Европейският съюз потъпка някои от собствените си ценности, следвайки САЩ в налагането на третата фаза от санкции срещу Русия (т.нар. секторни или санкции срещу отделни отрасли на икономиката).

Поводът за новите санкции е свалянето на малайзийския пътнически самолет над Източна Украйна, при което загинаха всичките 298 души на борда. Известно е, че за трагедията САЩ обвиниха проруските сепаратисти от Източна Украйна, а Евросъюзът просто копи пейстна тази позиция. Сепаратистите наистина може да са свалили самолета с предоставена от Русия ракета, но всичко това трябва да бъде установено от безпристрастно международно разследване. И тогава санкциите биха били заслужени и справедливи. Само че те бяха наложени, преди още да е започнало въпросното разследване. А това насочва към изводи, които не са благоприятни за ЕС и Запада като цяло. Например към извода, че политиката отправя сигнал как трябва да протече бъдещото разследване, което си е чиста проба натиск върху него. Практиката, според която разследването, съответно прокуратурата, съответно и съдебната власт да се подчиняват на политическата целесъобразност бе типична за тоталитарния Съветски съюз. Тук обаче става дума все пак за демократични държави със съвсем друго устройство и политическа система.

Припрените санкции на ЕС и Запада насочват и към друг извод. Известният разследващ журналист от САЩ Робърт Пери разкри в сайта consortiumnews.com, че самолетът е свален от украинската армия и американското разузнаване има съответните сателитни снимки. Той добавя, че разполага с тези сведения от източник, който и друг път му е давал точна информация.

Междувременно руската страна представи с какво разполага и от данните й става ясно, че по неизвестни причини маршрутът на самолета е бил отклонен по-близо до зоната на бойните действия, че украинската армия е задействала противоракетната си отбрана при свалянето на самолета, недалеч от който е летял и боен украински самолет. До момента "единствената адекватна информация, базирана на стабилна доказателствена база, е предоставена от Русия" - това е написано не от руско издание, а от вестник "Сканска Дагбладет". Той излиза в Швеция, чиято външна политика минава за една от най-враждебните към Русия. Впрочем същата тази информация Русия е предоставила на ЕС и ООН.

"Данните на Русия за свалянето на "Боинг 777" в Донецка област по необясними причини се съпровождат с мълчание от западните медии и липса на реакция на международната общественост", констатира друго западно издание - италианският в. "Джорнале". Изданието уточнява, че светът има свободен достъп до тези данни чрез сайтовете на телевизия "Раша тудей" и на руското военното министерство (съответно на английски език). Дали пък изпреварващите обвинения и санкции не са димна завеса за прикриване на истината за "Боинга"? И дали не се получава, че една лъжа, повторена хиляда пъти, се превръща в политика и санкции?

Другата причина за евросанкциите е, че Русия не била съдействала за деескалирането на Източна Украйна. Известно е обаче, че Москва изтегли контингента си от граничните райони с Украйна. После призова Донецка и Луганска области да отложат референдумите за независимост. Не отрече гласуването, но призова също двете области да използват вота за цивилизован диалог с Киев, за да се съхрани - забележете - териториалната цялост - на Украйна. Дори отказа на Донецка област присъединяване към Русия. Призна избора на Петро Порошенко за президент. После го призова да удължи примирието, за да продължи едвам заченатия диалог. Допусна и международни наблюдатели по границата си. През цялото време руската страна настояваше проблемът да бъде решен чрез диалог между Киев и двете области, стремеше се, подтикваше дори да започне и да се разгърне такъв диалог. Наскоро пък ООН обяви, че не разполага с данни Русия да е въоръжавала опълченците. Това да не би да са мерки за ескалация на насилието?

Да допуснем все пак, че ООН е сгрешила и Москва наистина е въоръжавала рускоезичните бунтовници. Първо, твърде лековато и манипулативно е тя да бъде обвинявана по един-единствен пункт, че не съдействала за деескалирането. И второ, опълченците са етнически руснаци, които имат роднини от другата страна на границата. Ако не са въоръжени, украинските неонацисти и националисти ще се развилнеят. Преобладаващата част хората в Донецка и Луганска области се чувстват незащитени от украинската държава. С голи ли ръце да седят срещу въоръжения враг? Евросъюзът да не би да иска масовото убийство в Одеса да се повтори, че и потрети?

Здравият разум, реализмът и умереността са онези ценности в политиката на ЕС, които го правеха привлекателен (дано още го правят). Със санкциите обаче общността стъпка тези ценности. И отговорност за това носи най-вече отиващата си Еврокомисия.

В Украйна Евросъюзът стъпка и други ценности. При разрешаване на конфликти и спорове той винаги е залагал на диалога, мирния път, ненасилието - или на т.нар. мека сила. Защо обаче се отказа от този подход в края на май, когато новоизбраният украински президент Петро Порошенко трябваше да решава дали да продължи или не примирието, съответно и едвам започналия диалог между враждуващите страни. Диалогът покълна едвам-едвам чрез посредници и се нуждаеше от много специални грижи, за да продължи. Най-важната грижа бе запазване на примирието, но не видяхме усилие, камо ли и натиск от Брюксел спрямо Киев да не вади оръжията поне за още няколко седмици. ЕС спокойно можеше да постави ултиматум на Порошенко - или продължаваш примирието и диалога, или няма да подпишем политическата част от споразумението за асоцииране. Такова нещо обаче нямаше и ПОТРОШЕНКО (не е грешка) хвърли армията в една по същество гражданска война. Меката сила съвсем съзнателно остави бруталната сила да вилнее. Резултатът от това са над хилядата цивилни жертви плюс 298-те загиналите в сваления "Боинг" - независимо кой е свалил самолета.

Този февруари срещу законния президент Виктор Янукович бе извършен преврат, чиито извършители бяха неонацистките и националистически сили в Украйна (сега впрочем те се бият срещу опълченците). Като държавен глава Янукович не бе цвете за мирисане и заради кланово си управление има голяма вина за драмата на Украйна. Но все пак ден преди преврата той подписа споразумение, с което изпълняваше основните искания на взривилия се Евромайдан, включително искането за предсрочни президентски избори тази година. Споразумението бе постигнато с посредничество на ЕС. С една дума от преврат просто нямаше нужда, но въпреки това той бе извършен, преди още да е изсъхнало мастилото от подписите. Евросъюзът обаче не обели и дума срещу това неконституционно деяние - камо ли да обяви, че не признава превратаджийското правителство на Арсений Яценюк, че замразява отношенията с Украйна или пък че налага санкции (защо пък не) срещу Киев. Каквито и да са причините за такава реакция, налага се необоримия извод, че в Украйна ЕС си е затворил очите за потъпкване на конституцията, закона, правовия ред, ненасилието. Е, как да му вярваме, когато проповядва тези ценности спрямо други държави?

Всички виждат, че по въпроса за санкциите ЕС следва САЩ (макар и на разстояние). Въпросът е защо? Отговорът бе даден на среща на високопоставения служител на американската Агенция за национална сигурност (АНС) и д-р по философия Пол Кристи в редакцията на немския седмичник "Европейски икономически вестник" в град Бремен. Разговорът вече изтече в интернет. Според обясненията на изпълнителния директор на Института за глобални перспективи към Колумбийския университет проблемите на САЩ са 17-трилионния си дълг и запазването на долара като световна резервна валута. Тези проблеми имат шанс да бъдат решени при обединение с пазар, съпоставим с американския. Такъв пазар е европейският. "Трябва да се намери начин, който ще доведе до пълното отваряне на европейския пазар за САЩ, казал политологът. Следователно трябва да се създаде такава ситуация в Европа, при която европейците сами да се откажат от енергийното сътрудничество с Русия и с други доставчици на енергоносители и да свържат своя икономически интерес с доставките на американски енергоносители... (ето го и натискът спрямо страната ни за "Южен поток"). Главната цел на събитията в Украйна е да разделят Европа и Русия дотолкова, че европейците напълно да се откажат от сътрудничество с Русия и да преориентират икономиката си към пълно сътрудничество със САЩ. В крайна сметка трябва тези 500 млрд. долара, колкото е стокооборотът между Европа и Русия, да се превърнат в стокооборот между Европа и Америка... На Украйна е отредена ролята на свлачище, което трябва да прекъсне европейското сътрудничество с Русия", разяснил още глобалистът.

Така че сегашните санкциите на ЕС, както и досегашното развитие на украинската криза, пасват едно към едно на тази стратегия.

Разбира се, нищо чудно публикациите за срещата на политолога да са манипулации или поредното издание на теорията за конспирациите. Ще повярваме в това, само ако САЩ и ЕС накарат Киев да спре войната и да продължи диалога за мирно разрешаване на кризата. /БГНЕС

---------------------

Юри Михалков е журналист международник, работи в Агенция БГНЕС. Работил е във вестниците "Кооперативно село", "Земя", "Стандарт", "Сега".