С ректора на Софийския университет проф. Иван Илчев разговаря Ярослава Прохазкова

- Проф. Илчев, резултатите от първото класиране показаха, че с много ниски оценки може да се влезе във филология и право, защо се получи така?
- Може, разбира се. Имам чувството, че основната задача на управниците е да оставят колкото се може по-малко кадърни хора в България. Имаме празноти при реалното записване и там, където има най-висок бал. Там са кандидатствали хората, които са амбициозни, умни и които междувременно са били приети някъде другаде - най-вече в чужбина, където са предпочели да отидат. Това е парадоксална ситуация. Всяка година, за съжаление, ще става по-зле. Няма какво да се лъжем. Първо, поради демографската картина в страната. В момента
има 20 000
повече места
в университетите,
отколкото са завършващите средно образование. Не може да няма подобна ситуация, докато продължава финансирането на калпак. Много се извинявам, но ако финансирането беше съгласно постигнатото на рейтингите, в които все пак Софийският университет във всичките 23 професионални направления е на първо място сред държавните университети, нямаше да има нужда да обучаваме толкова много студенти. Тогава щяхме да обучаваме малко студенти, но такива, които ще станат изследователи, ръководители, хора, които ще дърпат България напред. Лошото е, че когато приемаш и си принуден да приемаш много студенти, иначе трябва да затвориш, създаваш среда, която не е конкурентна сред самите студенти. Хората имат тенденция да не си дават много усилия, когато не е необходимо. Оказва се, че и тези, които са влезли, когато видят, че може и така, решават, че няма нужда да си дават толкова зор.
- Как беше преди?
- Аз съм близо 2 поколения по-стар от това поколение, което влиза в момента. По наше време имаше ядра от студенти, които като правило бяха от езиковите гимназии и от няколко много елитни техникума. Ядрата дърпаха след себе си останалите студенти. Сега ядрата са размити. От това ме е страх. Изпускаме възможността да създадем лидери вътре сред самите студенти. Това е проблемът. Няма да стане по-добре. За съжаление, политиците знаят много добре какво се случва, но не смеят да прибегнат към радикални мерки. Нека да ви прочета нещо.
"Едно нещо досега не узнахме - къде са нашите народни водачи и какво правят. Не ще съмнение, че шефовете на опозицията съществуват, понеже мислят, би казал философът. Работата е, че това не е никак достатъчно. Те не вършат нищо или почти нищо. Събитията се развиват. Всеки ден се явява нужда да се противодейства на зли помисли, които тласкат страната към пропаст, а реакция няма. Всички сме настръхнали и страшната неизвестност ни терзае. Предчувстваме, че пак нещо ще се сгромоляса върху главите ни, нещо непоправимо. Усещаме, че не сме вече господари в дома си. А тези господа остават зрители като нас, най-добре осведомени от нас. Какво малодушие, каква апатия са обзели нашите обществени дейци! Къде е борческият дух, който разпалва тълпите, множествата! Няма ли у тези водачи действаща воля, която създава силни обществени течения в полза на една идея... Около правителството пъплят безброй гладници, които дават под наем българското си име на чужденци авантюристи. Това положение не е създадено от вчера. От дълги години, турете 30, систематично се сее разврат, покровителстват се пороците, преследват се добродетелите. Методично се работи, за да се отклони българският народ от пътя му..."
- Какво прочетохте?
- Написано е точно преди 99 години - позивът "Где са нашите водачи" на д-р Стефан Сарафов. Виждам как трагично се повтарят нещата с един малодушен и овчедушен самовеличаещ се елит, който не смее да взема смели решения в полза на обществото, а се грижи преди всичко за своите интереси.
- Ще се наложат ли допълнителни класирания, за да се запълнят местата в някои специалности?
- Вероятно да. В последните години го правим. Откакто България се отвори към Европа, откакто след 2008 г. рязко намаляха средствата за образование, това е всяка година.
- Рейтинговата система как се отрази за имиджа и парите ви?
- Само 4% от парите зависят от рейтинга. На имиджа не знам. Става публично достояние това, че се влиза с тройка, а не се казва, че
имаме най-много
отлични оценки
по история
от 10 години насам. Преди месец на двете национални олимпиади по информатика и математика бяха раздадени общо 16 златни медала, от които 16 бяха спечелени от студенти на Софийския университет. Тук има великолепни деца. 10-15% от преподавателите в университета са преподавали в чужбина и са се върнали да преподават в България. Има хора, които мислят и опитват да работят за България. Това, че не го оценяваме и предпочитаме тази култура на отрицанието, не говори добре за нас. Когато пътувам из България, виждам, че се строи, навсякъде се виждат нови предприятия. Може да не са от ранга на Silicon Valley, но се строят. Псуваме, защото се ремонтират пътища, строят се пътища. Гарантирам ви, че тези хора, които работят, не пишат по форумите за "тая скапана държава, която трябва да си отива". Това са хора, които се трудят.
Защо трябва да обръщаме такова внимание на т.нар. социални мрежи. Немалко от хората в тях са хрантутници, вечно мрънкащи недоволници, които сами не са положили никакви усилия от полза за обществото, които често и две изречения не могат да напишат грамотно. Те не са определящи в крайна сметка. Те
ще си останат
като една
мръсна пяна,
а доброто, което ще се случи на България, ще го направят работещите. Казвам го като историк.
- Като стана дума за пари, съгласен ли сте с въвеждането на борд, който да контролира парите на университета?
- От години се правят тези предложения. Има го в много държави. Лично аз не виждам смисъл от това. Откакто аз съм ректор, Софийският университет, който си позволява да бъде доста опозиционен, е проверяван многократно. Нито една проверка от Сметната палата не е открила неправомерно изразходвани средства. А колко опитваха! Предложението за контролен съвет едва ли не е продиктувано от стандартното подозрение, че тези си раздават парите на себе си, не ги влагат за университета. Няма такова нещо. През последните 20 години имаше 2 пъти, когато имахме малко повече пари. И двата пъти основната част отидоха не за вдигане на заплатите, а със съгласието на колегите отидоха за инвестиции в университета.
- А какви са заплатите?
- Доходите, които получават професори от университета, включват участия в комисии, журита, научни проекти и в зависимост от факултетите са между 1800 и 2300 лв. Не е много, но 30 на сто от колегите правят 70 на сто от проектите. И това са колегите, които са най-добре платени и те всъщност вдигат заплатите и на останалите.
- Според вас необходими ли са 51 университета на България?
- От тях нов държавен след 1989 г. е само един - т. нар. библиотекарски. След като държавата е разрешила частните, вече няма значение дали са 51, или 151. Въпросът е обществото какво инвестира във висшето образование и дали го инвестира там, където възвръщаемостта ще е най-висока. А че не са необходими, пределно ясно е на всички.
- Какво е общото ниво?
- Като бях доста по-млад, като изследовател доста четях на чужди езици. Влияех се, слава богу за кратко, от създаването на модели. Създаваш модел, виждаш как работи, слагаш го в чекмедже, във всяко чекмедже по един модел и като ти потрябва, го вадиш. После открих, че моделите имат едно неудобно свойство - като опиташ да затвориш чекмеджето, винаги нещо стърчи - я коленце, я лакътче, я любопитна главичка наднича. Има всякакви деца. Има такива, които училището не ги е научило, семейството също. Има и деца, които са блестящи, но наше задължение е да полагаме грижи за всички, макар че резултатите, разбира се, ще са различни. /24chasa.bg