Съдбата на една от най-големите банки в най-бедната страна на ЕС – България, остава заложник на политическата криза, която доведе до оставката на правителството на страната. Това се казва в обширен анализ на авторитетното издание „Ню Йорк Таймс”, посветено на нестабилната политическа ситуация у нас.

Оттеглянето на премиера Пламен Орешарски и неговия кабинет – очаквано седмици наред, идва на фона на най-дълбоката банкова криза в България от 90-те години на миналия век насам. Тя заплашва да засегне сериозно както местната икономика, така и чуждестранните инвеститори. А предвид факта, че страната засега остава в ръцете на служебно правителство до изборите през есента, може да се окаже, че няма бързо решение за спасителен план за Корпоративна търговска банка (КТБ), посочва изданието.

То припомня, че финансовата институция е затворена от 20 юни, след като за период от 3 дни около 700 милиона долара – или една пета от депозитите на банката, бяха изтеглени. Предвидено беше тя да отвори врати миналия понеделник, месец след като централната банка на страната пое контрола над дейността й. КТБ обаче остава под ключ, докато властите продължават да умуват дали държавата да я спаси или за целта да се търсят частни инвеститори.

Прокуратурата разследва твърдения, че около 90% от кредитите на банката са раздадени на фирми и физически лица, свързани с мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев. Законодателството в България разрешава едва 10 на сто от средствата да попадат в ръцете на свързани страни.

Кризата в четвъртата най-голяма банка в страната засегна и друга – Първа инвестиционна банка (ПИБ), третата по големина. За разлика от КТБ, ПИБ остана отворена за клиентите си след светкавични изявления за стабилността й – от страна на централната банка и правителството. Други банки не бяха въвлечени в кризисната ситуация, посочва авторът на материала.

Банковата нестабилност възникна точно в период на политическа такава – кабинетът „Орешарски” е вторият, който си тръгва от власт в рамките на по-малко от 18 месеца. Управлението изгуби обществената подкрепа още повече след слабото представяне на социалистическата партия на европейските избори през май.

Предсрочните избори в България са насрочени за 5 октомври, а основната опозиционна партия ГЕРБ е на път да ги спечели. Тя настоява за оставката на централния банкер Иван Искров – на фона на обвинения за недостатъчен контрол над КТБ, уточнява от „Ню Йорк Таймс”.

Прокуратурата в страната разследва изчезването на огромна сума пари от трезора на банката – за две трети от раздадените кредити липсва нужната документация. За скандалния случай бяха арестувани четирима служители на КТБ. Един от тях впоследствие бе пуснат под парична гаранция, а самият Цветан Василев отрича всички обвинения за финансови измами, се посочва още в обобщения анализ на ситуацията у нас.

В опит да стабилизират банковия сектор властите в страната обявиха намерението се присъединят към европейския банков надзор, при който финансовите институции ще бъдат под контрола на Европейската централна банка. Това се очаква да стане през ноември. Дори България да бъде приета в надзора на ЕС, наблюдението върху банките й може да започне най-рано през 2015-а, посочва пред американското издание висш икономист в IHS Banking Risk Service.

Като цяло, според международни анализатори, банковата система в България е стабилна. Но допускането на фалита на КТБ може сериозно да подкопае инвестиционното доверие в страната, което и без това е ниско заради ширещата се корупция и слабо централно управление. /btvnews.bg