Доброволци ръчно жънат лимец

България 30.07.2014 14:27

Доброволци от цялата страна са опънали палатков лагер край пловдивското с. Царацово и от сутрин до вечер ръчно прибират реколтата от 800-декарова нива с лимец. Най-древното зърно, което се използва за екологичен хляб, се дарява на други ентусиасти, които да го засеят.

Лимецът е посят през есента пак на доброволни начала и ръчно. "Нашата работа не е организирана по часове, а от изгрев до залез. Ставаме рано, за да посрещнем слънцето, пием по чаша топла вода за здраве, закусваме и се отправяме на нивата. Там сме до тъмно, а като приключим, вечеряме и лягаме", обяснява Стоян Димитров, който преди четири години дал идеята за засаждане на лимеца.

Инициативата тръгнала с частно вложение в семена, нивите се наемат чрез дарения, в дейността няма печалба. Добивът е около 120 кг от декар.

Доброволците идват от София, Стара Загора, Варна и цяла България. В момента лагерът е от около трийсетина души, но всеки ден се увеличава. До него се стига по тесен черен път, а там има всичко необходимо за живот сред природата. Направена е дори импровизирана баня от 10-литрова бутилка с вода.

"Ако консумираме качествен хляб и храни, се променя животът ни, а оттам и мисленето, егоизмът изчезва. Лимецът е носител на енергия", казва Стоян.
Организацията на доброволците става чрез фейсбук. Те вече имат последователи в Канада, Гърция, Норвегия, САЩ. С дарени семена доброволците са засели още 600 декара в Рила, Пирин и край Стара Загора.

"Нашата идея е да го дарим, да го разпространим, защото е здраве, а докосването до него облагородява", каза Иван Андонов.

КАКВО Е ЛИМЕЦЪТ
Лимецът е вид дива пшеница, а първите данни за отглеждането са още от времето на неолита. Смята се, че е най-древното зърно. Лимецът не се разболява и не се нуждае от пръскане с препарати. Съдържа всички важни за човешкия организъм аминокиселини. По българските земи се е отглеждал от дълбока древност, но през 19-ти век е заменен от пшеница, която дава много по-големи добиви. /trud.bg