плажа, защото ултравиолетовите лъчи проникват почти перпендикулярно към земята. Освен че предизвикват различни видове изгаряния, може да получим топлинен удар. Ако сме на слънце пък, този удар може да е слънчев. Симптомите тогава са гадене, главоболие, повръщане. Ето защо е важно охлаждането, но и превенцията. Но когато става дума за високи температури и море, стига да е безопасна ивицата, в която позволяваме на децата да се къпят, морската вода е вид закалителен фактор. Никога не съм ограничавала моите деца да се къпят в морето. Разбира се, това трябва да става под зоркия ни поглед и когато условията в морето са подходящи - да няма мъртво вълнение, водата да не е мътна. Да не забравяме - нека носим светли дрехи, а не тъмни, които привличат слънцето. Задължителни са и шапките на главата и чадърите.

- По колко течности трябва да пием?

- Трябва да приемаме много течности - ако нормалното количество е 30 мл на килограм телесна маса, сега трябва да е 50 мл. Нуждата от течности през летния сезон е с около 80% повече. Нека се знае, че не бива да приемаме и прекалено студени напитки. Също така за да предотвратим пренагряването на тялото, трябва да знаем, че разликата в температурите между една стая с климатик и навън не бива да е по-голяма от 5-8 градуса. В противен случай не можем да адаптираме тялото си. Това е особено опасно за децата. Правилото важи и за автомобилите, които са с климатик, и пътуваме през деня. И в никакъв случай като влезем в морето не бива да сме се хранили. Рискът да ни прилошее е по-голям. Поне трябва да са минали 1-2 часа.
CHF CHF 1 2.01778
GBP GBP 1 2.26558
RON RON 10 3.93084
TRY TRY 100 5.65362
USD USD 1 1.83957